Етикети

, , , , , , , ,

В мозъка ни съществува механизъм, предпазващ от развитие на биполярно разстройство (ChAD). Този механизъм е бил открит от учени от Медицинската академия в Mount Sinai (USA) по време на изследване, което е било провеждано с участието на кръвни роднини на пациенти с това заболяване. Информация за това е поместена в престижното научно списание „American Journal of Psychiatry“.

Изследователи от Медицинската академия в Mount Sinai са открили, че големия брой нервни връзки в района на основната мрежова активност (default mode network) в мозъка, е в състояние да предпазва от развитие на биполярно разстройство хората, при които – от гл.т. на кръвното родство – се проявява 10-кратно по-голяма вероятност от манифестация на това разстройство.

Специалистите са използвали магнитен резонанс (fMRI) за изобразяване на мозъка при 78 пациенти с биполярно разстройство, 64 здрави техни родственици и 41 здрави, несвързани с тях доброволци.

Учените забелязали, че макар в мозъците на братята и сестрите на пациентите с биполярно разстройство е имало неправилни невронни връзки в районите, отговорни за впечатленията и движението – характерни за болните лица, техните родственици не са имали симптоми на заболяването. Защото тези дефицити са били компенсирани от големия брой връзки в сферата на мрежата на базовата активност, свързана с вътрешните мисловни процеси (например свободното движение на мисълта). Повишения брой връзки в този регион отсъствал при пациентите с биполярно разстройство.

„Мнозинството рискови фактори за появата на биполярно разстройство – в т.ч. и генетичния риск, стресови преживявания в ранно детство, или преживяна травма – не се подават ба модификация. Нашето изследване показва обаче, че мозъкът модифицира нервните връзки, за да се противопостави на биологическата податливост към развитие на болестта. Това дава надежда за използването на естествения потенциал на мозъка за създаване на превантивни техники“, казва проф. Sophia Frangou – един от авторите на изследването.

Учените вече са започнали експерименти, чиято цел е да проверят възможна ли е трансформация на нервните връзки в мозъка на лица, застрашени от поява и развитие на биполярно разстройство чрез стимулиране на провеждане на специализирани упражнения на компютър. Първите резултати от тези експерименти показват, че прости компютърни техники оказват влияние върху промяната във функционалната структура на мозъка и облекчават симптомите при пациентите.

Биполярното разстройство е психично заболяване, което се характеризира с следващи една след други фази на мании и депресия. Болестта в много голяма степен нарушава нормалното ежедневно функциониране на страдащите от нея хора.

***

И тъй като не съм специалист по-добре е да дам думат на специалистите. Ето няколко цитата от книгата на Д. Кар „Под повърхността“, които пряко или косвено са свързано с казаното по-горе:

„Уилям Джеймс… „Нервната тъкан изглежда надарена със забележителна пластичност”. Подобно на всяко физическо съединение „външни сили или вътрешно напрежение могат постоянно да променят структурата й”. (с. 31)

***

„невропластичността не само е възможна, но се и проявява постоянно… Именно така се адаптираме към променящите се условия, научаваме нови факти и развиваме нови умения”… „Пластичността е нормалното състояние на нервната система през цели ни живот”… невропластичността е един от най-важните продукти на еволюцията, отличителен белег, който се е развил, „за да даде възможност на нервната система да избегне ограниченията на генома и така да се адаптира към външните влиания, физиологическите промени и преживяванията”. Конструкцията на мозъка е гениална не защото е изтъкана от връзки, а защото всъщност не е”.(с. 42)

***

„… мозъкът и произлизащият от него ум непрестанно се променят. Това е вярно не само за всеки един от нас. Вярно е за всички нас като биологичен вид”. (с. 50)

***

„… инструментите, които човек използва в помощ на нервната система или в допълнение към нея, оформят физическата структура и дейността на човешкия ум, т.е. всички онези технологии, които с течение на времето променят начина, по който намираме, съхраняваме и тълкуваме информацията, насочваме вниманието си и използваме сетивата си, запомняме и забравяме. Тяхната употреба заздравява някои невронни вериги и отслабва други, подсилва определени характеристики на ума и оставя други да изчезнат. Невропластичността предлага липсващите звена, с помощта на които можем да разберем ка информационните медии и другите интелектуални технологии упражняват влиянието си над развитието на цивилизацията и спомагат за направляване на историята на човешкото съзнание на биологично ниво” (с. 61)

***

И още няколко цитата. Този път от книгата на М. Ридли Геномът:

„… химията на мозъка се определя от сигналите, които хората получават от обществото. Биологията определя поведението, а биологията зависи от обществото. Описах същото явление при кортизоловата система на тялото – и ето същото отновo тук при серотониновата система на мозъка. Настроението, съзнанието, личността и поведението са социално определени, но това не означава, че те не са също така определени биологически. Социалните влияния върху поведението се проявяват чрез включване и изключване на гени. (с. 208)

***

Ясно е, че има различни вродени типове личности, и че хората се различават по начина, по който отговарят на обществените стимули. Едни гени променят скоростта на синтеза на серотонина, други – реакцията на серотониновите рецептори… това, което наричаме личност, до голяма степен е въпрос на химия на мозъка. Има много различни начини, по които това уникално съединение, серотонинът, може да бъде свързано с вродените различия в характера. Тези различия са насложени върху множеството начини, по които серотониновата система на мозъка отговаря на външните влияния, като например социалните сигнали. Някои хора са по-чувствителни към външни сигнали. Това е истината за гените и околната среда: лабиринт от сложни взаимодействия между тях, а не еднопосочен детерминизъм. Общественото поведение не е някаква външна серия от събития, която изненадва нашите души и тела. То е неразделна част от това, което сме и нашите гени са програмирани не само да произвеждат социално поведение, но и да реагират на него. (с. 208-209)

***

Научаването е обратно на инстинкта. Истинктът е генетично обусловено поведение; научаването е поведение, което се променя от опита. (с. 265)

***

Мозъкът все още е тайнство, което тепърва предстои да се разгадава, въпреки, че днес знаем за анатомията и физиологията му много, както никога до сега. И въпреки това той си остава до голяма степен непозната Вселена.

Източници: PAP/RZ (2017) Zidentyfikowano mechanizm chroniący przed chorobą dwubiegunową. W: Rynek Zdrowia z 18 sierpnia 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/zidentyfikowano-mechanizm-chroniacy-przed-choroba-dwubiegunowa,175638,11.html

Doucet, G. E., D. S. Bassett, N. Yao, D. C. Glahn, S. Frangou (2017) The Role of Intrinsic Brain Functional Connectivity in Vulnerability and Resilience to Bipolar Disorder. In: American Journal of Psychiatry, https://doi.org/10.1176/appi.ajp.2017.17010095

Кар, Н. (2012) Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта. Издателство „ИнфоДар”, София.

Ридли, М. (2002) Геномът. Автобиография на един биологичен вид в 23 глави. София, Издт. „Сиела”.

доц. д-р Божидар Ивков

Advertisements