Етикети

, , , , , , , ,

„67% от лицата с РА пият лекарства по неподходящ начин или изобщо не използват лекарства, a 23% от пациентите признават за намаляване на дозите им без консултация с ревматолог. Според експертите причините за такова поведение са свързани с липсата на доверие в лекаря, както и с лошата комуникация между лекар и пациент“.

Нелекуваният или неправилно лекуван РА води до инвалидност и дори може да се стигне до преждевременна смърт. Говорим със и за себе си. Честният разговор за опасенията на човека с РА и очакванията му от терапията, накрая сътрудничеството между лекар и пациент, са ключ за терапевтичния успех – апелират към болните експертите на образователната кампания „РА. Да поговорим”.

Ключова роля в протичането на лечението на РА играе тясната комуникация и сътрудничество между лекаря и пациента. Без това шансовете за ефективно лечение намаляват. В Полша има изследвания, според които 52% от пациентите не вярват изобщо на своя лекар. Според полските пациентски организации това е резултат от недобра комуникация, върху която допълнително влияние оказват ограниченията във времето на визитата. Не са редки случаите, когато лекарите несъзнателно използват неразбираем за пациента език, предоставяйки му неразбираема и недостатъчна информация за болестта и лечението. Не-информираният пациент започва да търси информация от други източници и често греши, като сам регулира дозите на лекарствата си или направо ги спира.

Ситуацията в България е често не само подобна, но и доста по-лоша. НЗОК прави всичко възможно чрез различни административни бариери да ограничи комуникацията лекар-пациент и достъпа до лечение. Лекарите-ревматолози, от своя страна, за да запазят финансовите си интереси, много трудно допускат на „медицинската сцена“ нови актьори, които биха им иззели „клиентелата“ и с това биха намалили финансовите им приходи. Малкият брой ревматолози струпва много пациенти при един ревматолог, което също ограничава времето за комуникация с пациента. И нещо, което е много важно: малкия брой ревматолози оставя големи региони на страната без лекари специалисти, а това принуждава не малко хора да правят свръх разходи за здраве от джоба си. Подобно усилие често не е по силите им и те рязко или постепенно занемаряват лечението си.

Има и много други фактори разбира се, които влошават отношенията лекар-пациент, които също често почиват на икономически интереси. Пациентът е без значение – той е само поводът да се случва бизнесът. Не лечението, не медицинските грижи, а бизнесът. Към това трябва да се прибави и хаосът в нормативната уредба, в който не е трудно да се открие създадената и нормативно закрепена система за рекет на пациентите в системата на здравеопазването. Това също влияе негативно върху отношенията лекар-пациент.

В България няма изследвания за нивата на доверие в лекаря-ревматолог, но анализът на споделяната информация в социалните мрежи и пациентските групи, оценките на хората с ревматоидни заболявания, публикувани в тях, ме карат да мисля, че ако само 52% от пациентите не вярват изобщо на личния си ревматолог, то това би било комплимент за съсловието.

Известна вина за недобрите отношения лекар-пациент имат и самите пациенти. Дори само поради това, че когато са в състояние те не се подготвят за визитата си при лекаря, не питат, не изпълняват препоръки и съвети.

Струва ми се, че един от големите проблеми в отношенията лекар-пациент, който не се разбира и от двете страни, е свързан с границите на експертността на лекаря и пациента. Лекарите не могат да приемат (често и да разберат) факта, че пациентът е най-добрият експерт за собственото си заболяване. Дали им харесва или не, дали одобряват или не, всеки пациент преживява по свой уникален начин своето страдание и болка и очаква да получи разбиране и помощ. Именно този начин на преживяване се втъкава в т.нар. пациентски наратив и пациентът очаква да бъде изслушан, разбран и да получи помощ. Колкото и „глупав“ или „неадекватен“ да изглежда на лекаря даден пациент, лекарят трябва да помни, че пациентът почти винаги, дори само на интуитивно ниво, ще разчете досадата, незаангажираността, безразличието към себе си и др.п. в езика на тялото на лекаря и това може да „взриви“ ефекта от лечението.

Същевременно, не малко пациенти, когато осъзнаят своята „експерност“ по отношение на личните преживявания на болестта, имат склонност да прехвърлят тази своя експертност върху знание, което не притежават и започват да се изживяват като лекари. Такива пациенти наричам пациенти-всезнайковци. Срещата на лекаря с такъв тип пациент, особено когато е „агресивен“ и размахва съмнителните си знания, взаимствани от съмнителни информационни източници от „Д-р Гугъл“, карат често и най-добронамерения лекар да пести време и нерви, за да не влиза в безсмислени спорове.

Важно е и лекари, и пациенти да разберат, че добрите отношения лекар-пациент се градят и поддържат непрекъснато. От двамата участници в тези отношения.

РА е хронично заболяване, чието лечение продължава през целия живот на пациента. При ревматоидните заболявания съществува процесът „лечение“, но за съжаление желания от всички краен продукт от този процес – излекуването, засега липсва, не се появява, не се случва. Единственият „продукт“, към който е насочен процеса „лечение“, е ремисията. Колкото по-дълга и по-трайна, толкова по-добре. Но за да се случи това, не е достатъчно само и единственото добро самочувствие. А често хората правят грешката да изоставят лечението си само защото се чувстват силни и смятат, че с психиката си ще победят болестта.

Никой не може да отрича ролята и значимостта на – нека я наречем здравата и борбена – психика. Но само тя не е достатъчна. Необходими са и други интервенции. Факт е, че съвременното лечение на ревматоидните заболявания нанася – или има тази потенциална възможност – сериозни щети на организма. Ето защо лекарят и пациентът много внимателно трябва да оценят рисковете, да преценят принудата, породена от болестта, загубите и ползите от лечението. А това изисква адекватни и ефективни отношения лекар-пациент.

„Особен“ вид проблеми в отношенията лекар-пациент представляват трудностите в комуникацията между интелигетният, четящ и мислещ пациент, познаващ добре своите възможности и ограничения, и недобре подготвения – и като медицински знания, и като поведенчески изяви – за среща с такъв пациент лекар. Тогава конфликта назрява почти веднага и лечението се превръща в „мисия невъзможна“. За съжаление (поне аз не съм срещал) като че ли няма изследвания върху този вид отношения.

За повече от 46 години обикаляне на болници, санаториуми, поликлиники – в България, Чехия, Полша и познания от първа ръка за тези във Франция и Англия, не съм срещал случай на добро и ефективно лечение с позитивен край, когато пациентът няма доверие в лекаря.

В медицината най-великото и подходящо за всяка болест лекарство, е доверието на пациента в лекуващия го лекар.

***

И накрая, само като информация. В Полша се знае, че РА се проявява при 0,9% от полската популация над 18 годишна възраст. Всяка година се регистрират между 8 000 и 16 000 нови случая на РА. Пикът на появата на болестта е във възрастовия интервал 30-40 години. Жените боледуват от РА 3-4 пъти по-често от мъжете. Някой знае ли, какво се случва в България?

Източник: Rynek Zdrowia (2017) Eksperci: 67 proc. chorych na RZS nie stosuje się do zaleceń. http://www.rynekzdrowia.pl/serwis-reumatologia/eksperci-67-proc-chorych-na-rzs-nie-stosuje-sie-do-zalecen,174200,1011.html

Карикатура: Николай Арнаудов. Източник: http://www.desant.net/show-news/36402

доц. д-р Божидар Ивков