Етикети

, , , , ,

  1. Статистика

Според съвременните статистически данни ревматичните заболявания се откриват при всеки четвърти европеец. Над 100 милиона европейци се борят с едно или друго ревматично заболяване, като в Европа, в почти всяко семейство, се открива някакво ревматично заболяване.

Заболеваемостта и болестността при отделните видове болести е различна.

Ревматичните болести включват повече 200 нозологични единици (видове болести), като се започне от различни видове артрит, премине се през остеопорозата и се стигне до системните болести на съединителната тъкан.

Нелекуването на ревматичните болести намалява продължителността на живота.

Връзката ревматични болести, възраст и пол

Ревматичните болести могат да се появят при хора от всяка възраст, както и при двата пола. В България има случаи на поява на ревматоиден артрит при малки деца – на 2-3 годинки, а анкилозиращ спондилит при юноши на 12-14 години.

Като цяло съотношението на изява на ревматичните заболявания по пол мъже-жени е 40% спрямо 60%. При всяко заболяване обаче има значими отклонения от това съотношение. Например при анкилозиращия спондилит, което до преди 10-20 години се смяташе за типично „мъжко“ заболяване, се наблюдава „феминизация“ на болестта. От 9:1 съотношение мъже-жени през 60-те години на ХХ век, днес то е 3:1,5-2.

  1. Невъзпалителни и възпалителни ревматични заболявания. Терминология.

Първичната класификация на ревматичните заболявания ги разделя на възпалителни и невъзпалителни.

Сред невъзпалителните ревматини заболявания най-често се срещат:

– Дегенеративните заболявания на гръбначния стълб

– Остеоартрит (коленни, тазобедрени стави)

– Остеопороза

– Фибромиалгия

Сред възпалителните ревматини заболявания най-често се срещат:

– Ревматоиден артрит

– Анкилозиращ спондилит

– Реактивен артрит

– Системни заболявания на съединителната тъкан

Към ревматизма се причисляват разнообразни болезнени състояния с включване в този процес на стави, кости, хрущяли, сухожилия, връзки и мускули.

Ревматичните болести се наричат и мускулно-скелетни. Характеризират се с болка и намаляване на обема на движение и функциите на една или повече области на мускулно-скелетната система на тялото. При ревматичните заболявания могат да се засегнат и вътрешни органи.

И накрая. Някои хора наричат с понятието „артрит“ всички ревматични заболявания. Това е неправилно и невярно – артритът е само част от ревматичните болести.

4. Диагностика на ревматичните заболявания

Диагностиката на ревматичните заболявания се осъществява чрез снемане на анамнеза и преглед при ревматолог, резултати от изследвания на кръвта и урината, рентгенови снимки и/или дру вид визуализиращи изследвания по преценка на ревматолога.

  1. Симптоми, които могат да подсказват наличието на ревматично заболяване

– Трайна/продължителна болка в ставите

– Болезненост при натиск върху ставите

– Възпаление, проявяващо се в подуване на околоставното пространство, скованост, зачервяване и/или усещане за парене

– Деформация на ставите

– Ограничение в подвижността и на функциите на ставите

– Изразена умора, усещане за слабост или чувство за общо неразположение

6 Проблемът ранна диагностика

В мнозинството от случаите ревматолозите поставят сравнително бързо и точно диагнозата. Големият проблем е колко бързо човек ще стигне до правилния специалист, в случая до ревматолога.

В България има случаи, когато диагнозата се поставя едва след 5, 7 или 10 години, а това е твърде дълго и се отразява зле, както на потенциалните резултати от лечението, така и на качеството на живот на човека. В отделни случаи могат да се появят и психически проблеми – страхова психоза, депресия, неврози.

7. Съкращаване на времето при начално поставяне на диагнозата

Има няколко прости механизми, които могат да съкратят времето между първите симптоми и поставянето на диагнозата:

– специализирано обучение на общо практикуващите лекари

– увеличаване броя на ревматолозите

– информиране и обучение на хората за важните симптоми на ревматичните заболявания и своевременно търсене на мнение на ревматолог.

8. Видове лечение на ревматичните заболявания

Има много видове лечение: класическо, нетрадиционно/алтернативно (напр. народна медицина, фитотерапия, акупунктура, хиропрактика), хирургически намеси, модерно лечение с биологични медикаменти. Трудно ми е да определя къде точно се вмества т.нар. Протокол Маршал (най-общо лечение по схема с антибиотици), който почти не е познат в България.

Няма универсално лекарство или метод на лечение, помагащ на всички хора с ревматични заболявания.

Медицината е – нека така да я дефинираме – индивидуална здравна политика и действия.

Съществуват лечебни методи, които намаляват или тушират болката, симптомите за възпаление и деформацията на ставите.

9. Ефективност на избраното лечение

Хората с ревматични заболявания реагират различно на едно и също лечение. Затова е важно по време на лечението да се следят определени показатели и „поведението“ на симптомите, както и да се внимава за поява на нови, „нетипични“ симптоми, свързани със приеманите медикаменти.

10. Препоръки за лечение

Европейската лига за борба с ревматизма, Американската асоциация на ревматолозите, както и българските ревматолози имат разработени препоръки за лечението на различните ревматични заболявания.

