Етикети

, , , , ,

Седим си у селското кръчме и льокам шльокавицата на Гоце Ментето – саде за това има паре. Седим и си мислим.

Абе те тия бандити, политиците де, още се не е почнало, а они че се изтрепат да леят боза, лимонада и кви ли не още лепкавини. Омайват идиотите български… Лажат, лажат, та чак дъртата Айше и оня пръч Манго са се сврели в дън земя. Ми срам ги е ората, не моат лъга кат тия политици.

Най-мразим кога додат избори. Те тогава се пропивам яката и доде изтрезнеем, те дойдат другите избори и я па почнем да се таралянкам.

Те днеска ли беше, вчера ли, Бацето седнал у телевизоро и ми разпраа къ щел да опраи пенциите и заплатите. Абе уйо сплескан, що праи толкоз годин у властта та не ги опраи досега, ами га те натириха се сети, че имало и таквиз работи у нашта държава – пенции и заплати.

Вчера дошъл дома кмето – Дашко Въртигъзлето. Седи, пие и реве.

– Що ревеш бре, Въртигъзле?

– Ми къ що? Кой шъ доди сега? Ко шъ прая ази…

– Де море, не се коси бре човек, че се батишеш залуду. Па че те избереме за кмет. Па и те тия горе па че ги избереме. Оно ние не сме народ. Ние сме си сбирщина от идиоти. Оне ни требат и ни ебат, а ние си ги избираме, да не спират, оти ни аресва да ни еб…

– Мълчи бре Митре – те това е оная, мойта уруспия, дека сека година с Вуте ми тургат рогите, та требе да одим при Пена (жената на Вуте) да ми ги постригва… – що така хортуваш на чиляка. Я гле колко е кахърен… Немой Въртигъзле, не мой се ядосва, че накрая Мара че го отнесе. Па че спи без тресене.

Ония горе лажат, а страда доле народо. Не че Мара спие нетресена. Горския – Пешо Зверо, си се грижи за стоката. А почне Мара да линее, а Зверо я изтресе неколко пати и Мара цъфне кут кукуряк.

Ма разпраат тука селянете, че те тия, политиците де, почнали да крадат не само от назе, а и от помежду си. Ей на, тия цветенцата и червенюгите му гепили на Патреото Валерко Мазното турбата с лажите и сега оня ми ти Валерко бил у траур… никой му не верувал. Даже и те тия, неговите авери. Ееей, не се наядоа, не се напиа тия ора и това си е. Я, ако зеем от коперацията та дигнем едно пиле и ме олепат, що глоби, що бой отнасям, не е истина. А те тия цела държава отнесоа и к‘во? Нищо. Лажат.

Ей на, тука тия дни една женица залудо некви фенери я утепали. И си умрела женицата, Бог да я прости. И сега сите се карат – не се знае кой бил требало да пази фенерите. Мореее, знае се, ама се крият един друг. Оти са краднале наедно и па че краднат. Съга се дърлят за парлама пред простия народ, а после па че краднат.

– Гоце, я налей още едно, селски, оти колко по-мислим, толкоз по-ми се пие. От мака, бре. От мака. Мамицата им, саде лажат… А па ние що им верваме? Ей на това не моем се начуди. А наздраве Гоце, селски… спри тоя телевизор бре, колко по-им слушам простотията, толкоз по-ожадневам, а паре неам. С гъз ли че ти платим, а?

Е, на, слушай го тоя, бре Мента. Младия, лигав като смърцафърцан мърсол. Гле кви тъпни дудние. Законо бил най-отгоре, па после били пенциите и заплатите. Иначе било пополизане. Абе ей, кьосе недокимосано, я ми ела тука на село, па да те опнем да копаш за две пари надник, па после ми опевай кое е най-отгоре: законо или зоро. Чекай, Мента, чекай. Ма ти знайш, че тоя мърсол, че излезе прав. Назе са ни училе, че зоро ради, законо сменя. А днеска в тая държава е обратното: закона ради, зору сменя. Еееех, мамицата ви…

А наздраве идиоти… и да одите да гласувате, да се не налага Пешо Звера да тресе сите политици…, не за друго, че си ойде Мара залудо…

Божидар Ивков