Етикети

, , ,

СЪН

Сандра стоеше изправена пред него. Без дрехи. Нямаше дори и най-малкото бижу върху себе си. Беше зашеметяваща. Красотата й го бе пленила внезапно и бе изпълнила всяка клетка на тялото му. На лицето й грееше усмивка, а любовта й струеше от очите като цветен фонтан. Приклекна до фотьойла, целуна го, а ръката й се спусна бавно между бедрата му. Усети как пенисът ме се надига като титан, предизвикан за битка. Почувства ласките й и…

Отвори очи. Възрастната жена, която се грижеше за него, бе свалила памперса и почистваше нечистотиите от напълно парализираното му тяло.

РАЗВАЛЕНА СДЕЛКА

– Искам да ти продам душата си!

Дяволът се усмихна доволен и попита:

– Какво искаш в замяна?

– През следващите двадесет години искам да мога да любя всяка жена, която пожелая.

Дяволът се подсмихна и каза:

– Само това ли?

– Да, само това.

Изведнъж усмивката от лицето на дявола изчезна. Очите му заблестяха студено и злото изпълни стаята с антарктически студ.

– Не можеш да продадеш нещо, което нямаш.

НАГРАЖДАВАНЕ

– И така, голямата награда за цялостно творчество и развитие на хуманизма се присъжда на г-жа Хоуп Фючър.

Бурните аплодисменти съпроводиха красивата жена до подиума. Тя застана с гордо вдигната глава, прие с достойнство аплаузите и простъпи към микрофона.

– Уважаеми госпожи и господа. Позволете ми да наруша протокола. – В залата се разнесе одобрителен смях. – Искам да изразя своята най-дълбока и искрена благодарност и признателност към Академията и към международното й жури, съставено от най-знаменитите учени обществоведи в света. За мен е изключителна чест да бъда удостоена с най-високата награда на Академията в тази толкова важна област. Но научната етика изисква от мен да разкрия пред Вас една дълго пазена тайна.

В залата мигновено настъпи тишина.

– Аз не съм автор на научните публикации, за които сте ми присъдили тази награда. – Сред гостите на тържеството се разнесе ропот и сърдит шепот. – Позволете ми да Ви представя истинският автор, истинският гений, който Вие едва ли някога щяхте да забележите по начина, по който забелязахте мен – мис Вселена…

Вратата на залата се отвори и цялото множество се обърна към празнотата й.

– Госпожи и господа, моля посрещнете истинския учен и автор на множеството блестящи идеи и изследвания, направили човечеството малко по-добро. Баща ми, г-н Адам Ъгли.

Внезапно на вратата застана огромен чернокож мъж и се усмихна. Обърна се, протегна ръце и вкара в залата инвалидна количка, в която седеше смалено подобие на грозноват човек, с кислородна маска и пулт за комуникация пред едната му ръка…

Божидар Ивков