Етикети

, , ,

„Доказателствената медицина, клиничните изпитания, двойния сляп метод – как работи всичко това? Какво отношение имат към нетрадиционната медицина ефекта плацебо, връщането към нормата и публикационната грешка? За това разказва забележителния популяризатор и науката и лекар, който сам дълго време е лекувал болни с помощта на хомеопатия, но се отказал напълно от нея, когато се опитал да разбере как действа тя и се убедил, че тя не работи изобщо“ – пише Михаил Гелфанд, професор, доктор на биологическите науки, член на Европейската академия.

Помага ли акупунктурата, хомеопатията, хиропрактиката и лечението с билки при справяне с болестите? Кой е прав: критиците, разглеждащи тези методи като своеобразно шаманство и мошенничество, или майките, доверяващи им здравето на децата си? Представяната тук книга на известния британски популяризатор на науката Саймън Сингх и професора от Ексетърския университет Едзард Ернст, е посветена на нетрадиционната медицина. Като се позовават на данни и резултати от многобройни научни изследвания, авторите разкриват кои методи са ефективни и кои не са, кои могат да се използват и са безопасни и кои не са. И най-важния въпрос: Какво да се прави?

„Всичко, което е написано в тази книга, се основава на едно единствено изречение, написано от Хипократ, бащата на медицината,  преди повече от две хиляди години: „Защото има две същности на нещата: наука и мнение; от тях първата ражда знание, второто – невежество“.

Откакто медицината е иззела много от функциите на религията – особено тази на системен инструмент за социален контрол, тя е повела борба със реалните и измислените суеверия, невежеството, предразсъдъците. И до днес съществува вербална, а и не само, война между т.нар. традиционна и нетрадиционна медицина. Макар че в контекста на историята на развитието на човечеството традиционната медицина всъщност е тази, която трябва да се нарича нетрадиционна, и обратното.

Много привърженици и на едната, и на другата медицина не си дават елементарна сметка за нещо много просто: тази война влияе зле върху здравето на човека и почти напълно заличава плацебо ефекта, независимо дали е породен от добра дума, раждаща надежда или от хапче, или от огромното доверие към лекаря. Струва ми се, че именно Хипократ е проповядвал, че основната задача на истинския лекар е да помага на природата да се справи с болестта. Оттук и основния принцип в неговата школа – „Не вреди“. Дали съвременната медицина се придържа към тези принципи? Със сигурност не, или поне много рядко.

Винаги съм твърдял, че каквато и да е практика, която води до излекуване, е добра практика, колкото и безумна да изглежда. Ще напомня един цитат от книгата на Мелани Търнстром „Хроники на болката“:

„Именно облекчаването на болката е сферата, в която ефектът на плацебото е най-силен. За разлика от съвременните лекари, които се фокусират върху лекуването на болестта, древните лечители били ценени предимно заради обезболяващите си лекарства. И когато лечител постигнел облекчаване у някого, това засилвало репутацията му, което пък можело да доведе до още по-силен плацебо ефект при следващия пациент, то още повече да засили репутацията му и така да се поддържа позитивен кръг на обратна информация.

Какви били медицинските вещества в Древния свят? От всички лекарства на растителна основа с болкоуспокояващо действие само няколко били истински аналгетици…“ (с. 124)

Първите оценки на читателите на книгата „Ни кошелька, ни жизни“ са противоречиви. Ето какво казва един читател: „Витор: Прочетох я. И без удоволствие. Тъпо нападение срещу алтернативната медицина и възхваляване на „доказателствената медицина“. Макар че ако попаднеш в лапите й ще се случи точно това – „Нито кесия, нито живот“.

Според друг читател: „…това което не е научно, не означава, че е безполезно“.

Ако трябва още обективност, то е необходимо да се каже, че традиционната медицина за последните 200 години е „убила“ хиляди пъти повече хора, отколкото нетрадиционната медицина за всичките хилядолетия на своето съществуване.

За мен истината е следната. Всеки човек е свободен да избира и сам носи отговорност за избора си. Уважение заслужават, както много лекари и постижения на съвременната медицина, така и редица нетрадиционни практики, благодарение и на които човешкия род е оцелял през хилядолетията. Днес няма добър лекар, който да се отнася с презрение например към фитотерапията, акупунктурата и др. нетрадиционни практики. Както няма и добър нетрадиционен лечител, който да се отнася негативно и агресивно към традиционната медицина. Не война, а сътрудничество между тях – от това имат потребност хората.

Литература

Сингх, С., Э. Эрнст (2016) Ни кошелька, ни жизни. Нетрадиционная медицина под следствием. (Trick or Treatment? Alternative medicine on Trial) Перевод с английского Анастасия Бродоцкая. Издательтво „Аст“, Москва, 521 с.

Търнстром, М. (2014) Хроники на болката. Лечения, митове, мистерии, молитви, дневници, мозъчни скенери, изцеление и науката за страданието. ИК „Изток-Запад“, София.

доц. д-р Божидар Ивков