Етикети

, , ,

В началото бе словото… (Йоан 1:1)

„През изминалите пет века, откакто печатната машина на Гутенберг превърна четенето на книги в популярно занимание, линейният, литературен ум е в основата на изкуството, науката и обществото. Гъвкъв и проницателен, той се проявява като богатото въображение на Ренесанса, рационализма на Просвещението, откривателския дух на Индустриалната революция, дори подривното мислене на Модернизма. Скоро може да се превърне в ума на миналото”. (Н. Кар. Под повърхността, с. 19)

 

Книгата. За много от нас това е може би най-великото откритие на човека, а през последните почти 600 години тя е непрекъснат и верен спътник на всеки, който е готов да отвори ума и сърцето си за нея. Защото освен всичко друго книгата е в състояние да смекчи, дори да излекува, нежелани психични състояния, като скука, страх и/или тревожност, апатия, безразличие, самотност. Тя може да породи и много позитивни чувства и усещания, като радост, спокойствие и др.

Смята се, че преди много, много векове, в древната и известна до днес Александрийска библиотека, е имало надпис: „Лекарство за ума“. Известно е, че през 1272 година в болницата „Ал-Мансур“ в Кайро е бил четен Коранът в рамките на лечението на хората. През XVIII век в Европа започват да включват религиозни текстове в процеса на лечение на хора с психични заболявания.

 Какво представлява библиотерапията?

Най-сбито и доста опростено може да се каже, че библиотерапията се основава върху терапевтичните ценности на литературата, като различните жанрове помагат при различни състояния (Ивков 2014). 

За „баща“ на библиотерапията се смята Н. А. Рубакин (1862-1946) – руски книговед, библиограф, популяризатор на науката и писател. През 1919 година, в Института по библипсихология в Лозана, Рубакин започва да изследва реакциите на отделните читатели.

Различават се няколко вида библиотерапия: (1) институционална, (2) клинична и (3) педагогическа.

Библиотерапията възниква на основата на терапевтичните действия и опита на лекари, психолози, библиотекари. Тя е предназначена за болни хора (клинична библиотерапия), за здрави хора, имащи житейски проблеми – например, санотни са, чувстват се отхвърлени и др., както и за деца и младежи, които срещат проблеми с училище и с усвояването на знания, имат поведенчески проблеми или проблеми със социалните си контакти.

 Библиотерапията при децата с различни увреждания

Тук става въпрос за т.нар. педагогическа библиотерапия, която е адресирана към децата с физически, сензорни и поведенчески проблеми и увреждания.

При децата с физически увреждания книгата се използва като допълващ комплексната им рехабилитация, в процесите на: (1) подкрепа на детето при акцептацията на самото себе си като човек с инвалидност; (2) редуциране на психичното напрежение, породено от физическите увреждания и дисфункции на тялото; (3) интеграцията на детето в социалната среда, в т.ч. и класа, както и формиране на чувствителност към проблемите на хората с инвалидност (Gromadzka).

При децата с увреждане на слуха – глухи и слабочуващи – се смята, че включването им в общността на четящите има силен позитивен просоциален ефект. Особено днес, с новите форми на книги, детето с увреден слух може да постигне пълна социална интеграция. Тук важно изискване е библиотерапевта да знае жестомимичния език и да разбира спецификата на вербалните контакти между глухи и чуващи (Gromadzka).

При слепи и слабовиждащи деца книгата може да бъде източник на знания за света, за хората с подобни проблеми и да съдейства за самоакцептацията на сляпото дете. Важно е децата с увредено зрение да имат достъп до учебници и книги с брайлово писмо или до аудио книги.

Библиотерапията, особено прилагана при деца, не трябва да се свързва с принуда, наказание или скука. Четенето на книги винаги трябва да означава за детето радост, да се свързва с удоволствие.

Когато библиотерапията се провежда в група, за да бъде полезна и да има максимално положителен ефект, тя трябва да е основана на следните принципи: (а) свободно участие; (б) вземане предвид на потребностите, проблемите и възможностите на всеки член на групата; (в) приспособяване на терапевтичните средства към перцептивните и физическите възможности на всеки член на групата; (г) вземане предвид и акцептация на равнището на „готовност за участие“ на членовете; (д) адаптиране на равнището и темпа на терапевтичните занятия към психичните и физическите възможности на членовете на групата; (е) по възможност комбиниране на библиотерапията с музикотерапия и артерапия, както и с елементи на други видове терапии, които активно подкрепят процеса на оздравяване (Gromadzka).

Използваните книги в процеса на оздравяване могат да се разделят на три основни групи:

(1) стимулиращи – това са преди всичко книги с авантюристично-приключенска тематика, военни, книги за пътешествия и научнопопулярни книги;

(2) успокояващи – тук спадат приключенската литература, фантастиката, хумористичната литература;

(3) рефлексивни – това са етнографски книги, биографични, романси, психологическа и социологическа литература (Ивков 2014).

Човекът, който изпълнява ролята на библиотерапевт трябва да бъде личност, която буди доверие, да е толерантен и търпелив.

Едно от най-важните неща, които трябва да се знае и да се помни е факта, че никой не се ражда читател. Четенето се възпитава. И затова е много важно да се чете на малкото дете, но преди всичко да се чете за удоволствие.

 Книгата и хроничната физическа болка

„Добрата книга е много по-потребна на болния, отколкото повечето лекарства“ – казва Б. Брус-Потър. Това е вярно наблюдение. Имал съм възможност дълги години да наблюдавам хора с ревматични заболявания. Всички, които четяхме, независимо дали в болницата, санаториума или в дома си, сякаш понасяхме и преживявахме по-леко болката, благодарение именно на четенето на книги. Книгата, със знанието и емоциите, които носи в себе си, има способността да „отнема“ част от силата на болката, да успокоява, да лекува.

Книгата е взискателен приятел – тя настоява за цялото ни внимание, за мобилизиране на целия ни мисловен капацитет. И когато го получи се „себеотдава“ тотално, без уговорки и без желания за възмездяване. Именно в този обмен на себеотдаване болката сякаш се смирява, разхлабва жестоката си хватка. Понякога съм имал усещането, че дори болката се отдръпва в знак на уважение пред словото.

Ако парафразирам мисълта на Декарт, тя би звучала така: „Чета, следователно съществувам“.

Да, аз чета и съществувам, живея и мечтая…

 Литература:

Ивков, Б. (2014) Четенето на книги като лечебно средство. https://bojidarivkov.wordpress.com/tag/%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%8F/

Кар, Н. (2012) Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта. Издателство „ИнфоДар”, София.

Gromadzka, Е. Biblioterapia w pracy nauczyciela i bibliotekarza. Biblioteka PWSH w Gdyni. [www.gdynia.tnbsp.pl/proponujemy_pliki/Biblioterapia.ppt]

доц. д-р Божидар Ивков