Етикети

, , ,

През 1931 година д-р Алберт Швайцер посочил болката като „по-страшен господар на човечеството, отколкото дори самата смърт“.

Болката се смята за най-честата причина американците да търсят медицинска помощ. Тя е водеща причина за инвалидност и основен фактор за разходите в здравеопазването. Ако сте като повечето хора с лупус, вие сте изпитвали болка в някакъв момент, особено ставни и мускулни болки или главоболие.

Месец септември е обявен от Американската Асоциация за Хронична Болка (American Chronic Pain Association (ACPA) за месец на информираността, през който Асоциацията се стреми да повиши осведомеността на обществото за проблемите в областа на хроничната болка и нейното лечение.

„Хроничната болка е сериозен проблем за общественото здраве и засяга милиони американци и е свързана със значителни икономически загуби за нашето общество”, казва д-р Карен Б. Десалво от Министерство на здравеопазването и социалното осигуряване.

Според Националния център за здравна статистика, около 76 милиона американци страдат от болка, която  продължава повече от 24 часа и още милиони страдат от остра болка.

Разнообразието на болковите състояния изисква и разнообразие на научно-изследователските и лечебни подходи. През 19-ти век, учените са открили, че опиати като морфина могат да облекчат болката и химикът Феликс Хофман разработил аспирина от вещество във върбовата кора. Аспиринът остава най-често използваното лекарство за облекчаване на болка.

При бебета и децата, болка изисква специално внимание, защото те не винаги са в състояние да опишат вида, степента или мястото на болката, която изпитват.

Откриването на различия във възприятията за болка и отговора на лечението според пола, са довели до нови направления за изследвания на преживяването и облекчаването на болката. Например, лекарства, наречени капа-опиоиди, осигуряват добро облекчаване на остра болка при жени, но при мъжете болката се увеличава.

Да живееш с хронично състояние изисква промяна в начина, по който мислите за вашето опазване на здравето и живота ви. ACPA описва това като  придвиживане от мисленето като за пациент към мисленето като за човек.

Ако страдате от хронична болка, ACPA разработи инструменти, които да ви помогнат да започнете да си възвръщате контрола над живота си и да станете активен участник в лекуващия ви екип. Вижте това релаксиращо видео (https://theacpa.org/Relaxation-Guide) и комуникационните инструменти (https://theacpa.org/communication-tools), за да увеличите количеството и качеството на взаимодействие с вашия лекар.

 Information Source: American Chronic Pain Association

 Преводът е направен по: Free (2016) Free Yourself From Pain… It’s Pain Awareness Month. http://www.lupus.org/general-news/entry/free-yourself-from-pain-its-pain-awareness-month.

 ПОСЛЕСЛОВ

Преведох този твърде елементарен – на пръв поглед – и слабо информативен текст, защото в него са кодирани три важни, според мен, момента, свързани с хроничната физическа болка.

  1. Еулар и ОПРЗБ отбелязват всяка година различни дни, посветени на информирането на обществото за това, какво е да живееш с една или друга ревматична болест. Дори има и седмица на информираността за артрита. Но сякаш хроничната физическа болка остава на заден план. Ето защо, по примера на Американската Асоциация за Хронична Болка аз обявявам всеки първи четвъртък от всеки месец за ден за информираност за хроничната физическа болка. Това означава, че всеки месец, започвайки от месец декември 2016 г. ще публикувам поне по един материал, посветен на хроничната физическа болка.
  2. Различните болкови състояния, освен всичко друго, изискват и различна информация, която да бъде полезна на хората, живеещи с такава болка.
  3. Необходимостта от мисловен преход: от пациент към човек с… Ние не сме пациенти – пациент е само една от много социални роли, които изпълняваме и в контекста на честотата на тези други роли, ние твърде рядко влизаме в нея.

Да живееш с хронична физическа болка е ад. „Болката, като всяка екстремна ситуация, изважда наяве най-доброто и най-лошото у хората. Някои се превръщат в герои… Други пациенти се поддават на мисли за самоубийство, а трети (като мен) откриват, че се държат неузнаваемо дори за себе си и сътрудничат на болката, вместо да се борят с нея“ – казва Мелани Търнстром в книгата си „Хроники на болката“.

Всеки, който иска да разкаже своята житейска история и да сподели опита си за живот с болка, е добре дошъл на страниците на моя блог. Всеки, който иска да преведе или да напише текст, който информира за живота с хронична болка, също е добре дошъл.

Поне аз, докато съм жив, ще бъда тук и ще информирам. Според възможностите си. В „Културата на болката“ Дейвид Морис пише, че болката по самото си естество е забулена, защото за лекаря тя е загадка, но за пациента е мистерия и то в древния смисъл на думата – истина, нарочно недостъпна за човешкото разбиране, отказваща да разкрие всеки квант на тъмнината си: „пейзаж, в който нищо не изглежда напълно познато и където дори и познатото изглежда тайнствено странно“.

И не на последно място. Крайно време е да започнем „поход“ срещу неглижирането на хроничната болка единствено до биоклиничния й статус на симптом. Това не е вярно.

Хроничната физическа болка е болест.

„Да, болката обикновено е вторична болест, произлизаща от някакъв подмолен проблем, така както слепотата може да бъде причинена от диабет. Но това не означава, че не е реална и не трябва да бъде лекувана. И с течение на времето тя често се превръща в първична болест.

(…)

Поставянето на болката в категорията на болестите подчертава силата на заплахата, която тя представлява. „Болката може да убива“, е мотото на новото поле на медицината по болка – мото, което не е хипербола. Далеч от това да е нещо неприятно, което хората трябва да понасят със стиснати зъби, оказва се, че продължителната болка всъщност уврежда тялото, като отприщва каскада от неврохимични и хормонални промени, които на свой ред засягат оздравителния процес, имунитета и бъбречните функции“ – пише Мелани Търнстром.

Крайно време е, ние хората, живеещи с хронична физическа болка да си помогнем сами и да изискваме от нашите лекари и здравеопазване коренно различно отношение към нашите болести и страдания.

„Никой мой проблем никога не е бил толкова изцяло обсебващ и толкова интелектуално кух“ (М. Търнстром), както е хроничната физическа болка.

Превод от английски и послеслов доц. д-р Божидар Ивков