Етикети

, , , , ,

Хроничната болка е състояние, за което щом чуем всички ние се свиваме, нали? Представете си човек, който страда от болки в продължение на повече от 3 месеца. Ние знаем, че има много състояния, които причиняват хронична болка, като проблеми в гърба, артрит, мигрена и др. Това е тъжно, но не се говори много за тях, за това колко е разпространено това състояние. За съжаление то се среща изключително често. Над 25 милиона души страдат от хронична болка в САЩ, но обсъждането на проблемите остава незадоволително. Хроничната болка не е само физическа – това е едно емоционално пътуване. Ако обичаш някого, който страда от хронична болка, най-вероятно ще трябва да се приспособяваш към неговата ситуация, когато това е необходимо.

Отвъд физическото усещане на болката, има 8 причини, поради които хората с хронична болка страдат повече, отколкото си мислите.

 1. Хроничната болка е невидима

Приблизително 96% от заболяванията са невидими, т.е. при тях няма никакви външни белези, които да подсказват за тях, както например бастуна или инвалидната количка. След като сте били дълго време с човек с хронична болка, знаете, че те не гримасничат или не плачат всеки път, когато ги боли. Възможно е, те да изглеждат перфектно, въпреки че изпитват болка.

Лесно е тя да бъде игнорирана като инвалидност, просто защото е невидима. Затова проблемите на хората с хронична болка могат да бъдат обект на твърдения като „просто се бори с нея“, които звучат пренебрежително. Хроничната болка не е същото, като обикновена настинка или дори счупен крак.

 2. Хроничната болка може да породи депресия

От 25% до 75% от хората с хронична болка изпитват умерена до тежка депресия. Освен че изпитват често болка, означава и, че хората с хронична болка много лесно се оттеглят от и спират участието си в ежедневните дейности. Това обтяга отношенията с приятелите и семействата им, което от своя страна намалява качеството им на живот в бъдеще. Получава се порочен кръг, който дори се отразява върху ефективното лечение на болката.

Както казва Рейчъл Бенър, „за тях е важно да включат структура, дейности, социализация, цел и смисъл в един ден от живота си“.

 3. Възможно е да не знаят как е започнало

Възможно да има болка, без ясен произход или травма, която, изглежда, се е появила от нищото. Ако има причина за нараняването, това е полезно – можете да бъдете по-внимателни следващия път. По-важното е, че предизвиква ограничаване. Без причина, продължителната болка става напълно безсмислена и се преживява като ужасно лош късмет.

Не трябва да има лош късмет, за да не спре двигателя. Не трябва да боли години наред.

Безсмисленото страдание предизвиква въпроси, които изискват отговори. Въпреки това, тези отговори или не съществуват, или изискват много дълго време, за да бъдат открити. И двете възможности имат неблагоприятен ефект върху психиката на хората с физическа болка.

 4. Те не знаят дали болката ще спре

Особено ако човек е млад, хроничната болка причинява голямо отчаяние. Те започват да се питат дали ще могат да се справят с живота с болка всеки ден в продължение на следващите 10, 20, или 30 години.

Най-трудно е да се приеме перспективата – възможно ли е болката да няма край. Възможно е – те биха могли да страдат от болка до края на живота си и това става все по-реално с времето.

 5. Обвиняват себе си

Има едно очакване, че човек може да свикне с болката след известно време така, както може да свикне с бастун. Лесно е да се самокритикуват, че не са в състояние да направят някои неща, които са искали да направят, като да останат навън с приятели или да работят на пълен работен ден. Понякога, те ще искат да се борят с болката и ако не успеят, ще обвиняват себе си, че не са работили достатъчно усърдно. Това може да породи омраза към себе си и чувство за вина, защото не могат да живеят живота със същото темпо, както своите приятели и семейства.

Да живеете абсолютно същия живот както другите хора, когато страдате от хронична болка, не е реалистично. Подобни очаквания предизвикват разочарования и самообвинения.

 6. Те не създават къртичина планина

Хората често подценяват хронична болка. В комбинация между хронична болка и невидима болест, те често могат да чуят фразата „не изглеждаш болен(на)“ или обръщение „не може да е толкова лошо“.

Всички сме изпитвали болка, но е изненадващо трудно да си представим болка, която трае буквално всеки ден. Тя може да ги изкуши да говорят агресивно, а това може да доведе до чувство за вина, което би било изключително демотивиращо. Важно е да не поставяте демаркационни линии, като „ще постигнеш повече“, защото това ви дистанцира от проблема и изолира хората с хронична болка.

 7. Болката изморява/изчерпва

Хроничната болка изисква много енергия. Това е нещо като четири спукани гуми и половин резервоар с газ и след това започнете обиколка на страната.

Всяка дейност, като се започне от ставане от леглото, миене на съдове, чакане на автобус, отнема значително количество енергия. В резултат на това, може да се наложи човекът с хронична болка да отмени плановете си за края на деня. Да обичаш някого с хронична болка означава да очаквате промяна в плановете или да планирате по-несъществени събития.

 8. Хората с хронична болка оценяват вашата подкрепа

Хората с хронична болка могат да се чувстват самотни и да изпитват безнадеждност. Отношението на човек към тяхната болка е динамично. То може да се промени от апатия до безсилие или безнадеждност с течение на времето. Тези промени от една външна перспектива на живот и тяхната болка, е трудно да се помирят, особено ако има чувство на неудовлетвореност. Промените са уникални за всеки човек, така че няма един универсален подход.

Както можете да видите, хронична болка е също толкова емоционално, колкото и физическо изживяване. Ако човек просто слуша и се опитва да направи най-доброто, за да разбере проблемите, може да направи това пътуване много по-лесно.

Преводът е направен по: HCP (2015) 8 Things to Remember If You Love Someone With Chronic Pain. Health Care Providers. http://everydayhealths.info/8-things-to-remember-if-you-love-someone-with-chronic-pain/

Превод от англиски език: доц. д-р Божидар Ивков