Етикети

, , ,

Според канадски учени мозъците на двуезичните хора използват по-икономично своите ресурси, благодарение на което те запазват по-дълго време правилните познавателни функции. Резултатите от изследването на канадските учени са публикувани в „Journal of Neurolinguistics“.

По време на изследването са наблюдавани мозъците на възрастни хора, които са били помолени да се концентрират върху визуална информация (цветове на предмети), като едновременно с това е трябвало да игнорират пространствената информация (локализацията на предмета). В изследването са взели участие две групи канадци – всички на 74 години, като в едната група били разпределени тези, които говорят само френски език, а в другата група тези, които говорят френски и английски. Всички респонденти са били с едно и също образователно равнище.

Оказало се, че мозъците на хората, които говорят само един език – в случая френски – ангажирали при изпълнението на тази дейност повече области, свързани с обработката на визуалната информация, моторичната, селективното съсредоточаване на вниманието и изпълнителните функции.

Докато мозъците на двуезичните хора пестели енергия, като ангажирали по-малко области, но много по-подходящи за изпълнението на задачата. При възрастните хора, ползващи два езика се наблюдавало и по-голям брой нервни връзки в областта на ниската темпорална бразда, която играе роля при обработката на визуалната и пространствената информация.

– „След години ежедневно функциониране с два застъпващи се езика, двуезичните хора са си изработили умението да селекционират по-успешно съществената информация и да игнорират тази, която има по-несъществено значение“ – коментира д-р Ана Инес Ансалдо (Ana Inés Ansaldo) от монреалския Университет.

Тази успешна селективност на мозъка позволява да се постигне същият резултат на по-ниска цена, което води до удължаване на времето за правилно функциониране на областите на мозъка, разположени в предния дял и които са по-податливи на стареене. Именно поради това двуезичните хора в по-малка степен са застрашени от деменция, обобщават изследователите.

Струва ми се, че това е част от обяснението защо хората на науката, както и много писатели и други представители на различни изкуства, съхраняват своите когнитивни и мисловни процеси в норма до последния миг от живота си, като успяват да сътворяват поредния шедьовър. Пример в това отношение може да бъде починалият на 91 години, в ранния следобед на 9 януари тази година, проф. Зигмунд Бауман (1925-2017).

Източник: Badania: bilingwizm chroni mózg przed demencją. Naukawpolsce.pap.pl/Rynek Zdrowia, 2017 http://www.rynekzdrowia.pl/badania-i-rozwoj/badania-bilingwizm-chroni-mozg-przed-demencja,169116,11.html

доц. д-р Божидар Ивков