Етикети

, , , , , ,

Изучаването на психологическите аспекти на индивидуално и групово равнище помагат на хората да разберат по-задълбочено, както самите себе си, своето поведение и мислите си, така и тяхното разпространение и влияние върху взаимоотношенията в даден колектив, социална група или общност. Смята се, че ефектът на Рингелман или ефектът на „социалния/обществения мързел“ е добър пример за това. За да се разкрие този социален феномен са помогнали психологическите изследвания на М. Рингелман, проведени повече от 90 години, а именно през 1927 г.

Каква е същността на експериментите на Рингелман?

Френският изследовател М. Рингелман провел редица експерименти, по време на които на групи хора било предлагано да повдигат тежки предмети в следния порядък:

  1. На един човек му се предоставяла някаква тежест, която той може да вдигне и да носи. Тежестта на предмета се приемала за 100%.
  2. След това създавали група ит 2, 4 и 8 човека, които трябвало да повдигнат тежест със сумарно значение. Теоретически това изглеждало така: 1 човек – 10 кг., 2 – 20 кг., 4 – 40 кг. и т.н.

На практика обаче резултатите дали съвсем друго значение:

– двама души успели да повдигнат 93% от сумарните показатели;

– четирима – 85%,

– групата от 8 човека повдигнала едва 49%.

При промяна на задачата – например групово дърпане на дебело въже, резултатите спадали с увеличаване числеността на групата.

Същност на ефекта на Рингелман

Ефектът на Рингелман е концентриран в следното: обществената нетрудоспособност (или мързел/кръшкане) се проявява в загубата на мотивация. Когато хората се трудят в група, те започват да се надяват на своите колеги, влагайки в работата минимум от своите усилия. Но, забележете, всичко участниц смятат, че отдават силите си напълно.

Какви са причините за „социалния мързел“

Ако става дума за мързел, възникващ и проявяващ се в малка група, причините могат сравнително бързо и лесно да се изяснят. Но ако в групата или колектива, съставена от няколко десетки човека, работоспособността е спаднала, първо трябва да се изяснят причините за това явление. Изследователите посочват няколко групи причини:

– намаляване на личната отговорност за резултатите от индивидуалния труд;

– невъзможност за ясно координиране на даден процес;

– поява на конфликтни ситуации в групата или колектива;

– умора в участниците в групата;

– различния пол на участниците в групата – установено е, че мъжете по-често проявяват социален мързел, отколкот жените;

– манталитетът – винаги съществува изкушението да прехвърлиш част от своята работа на някой колега;

– еднаквото отношение към всичко – за да работят ефективно за някои е достатъчно да получават периодично (достатъчно често) похвали, а други започват да работят добре след порядъчен „пердах“.

Особено важно е да се отграничават личните успехи на всеки в групата.

Как да се преодолее ефекта на Рингелман?

Поне на мен ми се струва, че именно този ефект е една от важните причини за разпада на социалистическата система, но това е друга тема.

Засега точни методи за борба или лечение на „социалния мързел“ не са открити, но се предлагат различни варианти за отстраняването му. Сред тях са:

– създаване на оптимален размер на групата или колектива – много често тук се споменава цифрата 9, но поне аз не съм сигурен в това. Точният брой зависи от много фактори;

– контрол върху числеността на групата – възможно е при извършването на определени дейности групата да достигне до непродуктивни размери;

– всеки участник в групата трябва да чувства своята значимост в и потребност за групата или колектива. Когато хората се поощряват те започват да влагат повече усилия в общото дело;

– поставяне на ясни и точни цели пред групата или колектива – това позволява на всеки да работи точно и уверено;

– мотивацията трябва да се поддържа непрекъснато.

– когато е необходимо трябва да се провеждат индивидуални беседи, за да се тушират личните проблеми и да върнат даден човек в необходимото русло.

За сплотеността на групата голямо значение има добрия ръководител, който има дарбата да организира, сплотява и да насочва колектива към ефективна работа.

Ефектът на Рингелман засега не е преодолян напълно, независимо от всички усилия. „Колкото по-голяма е дадена група или колектив, толкова по голяма е социалната пасивност на всеки от участниците“ – и това изглежда се е превърнало в социална закономерност, която трябва да се тушира при всеки конкретен случай с различни методи и средства.

 ***

Известно е, че съществуват научни теории или научни шеги, които така широко са били тиражирани от СМИ, че хората са започнали да ги възприемат като истина от последна инстанция. Такъв е, например, случаят с философската шега, наречена закони/закон на Мърфи, известен още и като „закон за подлостта“, „закон за всемирната гадост“, „закон за падащия сандвич“ и т.н. Подобни популярни и модни теории има не една и две. Една от тях в т.нар. закон на Парето или принципа 80/20. С две думи той гласи следното: максимум резултати при всяка дейност се постигат за сметка на минимум вложени усилия.

Формулата на първооткривателя

Законът на Парето е наречен така в чест на първооткривателя си – италианския икономист, инженер и социолог Вилфредо Парето. Същността му се състои в това, че 20% загуби (вложени усилия) водят до постигане на 80% от резултатите, а останалите 80% усилия водят до постигане едва на 20% от резултатите. На големия учен са кръстени и други понятия, намиращи се на границата на икономиката и математиката, като крива или диаграма на Парето, разпределение и ефективност по Парето.

