Етикети

, , , , , , ,

Dutton, Kevin (2016) Mądrość psychopatów. Lekcja źycia pobrana od świętych, szpiegòw I seryjnych mordercòw. Przekład: M. Wyrwas-Wiśniewska. Wydawnictwo: MUZA SA, Warszawa. ISBN: 978-83-7758-780-5

„Обикновено свързваме психопатът с убиец или изнасилвач, с някой, който е непредсказуем, който прави всичко възможно, за да постигне своето. За никакви съкровища не бихме искали да срещнем очи в очи подобен типаж, но в литературата именно психопатът ни привлича най-много – не може да му се отрече личния чар или харизмата“.

По този начин започват почти всички рецензии на книгата на Кевин Дътън „Мъдростта на психопатите“.

Психопат и мъдрост?! За хората без никакви познания в психичното и особено в сферата на психичните девиации, това може би звучи абсурдно. И все пак, често психопатите са изключително умни, някои дори гениални (софиянци от моето поколение и живите от предишното със сигурност помнят градските легенди или истини за „Белия лъв“). Става дума за една изключителна публикация – като че ли леко извратена или перверзна, ако съдим за нея само по заглавието. Психопат и мъдрост – две думи, които стоейки една до друга пробуждат безпокойството ни, любопитството ни. Как така?

В книгата си Дътън доказва, че психопатът не е толкова страшен, както го представят. Нещо повече, авторът не веднъж провокира читателят да потърси в себе си характерните черти, които са присъщи на тази изключителна личност. И така, знаете ли до каква степен сте психопат? Възможно е да се окаже, че съвсем в не малка степен!

Книгата на Дътън – д-р по социална психология – е основана върху изследванията му. Изненадваща публикация, която провокира мисълта на читателя. Възможно е, ако човек прочете книгата да проанализира не само себе си, но и личностите на своите близки и познати.

В книгата се открива научна, социологическа и философска история на психопатията, както и уникален психологически профил на психопата. Като дава отговор на въпроса: кой наистина е психопат, той доказва, че това е недооценена личност, която повече или по-малко не е само личност, убиваща повече или по-малко брутално. Спомням се, че някъде бях чел статистика, според която едва 10% от убийствата в световен мащаб се извършват от психопати. А останалите 90%?

Самият факт, че човек си позволява да „ровичка“ в собствения си мозък, за някои хора вече е лудост. А как иначе ще познаем самите себе си?

Провокациите в книгата спрямо читателя са на всяка крачка. Дътън провокира, като въвежда читателя в ситуации, които той трябва да реши в съответствие с логиката, а и с собствената си съвест.

На страниците на книгата има множество графики, диаграми и образи, които са в състояние да извадят на бял свят лудият, скриван до този момент, образ на читателя.

Книгата е написана на изключително достъпен език, а това дава възможност да се „поеме“ на една глътка трудно съдържание или откъс. Не липсва и хумор, без който всяко подобно четива се превръща в трудно смилаема храна за духа.

Така или иначе, всеки един от нас има някакви черти на лудостта и ако ги познаваме можем да оценим мястото си в скалата на лудостта.

Интересно е, че основни класификатори на психопатията са: преувеличено самочувствие за собствената ценност, сила за убеждаване, повърхностен чар, безпощадност, отсъствие на разкаяние, умения за манипулация на другите. „Психопатите са безстрашни, сигурни в себе си, харизматични, безпощадни и съсредоточени върху постигането на целта. Въпреки широко разпространеното мнение не е задължително обаче да използват насилие“ – казва Дътън. И както посочва авторът с такива качества се отличават политиците, световните лидери, както и редица професионални групи, като брокерите на борсите, полицаите, военните и др. Според Дътън психопати са били Нийл Армстронг – първият човек стъпил на Луната, както и Свети Павел.

Основен инструмент за диагностициране на психопатията е PPI (Psychopathic Personality Inventory). Съществуват импулсивни и безотговорни психопати, определяни като девианти или дисфункционални личности – от тях трябва да се притесняваме. Същевременно има и психопати, отличаващи се със силна самодисциплина и отговорност и това са хора, които могат да постигнат големи успехи. Дътън смята, че в света на бизнеса относителния дял на психопатите е най-висок. И това, което поне на мен най-много ми хареса, е че психопати могат да се открият навсякъде, където има власт, контрол над другите или възможност за получаване на печалба.

Дътън по никакъв начин не идеализира образа на психопата. Той акцентира единствено на последиците и ползите, които произтичат от това, че човек притежава някои черти на личността на психопата. Както казва един от респондентите му „психопатията е лекарство срещу модерните времена”, в умерена степен може да донесе големи ползи и да улесни живота в този „луд“ 21-и век.

Кевин Дътън дава множество отговори на различни въпроси. Например какво общо има психопатията с утилитаризма, икономиката и теорията на игрите? Или: какво свързва светите и будистките мъдреци  с психопатите? Психопатията в тази книга е анализирана от различни перспективи: медицинска, психологическа, социологическа, лингвистична, правна и дори философска.

Книгата наистина си заслужава да бъде преведена и на български език и прочетена от едно общество, в което властва невежеството, негативната стереотипизация и предразсъдъците.

Източници: http://lubimyczytac.pl/ksiazka/234662/madrosc-psychopatow

http://czepiamsieksiazek.pl/?p=399

http://www.matkapuchatka.pl/2016/06/madrosc-psychopatow-k-dutton.html

доц. д-р Божидар Ивков