Етикети

, , , , ,

Развеждам госта си – сър Джон – из софийско и му показвам забележителностите. Гледа човека и си мълчи. Живна едва, когато му казах, че сега влизаме в селото на Вуте и ще посетим прословутата Вутева кръчма.

Влизаме, а той нетърпеливо ме пита:

– Тука ли е Вуте?

– Няма го – оглеждайки се отговарям аз.

Сядаме на една маса и си поръчваме по една парцуца със свежа салата и репички и тъкмо се чукнахме и кръчмата изрева:

– Аре бееее, Вутееее… Пресъхнаме да те чекаме. Дека одиш бре човек. Да не би Пена да ти е турила чехъла?

Вуте се смее, сяда, дава знак на Геле да му донесе една смъртница и се хили доволен.

– Видехте ли бре, по телевизоро ме даваа. Два дена саде за мене хортуват.

– Видеме, Вуте. Видеме. Думай, що стана, к‘во чудо напраи бре човек.

– Па да ви речем, оти да ви не речем.

Превеждам на сър Джон, а той доволен, слуша внимателно и не смее да отпие от парцуцата.

– Та значи у понеделнико се вращам от нивето дома и гледам Пена се мота из кухнята. Пено, викам, я напраи една салата, па йела да пиеме по едно, па после я че допием шишето. И она много се зарадва, че нема да си пием ракията сам, а с нея. И одма почна да дроби салатата.

А аз съм железен. Не посегам към шишето – да доде Пена и тогаз. Голем зор, голем подвиг напраих още тогаз. Ама що ли ми треба да се праим на герой. Та чекам Пена, лиги ми текат, а дзъркело ми саде у шишето. По едно време – немах си работа – фанах да гледам и слушам телевизоро. А у него се събрале те тия бандюги от Пиралменто. И се дърлят. Ма се дърлят ви думам, не е истина. То нали след некой и друг ден са избори за народни пущиняци.

И се заслушах. А от телевизора – малеееей. Като се лее една боза, едни локуми като разтеглят тия хаймани, не ти е работа. И поне не бех пил още, зех да им се връзвам. И колко по-им се връзвам, толкова повече криле като на проскубан петел ми растат. Мани, хванаа ме. Слушам и се опивам…

И докато дое Пена със салатата се бех отцепил до безсъзнание. Пиян като кирка, като не пръднала крава, като… абе мани, изпаднах в несвест. Помним, дека единия викаше, че сега ще построиме такъв капитализъм, дето и у Швецията го немало… абе мани се… ядене, пиейе, женки – кой колко мое и дока мое. И повече не помним. Та после Пена ми разпраа що се случило.

В кръчмата цари гробна тишина. Всички са зяпнали с отворени уста Вуте – нали е национален герой.

– Та значи дошла Пена и що да види. Мене ме нема, саде ногавиците ми стърчат из под масата. Уплах фанала милата – решила, че съм опнал петилата. Ама като ме измъкнала видела, че съм кьор кютук пиян, като донски казак. Та чак под масата съм се излунзил. Гледа и се дзвери що да праи. Ракията стои, а язе съм труп, мотика, поркан та знае ли се.

И га се заслушала що думат ониа банадюги от телевизора веднага се светнала що е станало. И докато още е трезва го изгасила. И после се обадила на фелшеро, ама оня бил по натаралянкан и от мене, та викнала селската линейка.

Откарале ме в болницата. И Пена ми разпраа:

– Я им викам нещо му стана на моя Вуте… не е пил, а глей нема свет.

– Ма къ не е пил. Я го глей, като всеки път кога го докараш натровен от първака… ама айде от мен да мине… Пешо, вкарай го в трета, ей сега идвам.

Зели ми кръв, а у нея саде… кръв. Нема грам алкохол. И те тогава докторо за малко да се гътне. Гледа те – вика Пена – и не верва. Ти ли си, не си ли ти. И вика: „Абе, че е Вуте – Вуте е. Че е кютук – кютук е? Ма от що? Къв е тоя алкохол ма Пено, ни мирише, ни го има у кръвта.

– Па не знам докторе – рекла му Пена. Га го заварих такъв, саде телевизоро работеше.

– Бе тоя да не е слушал предизборния дебат, мари?

– Па сигур, те тиа още се дърляаа…

И докторо ме вкарал у психиатрията. И три дена съм лежал ни жив, ни умрел, ама с една ей такава огромна усмивка.

Разгеле на третия ден се осаферих. И кво да видим, докторо, сестрата и Пена около мене.

– Пено ма, у рая ли съм? – питам аз.

– Зад Рая си, Вуте, зад Рая – вика доктора.

Докторо ме разпитва 3 часа. И накрая вика. Вуте, жив да си. Благодарение на тебе открих нова мутация на стара вирусна болест.

– Ква болест бе докторе?

– Психо-шербетна болест с идеологизираща астения. Получава се от дълго слушане на предизборни обещания. Пено сипи му една ракия да дойде на него си, а аз отивам да пишем научна статия за откритието си…

– Чекай, чекай докторе. Къв па че е тоя вирус бе?

– А съветски е, от 30-те години. После през 40-те немците го мутирали и станал още по-страшен. Па след тех хамериканците го мутирали сума ти време, докато станал благороден и демокретезиран. А сега наште са му направили нова мутация, още по-страшна – води до кома. Ти си първата жертва…

И се излете като разгонен бик. И те ти след половин час като ме накичулия тия джурналя… та си такова майката. Добре че имаше двама-трима наши шопе, та като отвори Пена вторто шише с парцуцата – първото беше за лек, и като пуснахме лакардиите… ей на чак сега сколасах да дойда.

Гледам, очите на сър Джон се изцъклили. А той изпил на екс ракията. После го питам:

– Защо така сър Джон?

– Защото драги господине болестта на Вуте е силно заразна…

И преждевременно си излетя за Англия. А беше в България като представител на международната организация „За честни и почтени избори“. В бързината забравих да му кажа да не гледа резултатите от изборите и след изборните пресконференции, защото този вирус се разпространява само чрез телевизията. И може да те тръшне дори от 30-секунден репортаж. Да го пази господ.

Божидар Ивков