Наименованието „закон на Парето“ или „принцип 80/20“ е било предложено едва през 1941 г. – 18 години след смъртта на известния икономист от американеца Джоузеф Джуран в чест на един от трудовете на учения, в който Парето доказвал, че 20% от стопанските субекти в Италия получават 80% от доходите.

Вилфредо Парето е един от създателите на теорията за елитите, според която всеки народ не може да управлява собствената си държава и с това тежко бреме се заема елита на обществото (така че, когато ние българите ругаем нашите политически елити, ругаем себе си). При Лозанския университет днес съществува изследователски център Валрас–Парето, който освен семинари и колоквиуми, подготвя издаването на пълните събрани съчинения на известни икономисти от миналото, имащи голям принос за разбирането на развитието на обществото.

Област на приложение и тълкуване на принципа 80/20

Принципът 80/20 се използва като фундамент при математическия анализ на ефективността на дейността, корекцията и оптимизацията на получаваните резултати. Законът на Парето се състои в това, че верния изначален избор на минимум от най-необходимите, задължителни действия, мероприятия, могат в кратки срокове да донесат основната, значителната част от необходимия окончателен резултат. Последващите усилия за подобряване, като правило, са неефективни, неоправдани и водят до допълнителни загуби.

Днес кой ли не се опитва да приложи закона на Парето във всяка област от живота. Така се стига до парадокси. Ето и някои примери:

– Само 20% от прочетените книги дават 80% от необходимите в живота знания, останалите са били практически безполезни и не си е заслужавало загубеното време;

– 20% от войните, водени от човечеството са отнели 80% от живота на загиналите във военни конфликти;

– най-често давания пример е свързан с това, че 20% от хората притежават 80% от всички парични средства, активи, предприятия и ресурси. И т.н., и т.н.

Като цяло не си струва закона на Парето да се прилага безогледно. Онова, което е важно и заслужава внимание, е извода, че човек трябва да се научи да прави това и по такъв начин, което го води до желаната цел или резултат.

Законът на Парето помага при подобряване на количествените, но не и на качествените резултати. Има цели, които си заслужава да се положат всички усилия за постигането им. И още нещо – съотношението 80/20 не е безусловно и точно, а е само ориентир за практическо приложение в зависимост от областта, в която се прилага и от социалния контекст на конкретната ситуация.

***

Защо разглеждам в един материал ефекта на Рингелман и закона на Парето. Ами и на мен ми се прииска, както на много от журналистите и създателите на митове, да формулирам две хипотези. Те са основани, както на знанията ми за ефекта на Рингелман и закона на Парето, така и на 25-годишните ми наблюдения върху организацията и работата на НПО, а също и на процесите на сътрудничество между сродни по дейност НПО. И така:

Хипотеза 1 на Б. Ивков. За изявата на ефекта на Рингелман е необходимо известно време. Ако групата или колективът не разпознае още първите симптоми за появата му и не го тушира успешно и ефективно, то неминуемо ще се задейства законът на Парето. С други думи 80% от успешния резултат от дейността на групата ще се дължи на 20% от членовете на групата или колектива. Именно тези 20% е много вероятно да не получат пропорционално на вложените усилия и знания възнаграждение. Това, в дългосрочен план, съдейства за развитието на социалния мързел.

Хипотеза 2. на Б. Ивков. Винаги се намира нагъл хитрец, който да присвои поне 80% (най-често и повече) от признателността и славата от добре свършената работа от други, или да поеме 20% (най-често и по-малко) от вината за собствения си провал при реализацията на дадена дейност, като прехвърли вината върху другите.

***

Ivkov’s hypothesis 1. For the appearance of the effect of Ringelman some time is needed. If the group or the society still does not recognize the first symptoms for its appearance and do not extinguish it successfully and effectivly , it will inevitably trigger the law of Pareto. In other words 80% of the successful outcome of the group’s activities will be due to the 20% of the members of the group or the team. Namely these 20% are very likely not to receive remuneration proportionately to the invested efforts and knowledge. This, in the long term contribute to the development of social laziness.

Ivkov’s hypothesis 2. There is always insolent dodger who assign at least 80% (often more) of gratitude and glory of well finely performed work of others, or to take over 20% (often less) of the blame for their own failure in realization of an activity, shifting on the blame on the others.

 Източници

Эффект Рингельмана: принцип проявления „общественной лени“ https://vseonauke.com/1009296607894834031/effekt-ringelmana-printsip-proyavleniya-obschestvennoj-leni/?utm_source=gmail&utm_medium=email&utm_campaign=daily&utm_content=title, 2016.

Ringelmann effect. https://en.wikipedia.org/wiki/Ringelmann_effect

Wykład – Zjawisko felicytacji i hamowania. https://notatek.pl/wyklad-zjawisko-felicytacji-i-hamowania.

Закон Парето или принцип 80/20: основа https://vseonauke.com/1004413951696178105/zakon-pareto-ili-printsip-8020-osnova/, 2016

Pareto principle. https://en.wikipedia.org/wiki/Pareto_principle

Zasada Pareta. https://pl.wikipedia.org/wiki/Zasada_Pareta

доц. д-р Божидар Ивков