Етикети
В електронния си архив открих случайно оцеляла информация от „времето на дискетите“ – края на 1993 г. Информацията се отнася за проведен международен семинар в София, посветен на НПО. Прочитайки информацията останах учуден, че 23 години след събитието, тя е все още актуална в много отношения. Поради тази причина реших да я публикувам.
Има обаче и една друга причина, за да обнародвам тази информация. Винаги съм защитавал позицията, че ръководните кадри и органи на една НПО, била тя и пациентска, са длъжни да информират всички свои членове, къде, кога, как и защо представляват организацията, какви позиции защитават, в какви срещи и с кого участват, какви ангажименти поемат от името на организацията, която представляват, какво ново знание са придобили и как то може да послужи за подобряване дейността на организацията, а оттук и положението на членовете й. Именно това липсва на много пациентски организации днес. ОПРЗБ е една от малкото пациентски организации, които предоставят подобна информация. А тя е необходима. В противен случай международната и всяка друга дейност се превръща в дейност на малцина за задоволяване на лични интереси и амбиции, за сметка на всички останали членове. И когато тези членове плащат сериозен членски внос най-малкото е неморално с него да се финансират и поддържат туристическите напъни на отделни индивиди, каквато практика днес се наблюдава и – за съжаление – е доста разпространена.
Приятно четене.
Божидар Ивков
bozhidar ivkov 
Страхотна статия