Етикети

, , , , ,

В Полша, представители на различни пациентски организации, в свое отворено писмо до министъра на здравето, пишат: „Ние, хронично болните, искаме да работим! Нашият потенциал не се използва“. Според авторите на писмото повече от половин милион поляци не работят поради наличието на хронично заболяване, а почти една четвърт (23%) от европейските граждани в продуктивна възраст са хора с хронични заболявания, като този относителен дял се очаква да нараства. „Продължителното лечение води до нарастване на разходите, както на тези, свързани със самата терапия, така и на тези, свързани с ранното пенсиониране или отсъствие от работа“. Първите, или преките разходи, са шест пъти по-ниски от вторите, непреките разходи.

Авторите на писмото подчертават, че хроничните заболявания изключват хората – социално и професионално, а това изключване се превръща в сериозни загуби, както за икономиката и цялото общество, така и за самите хронично болни и техните семейства. Според полската статистика в страната живеят почти шест милиона поляци (5,9 мил.) в трудово активна възраст, които не работят, като всеки четвърти от тях (25%) не работи поради наличието на хронично заболяване.

„В наш общ интерес е осигуряване на шансове за пациентите да останат на пазара на труда възможно най-дълго и възможности за изпълнение на своите социални роли. Работещият пациент остава активен социално, в състояние е по-дълго да плаща повече данъци, да участва по-активно в процеса на консумация, не генерира плащания, свързани с изплащане на болнични, пенсии или социални помощи. Болният, който работи, финансира своето лечение“ – твърдят авторите на писмото.

Внимание! Преките разходи за лечение са около 15% от всички разходи, свързани с хроничните заболявания!

В писмото се казва и още нещо важно: „всички достъпни анализи еднозначно показват, че непреките разходи, най-вече в случаите на лицата с хронични заболявания в трудоспособна възраст, многократно надхвърлят преките разходи. В случаите на ревматоиден артрит и някои новообразувания непреките разходи са около шест пъти по-високи от преките разходи“.

За да е ясна пълната картина на икономическите загуби от появата и развитието на хроничните заболявания трябва да се вземат предвид, както преките разходи (т.е. разходите по самото лечение), така и непреките разходи (разходите от социални фондове, както и разходите с продължителното отсъствие от пазара на труда). Преките и непреките разходи са тясно свързани по между си: колкото по-успешно е лечението и по-активни професионално са хронично болните, толкова по-ниски са непреките разходи и по-малки са загубите в скалата на БВП. Ето защо ОПРЗБ не престава да твърди, че икономиите в преките разходи води до разхищения в непреките разходи.

Следващият пример от Полша доказва подобна теза, дори само поради това, че ситуацията в България е приблизително същата:

– брой лица с РА в Полша – 220 хил.,

– брои лица с РА в Полша в трудово активна възраст – 120 хил.,

– трудово активни лица с РА – 52 хил. (40%),

преки разходи за лечение на РА през 2012 г. – 400 мил. злоти,

непреки разходи (социални плащания, разходи, поради отсъствие от работа, разходи за невъзможност да се изпълняват социални роли и др.) – 2,8 милр. злоти.

Резултатът: непреките разходи за лечение само на РА са 7 пъти по-високи от преките разходи. Следователно, всички административни бариери, които НЗОК създава и поставя пред достъпа до адекватно лечение (преки разходи) увеличават в пъти непреките разходи, т.е. разхищават се средства от социалните фондове, претоварват се домакинските бюджети на хората с ревматоидни заболявания и те са принудени да плащат от джоба си значително повече средства в сравнение с разходите на НЗОК, което почти автоматично ги превръща в социални аутсайдери.

Подобна релация между преки и непреки разходи може да се наблюдава и при онкологичните заболявания. През 2014 години полски експерти правят оценка на икономическите загуби и разходите за лечение на новообразуванията на гърдите, на матката и на яйчниците. Оказало се, че непреките разходи за тези три вида новобразувания възлизат на 4,41 милр. злоти, а заплатените за лечението им (преки разходи) от полския здравноосигурителен фонд средства, са възлизали на 688 мил. злоти, т.е. 6 пъти по-малко.

В България подобни данни е почти невъзможно да се намерят. И разбира се никой не обръща внимание на тази страна на здравните проблеми. Важно е, да има икономическа ефективност от преките разходи за здраве – най-прекия път до социално изключване на хронично болните.

Здравеопазването в страната е превърнато в бизнес, здравето е стока, лекарите и здравните заведения – в търговски дружества. С други думи, опазаряването е тотално, печалбата е доминантната характеристика, а здравето е проблем на тези, които са го загубили или са на път да го загубят. При такава ситуация никак не е изненадващ факта, че смъртността в България е изключително висока, че се топим като нация, че предотвратимата и/или преждевременната смъртност също е много висока. Човекът е престанал да бъде ценност.

В заключение ще си позволя да напомня на всички, които са запазили поне нещо човешко в себе си, една своя мисъл: „Този, който не реагира на камъчето, него го смазва скалата“.

 

Източници: Mihał Dobrołowicz (2017) Apel pacjentów: Chcemy pracować. Nasz potencjał jest marnowany. http://www.rmf24.pl/fakty/polska/news-apel-pacjentow-chcemy-pracowac-nasz-potencjal-jest-marnowany,nId,2355483#utm_source=paste&utm_medium=paste&utm_campaign=firefox

rmf24.pl/Rynek Zdrowia (2017) Przewlekle chorzy apelują: chcemy pracować. http://www.rynekzdrowia.pl/uslugi-medyczne/przewlekle-chorzy-apeluja-chcemy-pracowac,170347,8.html

доц. д-р Божидар Ивков