Етикети

, , ,

(Изповед на един нашенец пред олтара на негово величество виното, записан в една видна столична кръчма)

 Абе демирация ли? Море, оти ми не дойдат на нивето те тия дека се дърлят секи ден у парламенто па да им кажем я от дека се руча лебо. От те тия дръвени шопски глави манах да моем да гледам филмето що и него вече не рачат да го пущат.

Е те на, оньо ден пущам гълъбарнико на първио. Канал 1 дека му викат. Абе то май целио нашенски гълъбарник смръди на пор, ама нейсе. Та пущам язе гълъбарнико и що да чуем, що да видим – те същите тие шопе че се изтепат. Един дрът гусин манал да мое да оди па седнал пред сите ора у Софията театро да им чини, а после че ме будалка мене дека за назе простите ора мисли и дето разне цървени серсеми го натепале и му пречиле да мисли. Абе кво че мисли за мене тоа бе, кога я зорлем стотина лева пенсия съм връзал за пеесе годин бъхтене, а он илядарки си тура у джеба да се връгаля пред ората, на тепан да се праи. Абе ей, оланкоолу, да се валяш по жлътите павета пред царо на туй ли му викате работа бре?

После гледам един от наше село. Гледам и очи че си изцъклим – он ли е, не е ли он. Па те тоя същия некогаш, кога беме мънeчки, тейко му десет овце му дадеше да варди, он половината ги опущи та се издават у реката. Сега у парламента народо че управя. Гледам и се зверим. Па се ядосах и фанах та строших гълъбарнико.

А днеска че се напием от мъка оти те тоя същия дека се връгаля по паветата и се прави на тепан се подмишил с оня дека десет овце не мое уварди и си хортуват за благините на народо. Море да ми дойдете на нивето, па да ви подпукам сичката майка че ви разплачем.

Я мене да пущите да ви управлявам. Пръво – сите депутате на полетo – че копате. Второ – па че копате. Трето – че копате бе вашта …Оно без копание нигде нема едене, само у назе цел ден щуротии да хортуваш паре мое да земеш. И колко си по-улав и щурав толкоз поече пари ти даят. Па и по гълъбарнико земат та през час два те показуват оти некой мое да ти не запомни мутрата.

На това ли му викате демикрация бе? Море сичката майка…

А па сега, че одат и у Европата. Слушам един опъняк вика, я че браним интересо на държавата. Бре, келеме с келеме. Къв интерес че браниш ти бре? Отиваш да лапаш ония паре дето едно за два лева даят.

Ох майко, майко. Загинааме сите българие. Не смеем да одим по улиците по мръкнало. оти те тия у парламенто ни опраят. Ама къ ни опраят? Те оня ден Пешко Пръцлето ем го натепале, ем му земале пенсийката, ем па накрая и го нафърфориле изотзаде. Бе к’ъв е тоя изрод бе, да такова стария чиляк. И к’во, зел му 85 лева пенсийката и сега Пръцлето го подметат като посран парцал по болниците у Софията. Ич му и не обращали внимание оти те тия белите, младите ги било гнус. Море, ела ми на нивата, как че забраиш и за гнус, и за сажди по очника. Гнус ги било, а га маат лебо не ги е гнус.

Ееей колко си беше арен оня сръбин кога ми рече – ей братино, йебана работа е тая демикрация ама по-убаво нема. Да де, ама те тая к’ва шъ да е, ем йебана работа, ем по-убаво нема?!

Божидар Ивков