Етикети

, , , , , , ,

Медицината използва категориите нормално и дисфункционално (девиантно/отклоняващо се) сексуално поведение. Как „нормалният секс“ е бил дефиниран като такъв в съвременната история на медицината? Поради какви причини някои видове поведение са били отстранени от листата на сексуалните разстройства? Това са въпросите, на които търси отговор изследователка от Университета SWPS в Познан.

Как се дефинира сексуалната норма? Известно е, че понякога възрастните, т.е. лицата над 18 или 21 година, доброволно започват да практикуват определени сексуални модели и това ги прави доволни и щастливи. Но тези практики, ако не са широко разпространени, могат да се възприемат като ексцентрични или дори като вредни и да бъдат признати за сексуални нарушения, защото или дори само поради това, че са такива схващанията в съвременната психиатрия. Освен физиологичните норми, върху класификацията на видовете сексуално поведение, влияние оказват и немедицински и ненаучни фактори.

Д-р Катажина Грунт-Мейер има намерение чрез своя изследователски проект да анализира промените, които са настъпили от момента на въвеждането на първия „Диагностичен и статистически наръчник на психичните нарушения“ през 1952 година“.

Трябва да си даваме сметка, че отделни форми на секс (или сексуални практики), които са дефинирани като нарушения или дисфункции, се свързва със сериозни последици за обществото. Изследователката иска да установи „какво именно води до това, че сексуалните нарушения са включвани в или изключвани от наръчниците за психични нарушения“.

Според предварителните допускания на д-р Грунт-Мейер, специалистите могат да се ръководят не само от актуалните задължителни норми в психиатрията, но и да насърчават в кабинетите си своите визии за сексуално здраве. За да провери дали това е фактически така, изследователката смята да проведе интервюта с полски сексолози.

С други думи, според мен, колежката предпоставя наличието на известно разминаване (а може би и наличие на конфликт) в дефинирането на „норма“ и „патология“ в сексуалните отношения на хората според съвременните психиатрия и сексология. Вероятно такава хипотеза се основава върху някакви емпирични наблюдения и факти.

Изследователката има намерение да провери доколко визията на сексолозите за сексуално здраве съответства на психиатричните норми, както и доколко полските сексолози съзнателно възприемат и имат критичен поглед върху тях. Изследването ще даде възможност и да се дискутира доколко отношението на сексолозите се формира от доминиращите виждания и културни условия.

„Към извън научните фактори, които могат да влияят върху медицинските класификации, могат да се отнесат доминиращите в дадено време морални норми и ролите, приписвани на пола. Това също са и интервенциите на фармацевтичните фирми, за които е важно да съществуват такива дефиниции на нарушенията, които да обхващат колкото е възможно по-голяма част от популацията, или даден сексуален проблем да се обхваща с категориите за биологическо разтройство“ – споделя изследователката. А това, както е известно, ще гарантира трайни и/или увеличаващи се печалби за фарма бизнеса.

И тук – макар и не толкова ясно – прозират процесите на медикализация на сексуалните отношения, особено присъщи на втората вълна на медикализация, защото върху класификациите оказват влияние дори отделни групи активисти. Те се борят за това да не се признават за патологични онези поведенчески изяви в секса, които са въпрос на взаимно съгласие и свободна воля на възрастните, а не резултат на насилие. С други думи, скрито или явно, медикализацията на съвременния живот, дори на неговите основи, също ще бъде предмет на изследване на полската изследователка.

Д-р Грунт-Мейер има намерение да провери и това, как и защо през последните повече от шест десетилетия са се променяли категориите на сексуалните нарушения или поради какви причини някои видове поведение са били отстранени от листата на тези нарушения.

„Биоетичният анализ ще покаже последиците от включването на отделните научни и ненаучни фактори, формиращи сексуалната класификация. Изследователката ще представи тяхното значение между другото за консолидирането или подкопаването на status quo по отношение на сексуалните роли на двата пола, както и за акцептацията на сексуалните малцинства“.

Спирам се на този проект за изследване, защото ми се струва важен. Важен именно поради настъпващите промени – или поне опитите да се наложат такива промени, като напр. узаконяване на инцеста, или дефинирането на множество видове пол – в света на секса и сексуалните отклонения. Струва ми се – ако забравим ежедневния секс и полов фолклор, както и грубите шеги и налудни оценки, че е изключително важно да си даваме сметка за следното: „Човешката природа е продукт на културата, но също така културата е продукт на човешката природа, а и двете са продукт на еволюцията. Това не означава, че ще убеждавам, че „всичко е в гените“. Съвсем не. Решително се противопоставям на идеята, че всичко в психиката е изцяло наследствено. Но еднакво решително съм против допускането, че всяко нещо, което е всеобщо човешко, е недокоснато от гените (с. 12)… днес има необорими доказателства, че еволюцията може да действа само чрез конкурентно възпроизвеждане (с. 10)“ (Мат Ридли, Червената царица).

Източник: PAP-Nauka w Polsce/Rynek Zdrowia (2017) Kto decyduje, co jest seksualną normą? http://www.rynekzdrowia.pl/po-godzinach/kto-decyduje-co-jest-seksualna-norma,170923,10.html

доц. д-р Божидар Ивков