Етикети

, , , ,

Успешната терапия е много повече от изписването на рецепта и даването на препоръки. Известно е, че и най-доброто лекарство не действа или действа значително по-слабо, ако пациентът не е мотивиран да го пие. А ако той има съпротива към дадено лекарство, тогава то може дори да навреди. В основата на всичко стои доброто сътрудничество и доверието между лекаря и пациента.

В медицината има правило, според което колкото повече човек знае за болестта си, толкова по-добре. Това е особено валидно за хората с хронични заболявания, в т.ч. и за хората с ревматоидни болести.

Но от къде човекът, веднъж научил своята диагноза, може да търси и да черпи информация за болестта си. Образованието трябва да започне още в лекарския кабинет, непосредствено след окончателното поставяне на диагнозата. И тук не става дума за общообразователни лекции с часове, свързани с болестта. За това нито лекарят има време, нито неговия пациент е готов да слуша, особено ако диагнозата е по-комплицирана и той се намира в стресова ситуация. Става дума за разговор, обикновен човешки разговор, в който човекът с хронично заболяване да намери „острови“, на които да спира и да набира сили в по-нататъшната си борба с болестта. Това е много важно за хората с различни ревматоидни заболявания, които изправени пред стената на нестихващата физическа у психична болка и постепенно заглъхващите ежедневни дейности, имат потребност от ясни ориентири и подкрепа в битката с болестта и болката.

За да възникнат и да се развият добри отношения с пациента, да се породи взаимно доверие, лекарят трябва да има определени вродени способности и придобити умения за комуникация с хора, особено със страдащи и изпитващи физическа болка хора. За съжаление обаче, не всеки лекар притежава тези качества. Вината за това в много голяма степен се корени в липсата на образование на лекарите в тази област. Студентите по медицина се оплакват, че в хода на обучението си те получават голям обем от информация и теоретични знания, но познания как да се отнасят с пациента не получават. При разговор с млад и даровит лекар на тема отношения между лекар и пациент, той с болка сподели: „В Университета, нас не ни учат на това“.

Във Великобритания комуникационните способности и умения са много високо ценени. И поради тази причина студентите по медицина преди още да се научат как да диагностицират и лекуват болестите, се учат как да разговарят с пациентите си. През първата година от обучението си те посещават болници и кабинети на общопрактикуващи лекари, при които посещения наблюдават как протича разговора с болния. През втората година от обучението си те самите се обучават и усвояват умения с помощта на актьори, играещи ролята на пациенти, да комуникират с бъдещите си пациенти.

Във Великобритания на хронично болните се обяснява детайлно и на достъпен за пациента език каква е ситуацията и какво трябва да се прави. Когато се стигне до съгласие за терапията лекарят  обяснява как трябва да се провежда и кара пациента да повтори, за да е сигурен, че е разбрал. Ако пациентът не е разбрал или е разбрал нещо погрешно, обяснението започва отначало или внимателно се коригира и допълва.

От изказванията във фейсбук групите на различни пациентски организации може да се направи извода, че подобно отношение към пациента рядко се среща в лекарските кабинети в страната. Нещо повече, сякаш лекарите не обичат по-интелигентните и задаващи въпроси пациенти.

Ето защо отново ще напомня една мисъл на великия руски невропатолог, физиолог и психолог, основоположник на рефлексологита и патопсихологията в Русия – Владимир Михайлович Бехтерев: „Ако на болния след разговора с лекаря не му стане по-леко, то това не е лекар“.

Източник: Gazeta Wyborcza/Rynek Zdrowia (2017) Rozmowa lekarza z chorym – ważna jak sama terapia. http://www.rynekzdrowia.pl/po-godzinach/rozmowa-lekarza-z-chorym-wazna-jak-sama-terapia,172534,10.html

доц. д-р Божидар Ивков