Етикети

, ,

Един спомен от времето, когато някой ме беше излъгал, че мога да пиша, а аз му бях повярвал, че казва истината.

Не знам кой го е казал, не знам и какво е казал, само дето знам, че е бил много прав.

Здравей приятелю Връзкарски!

Вече два месеца как не сме заедно и бързам да ти кажа някои нещица.

Ей, братко, от мен да го знаеш, на днешно време айляк работник да си в държавно учреждение. Помня какво беше и как беше. Работиш, не работиш, има нема пари в бюджетчето, все дойде време и заплатката си я вземеш. Туй дето шефът ти разправя, че не си работел, са си приказки на шеф. От него освен да ръмжи като недоял добитък друго не може да се очаква. Нали си спомняш Серсемски. Абе голям звер беше тоя човек. Апропо, дъл му затегнаха гайките като отиде в министерството? Та спомняш ли си Серсемски, вечно си ръмжеше, вечно си беше недоволен от нещо. Машинописката Кършигърдева закъсняла за работа двайсет минути. Хайде холан, ми тя държавата е закъсняла с двайсет века, тоя за двайсет минути едва не бастиса женицата.

Ами специалиста Клатишапков? Не бил дал добро становище по случая с фирма „ДЕРДЪРЖКАКМОЖ” – ИООД. Та за тая работа цело наказание му тръшна на Клатишапков. Ми като беше толкова оправен тоя Серсемски що не се оправи той с тия от фирмата, ами притесняваше Клатишапков, питам аз и отговор не искам. Добре че го издигнаха по-нагоре та се куртулисахме. Така де. Нали си спомняш Хаджибутова и случая с докладната. Докато си пиел кафето тоя хаймана, взел че прочел работата й. И какво? Едва не я уволни за една малка грешчица. Пропуснала да му каже, че министъра иска отчета на другия ден. Леле като са разфуча оня ми ти Серсемски, чак аз се насметох. Ами случая с Безумникова? Ами с колегата Кретенски? Ами с този бе, как му беше името, главния специалист, а, Кръшкаров? Изобщо дивотия след дивотия. Най-добре от всички беше, обаче, Наглов-Безсрамников. Абе на тоя нашенец в Сибир ли му бяха садили биволското спокойствие? Самият Серсемски се беше отказал да се занимава с него. Помниш ли оная оперативка. Лая, лая, лая, цел половин час лая. Бе как не се умори тоя човек да лае, бе! И к’во стана? Било, к’вот било, оттогава …пак к’во си е било. Ама нали е началник дай му само на хората рахатлъка да разваля. А после иска работа. Грънци!

Но това всичко го знаеш. Сега да ти река аз как го закърших. Пусто, нали демокрация. Пусто, нали пазарна икономика. Пусто, и аз да не сърбам щуращината на Серсемски и компания взех, че напуснах държавната службица. Бе да ме хване човек па да ме разчекне, ама хайде де! Та значи цаних се в една фирма на работа. Нищо особено, бе братче, счетоводителче. Страшни пари даваше арабчето. 10 бончета за месец. На третия ден закъснях с един отчет и да видиш чудо. Идва арабчето и не фучи, не се сърди. Поглежда ме кротичко, като пребозало агънце и ми вика, че съм уволнен. Още не мога да си събера чейнето от таз мръсна ориенталска подлост. Голяма работа, едно отчетче. Ама ха де!

Нейсе. Цаних се в друга фирма. Нашенец е шеф, викам си, нема начин да толкова подличък като арабчето. На втория ден влизам в офиса с кафе. Леле като се разфуча оня ми ти бабаит, леле като се развика, леле като почна да ме обижда и то само дето съм закъснел с десет минути и нема кой да отвори магазинчето на долния етаж. И ме уволни. Уволни ме, като стой та знае ли се!

Разгеле, един комшия, приятелчета сме от деца, ме взе в неговата фирма. Нищо особено, но при тая скъпотия стои ли се без работа. При комшийчето изкарах една седмица и той ме уволни. Взел съм си три швепса без да ги платя. Бе, оланкоолу, ти къде живееш бе, серсем със серсем. Аз от двайсет години си преразпределям безплатно материалните ресурси, те ти сега че ми кажеш да плащам. И ме уволни, залудо ме уволни, ама на. Нема кодекс на труда, нема к’во да ме пази.

И сега братко съм вече един месец без работа. Всеки две седмици ходим в бюрото по труда, като че ли съм на каторга, да се разписвам, а парите дето ги взимам и за хлеб не стигат.

Ей, братко помагай, давай някаква държавна работица, че сме загинали. Немаш ли зад тебе кодекс на труда спуканата ти е работата.

Та така. Не знам кой точно какво е казал и защо го е казал, но вече от опит знам: на работа само там дето има профсъюзи и най-вече кодексче, да си те вардят. Щото много серсеми се навъдиха, ей, много!

Божидар Ивков