Етикети

, , ,

Реката на знанието тече през джунглата на заблудите.

***

Капката вода е прозрачна, но в морето я губи. Езикът на малките истини са ясните, прости и разбираеми слова. Езикът на великата Истина, е великото безмълвие.

***

Песимизмът е форма на духовен дефицит.

***

Езикът на безкрая е задаването на вечни въпроси и получаването на мълчаливи отговори.

***

Много хора могат да говорят добре и смислено, твърде малко обаче умеят да слушат и да разбират, защото за това трябва сила на ума.

***

Нямам време да мисля, кому и какво добро да сторя. Мога ли, просто го правя.

***

Най-страшния и безмилостен звяр на планетата е човекът.

***

Всяка религия, веднъж предявила претенции за всеобщност, вече се е превърнала в политическа тирания.

***

Човек се страхува най-много от самия себе.

***

Лъжата никога не може да израсне и да придобие статута на истина, но често придобива статута на насилие.

***

Дори безкрайността някъде или някога свършва.

***

Насилници обикновено са слабите хора.

***

Истинското щастие е в това да отдадеш себе си на друг и да бъдеш приет от него, запазвайки собствената си индивидуалност.

***

Ум, в който царува логиката, е подобен на клин. Той винаги се движи напред.

***

Звездите не познават страха, че могат да ги сбъркат със светулки.

***

Не можеш да покориш върха само като гледаш планината.

***

Затворете в най-тъмния затвор грешките и светлината на истината никога не ще проникне в него.

***

Семейният живот е изкуство, което изисква ежедневно усъвършенстване.

***

За да се сбъдват желанията трябва да бъдат сдържани.

***

Ако тъгуваш за слънцето, няма да видиш красотата на звездите.

***

Ако не обичаме – не живеем!

***

Това, че аз съществувам, дишам, пиша, творя, е истинско чудо, наречено живот.

***

Самотата се превръща в принцеса, когато светлината на любимия човек я освети.

***

Истинското богатство, на което съм собственик, не са външните материални блага, а това, което нося непрекъснато със себе си.

Божидар Ивков

Advertisements