Етикети

, ,

Навсякъде по света, но както изглежда с изключение на България, е известно, че автоимунните заболявания генерират значително по-ниски преки, в сравнение с непреките разходи, т.е. разходи, свързани със загуба на производителност и невъзможност да се работи.

 

Знае се, че преките разходи в сферата на здравеопазването за автоимунни болести, представляват от десетина до няколко десетки процента от всички разходи, които прави обществото за този вид заболявания, които са два-три пъти по-ниски в сравнение с всички загуби на икономиката под формата на невъзможност на хората с автоимунни заболявания да работят и с всички негативни последици от това на индивидуално и социетално равнище.

Това е факт, защото автоимунните заболявания в мнозинството от случаите се проявяват в активна, трудоспособна възраст.

Днес автоимунните заболявания се наричат още и хронични заболявания, имунологично мотивирани. Те представляват голяма група болести, които в зависимост от клиничните си прояви и създаваните в тялото на човека антитела, засягат различни системи и органи на човека. Това означава, освен всичко друго, че те се лекуват от различни специалисти, въпреки че тези болести имат общ знаменател.

Същността на автоимунните заболявания, е автоагресията, смятат специалистите. Организмът на човека произвежда антитела срещу външни фактори – бактерии, вируси и др. Същевременно тялото на човека с автоимунно заболяване произвежда антитела срещу собствените си клетки. Причините за това са различни: генетична предразположеност, инфекции, стрес и др. И в зависимост от това „къде се произвеждат автоантителата, се оформя клиничния образ на дадена болест“, казва полската специалистка проф. Квиатковска.

Според специалистите едно автоимунно заболяване често провокира възникването на друго, т.е. те имат способността да се мултиплицират. Именно поради тази причина в практиката често се случва един човек да има едновременно две и повече автоимунни болести, което от своя страна поражда необходимостта от сътрудничество между лекари с различни специалности. Поражда и необходимостта от координирана здравна грижа.

Тази грижа обаче не само че не е развита в България, а често – поради различни причини, се неглижира тотално. Въпреки че именно координираната здравна грижа се вижда като неизбежно бъдеще.

Знае се, че няма единен модел на подобен род грижа, който да бъде трайно внедрен в практиката и да работи при всички автоимунни заболявания. Според полските специалисти е необходимо време и създаване на пилотни проекти, за да се придобие различен опит, защото различните проблеми генерират различни потребности, чието задоволяване изисква различна организация за предоставяне на здравни грижи в сферата на този клас болести.

Това едва ли ще се случи в България, защото у нас здравеопазването е тотално опазарено, а здравето на човека е в подчинено положение спрямо системата на здравеопазване. Достатъчно е да се види разликата в наименованията на мнозинството европейски министерства – министерство на здравето (с малки вариации), докато в България имаме министерство на здравеопазването. А здраве и здравеопазване са две различни неща. Здравето е състояние на индивида, на обществото. Здравеопазването е социална система за поддържане и опазването на здравето.

Когато безогледното опазаряване на здравеопазването и здравето стане факт, тогава здравните грижи се превръщат в здравни услуги, здравето от ценност сама по себе си, се трансформира в стока, нивото на печалбата измества нивото здравето и т.н. Все факти, които днес се виждат от всеки. Именно грижата само и единствено за икономическата ефективност на бизнес-системата „здравеопазване“ създава множество административни бариери пред достъпа на хората с автоимунни заболявания до адекватно лечение и същевременно – не-лекувайки адекватно, произвежда все повече лица с инвалидност – нанася огромни икономически, морални и развитийни щети на обществото като цяло.

Ето защо в България идеи, модели и политики, свързани с „координирана здравна грижа“, „пациентът в центъра на грижата“ и др.п. изглеждат неадекватни за българските условия и си остават само изпразнени от съдържание думи или – „в най-добрия случай“ – се превръщат в идеологеми, предназначени за повишаване на печалбите в бизнес-системата здравеопазване. А човекът и неговото здраве? Е, те не са от особена важност.

 Източник: MS/Rynek Zdrowia (2016) Choroby autoimmunologiczne: konieczna jest koordynacja opieki. http://www.rynekzdrowia.pl/finanse-i-zarzadzanie/choroby-autoimmunologiczne-konieczna-jest-koordynacja-opieki,167039,1.html

доц. д-р Божидар Ивков