Тези препоръки са изградени върху два фундамента: резултати от клинични изследвания и дългогодишен опит на прилагане на лекарства в ревматологичната практика.

11. Лекуване или излекуване

Всеки човек с ревматично заболяване би искал да се излекува и отново да бъде здрав. За съжаление това днес все още е мисия невъзможна.

Реалистичната цел при съвременното лечение е постигане на клинична ремисия, колкото е възможно по-продължителна.

12. Усложнения при ревматичните заболявания

Да, такива има и те не са едно и две. Повечето усложнения са комбинаторни, т.е. породени са от самото заболяване и от страничните ефекти на прилаганата терапия. Като цяло обаче правилното лечение – подходящо лекарство, точна доза, правилна диета и премерен двигателен режим, влияят позитивно върху развитието на заболяването и удължават продължителността на живота.

13. Нови методи и лекарства за лечение

Това най-вече са т.нар. биологични препарати. Достъпът до тях е силно затруднен (понякога дори невъзможен) поради високата им цена.

14. Ревматични заболявания и наследственост

Според ревматолозите генетичната предразположеност към поява и развитие на ревматично заболяване е факт. Но това не означава, че то задължително ще се прояви. Това, което е важно да знаят хората, които има в рода си лица с ревматични заболявания, е че трябва да бъдат непрекъснато в повишена „бойна готовност“ и да се обръщат към лекар и при най-малките съмнения.

15. Намаляване на риска от поява и развитие на ревматично заболяване

Тук препоръките са общовалидни. Висока информираност на хората, ранно посещение при лекар специалист, здравословен начин на живот, т.е. балансирано хранене (ако това въобще е постижимо при днешното състояние на храните) и не-претоварваща физическа активност. Поддържане на добро настроение и избягване (доколкото това е възможно днес) на стреса

16. Рискови фактори за поява и развитие на ревматично заболяване

Има такива фактори. И те са: напредване на възрастта (остаряване), напълняване и/или затлъстяване (наднормено тегло), отделни видове професионални дейности, тютюнопушене. Когато се говори за риск това означава – ако не друго, поне – повишаване на вероятността нещо да се случи.

17. Живот с ревматично заболяване

Повечето от ревматичните заболявания не застрашават пряко живота на човека. При ранна диагноза и ефективно лечение могат да се овладеят симптомите, донякъде и самото заболяване. Това отдалечава във времето инвалидизацията и подобрява качеството на живот.

Тук трябва да се каже и да се знае нещо много елементарно, но и безкрайно важно:

Ревматичната болест не може да се управлява. Обратното е вярно – тя управлява живота на човека. Човек може и е длъжен да управлява собственото си поведение, когато е принуден да живее с ревматично заболяване.

18. Икономически проблеми, свързани с и финансова стойност на ревматичните заболявания

Обикновено фармакоикономистите говорят само и единствено за икономическото бреме на ревматичните заболявания за здравните системи в Европа и по света. Днес то се оценява на повече от 200 милиарда евра в Европа. Последните изследвания в тази посока показват, че това са едни от най-скъпите заболявания в системата на здравеопазване в Европа.

Много фармакоикономисти премълчават или говорят твърде малко за непреките разходи и загуби при ревматичните заболявания, които се понасят не от здравеопазната система, а от хората и обществото. Тези разходи са в пъти по-високи от преките разходи за лечение.

19. Ревматични заболявания и качество на живот. Социални последици

Факт е, че ревматичните заболявания рязко и за дълго могат да влошат качеството на живот на човека, а в рамките на 5 до 10 години да го инвалидизират. Тези заболявания могат значително да затруднят или да ограничат, а в отделни случаи да направят невъзможно извършването на ежеднвени дейности, като ходене, изкачване на стълби, приготвяне на храна, спазване на хигиена и др. Ревматичните заболявания могат да оказват огромно негативно влияние върху възможностите за изпълнение на присъщите за даден човек социални роли (съпруг/а, баща/майка, работник/служител, колега, съсед и др.) и да намалят работоспособността му.

Инвалидизацията, загубата на работа, необходимостта от непрекъснато лечение, несигурността и неопределеността, свързани с „поведението“ на болестта, могат много бързо да превърнат човека в социален аутсайдер.

Много често при поява на ревматично заболяване се повишава риска от навлизане в процес на обедняване.

20. Ревматични заболявания и хронична болка

Хроничната болка е може би един от най-сериозните проблеми, с който се сблъскват хората с ревматични заболявания.

Още по-сериозен проблем е неразбирането от страна на близките, а и на самите лекари.

Днес при диагнозата и лечението на болката доминира биомедицинския подход, т.е. тя се разглежда само като симптом – доминират единствено медицинските аргументи (на равнището на възгледи от 17-и век, изразени от Декарт). Изцяло се пренебрегват или се маргинализират преживяванията на изпитващия болка, а това всъщност е не по-малко важно.

Ако някой иска да чуе хората с хронична болка, ще се окаже, че те (както и социалните науки) имат да кажат много повече за болката, отколкото е в състояние да направи това съвременната медицина.

 

Източник: http://www.rheumatolog.ru/patient/zabolevaniya/o_rz

***

По всички тези въпроси могат да се намерят по-подробни материали в блога ми: https://bojidarivkov.wordpress.com/. Приятно четене.

доц. д-р Божидар Ивков