Етикети

, , , , ,

Вчера, 25 юли 2016 година, бе проведен протест пред МЗ с искане за оставка на министъра на здравеопазването. От медийната информация става ясно, че основната причина за този протест е „експерименталното въвеждане на електронните идентификатори в болниците, станали по-популярни като пръстови отпечатъци“ (БНТ 2016).

Това е сериозен проблем, зад който се крият основателни съмнения за корупционни сделки, вмешателство на властта в личния живот на гражданите, съмнение за преследване на здравни институции и медицински лица и т.н. Освен това тази процедура се свързва и с узаконяването на административния произвол в сферата на здравеопазването – нещо, което се наблюдава не от вчера. Могат да се изброят още причини. И всички те ще бъдат основателни, защото доверието на гражданите във властта и властовите „елити“ отдавна е смазано и унищожено.

И макар да подкрепям справедливия протест на моите съграждани и сънародници – аз също съм потърпевш от ставащото в българското здравеопазване, смятам, че не пръстовите отпечатъци са най-важния проблем. Защото това е само една от многото технологии за медикализация и социален контрол на живота ни, за ограбване и трупане на печалби.

Моите причини/мотиви да искам оставката на сегашния ръководен екип на министерство на здравеопазването са много. По-важните от тях са:

(1) Здравето от ценност сама по себе си бе превърнато в стока, а здравната грижа за болния в пазарна услуга. Това е процес, започнал още от началото на здравната реформа, но сега бе доведен до пълен абсурд.

(2) Цялото здравеопазване бе подложено на опазаряване, като беше осигурен широк и безпрепятствен достъп на свободния пазар до него. Този процес също бе доведен до абсурд при управлението на сегашния министър.

Ще напомня само следното: „Нашите политици не бива да прилагат пазарните принципи в областта на здравеопазването, което трябва да остане встрани от колебанията на пазарната конюнктура. Д-р Джером П. Касирър, сп. „Медицина на Ню Ингланд“, бр. 333, 1995, стр. 50. (Кук 1999: 3).

(3) Тези процеси породиха и своите абсурди: по закон здравните заведения в България са търговски дружества, а лекарите – еднолични търговци. Здравето се превърна, както споменах, в стока, предмет на покупко-продажба.

(4) Държавата постепенно се отегля от своите ангажименти в здравеопазването и чрез различни социални технологии „насочва“ гражданите към частно здравеопазване. Подобен подход е убийствен за страна, в която бедността и обедняването имат епидемични размери, а появата на по-сериозно хронично заболяване автоматично поставя болния и неговото семейство в социалната категория на бедните.

Тук само ще напомня една мисъл на Бърнард Шоу, написана преди 105 години, т.е. през 1911 г. : „Частната медицинска практика се управлява не от науката, а от търсенето и предлагането… ако разгледаме отделните пунктове от обвиненията, които аз отправям към частната лекарска практика, ще се види, че те произтичат от много близкото положение на частно практикуващия лекар с това на конкуриращ се частен търговец“. (цитат по Тонева 2009)

(5) Тенденцията, посочена в т.4., води до там, че почти всички здравни политики са насочени като цяло в защита на корпоративните интереси на отделни социални групи, организации и фирми, и пряко създават условия за влошаване на здравето на гражданите чрез ограничаване или отказ на достъп до здравеопазване. В тази посока работят целенасочено допуснатите празноти и несъответствия в многобройните закони и подзаконови документи, регламентиращи организацията на и дейностите в здравеопазването, допускането на административен произвол и др. Само един пример е достатъчен в тази посока: почти няма медицински стандарт, който да не е оспорен от българския съд. И още, българското здравеопазване е странна смесица от британския и германския модел на здравно осигуряване, а в организацията на здравеопазването се откриват различни, изкривени и неадекватни елементи на други здравеопазни системи – например „здравни пътеки“ е елемент, взаимстван от австралийското здравеопазване, но там на тях им е приписана друга роля и имат други функции.

(6) Политика, насочена срещу публичното здраве е политика срещу националната сигурност на страната, защото здравето е един от фундаментите на националната сигурност. Няма как да подкрепям политици, които работят срещу собствения си народ и държава. Данните за здравното състояние на българите доказват това твърдение.

(7) НЗОК бе превърната от политическите „елити“ в основен, единствен и монополен инструмент за тотален контрол над здравеопазването в страната. Този инструмент е насочен към осигуряване на икономическа ефективност и печалба, разбира се, с цената на здравето на българските граждани. И това най-добре се вижда в реформите на сегашния екип на МЗ. Тук ще напомня, какво казва Алвин Тофлър в своята книга „Метаморфози на властта“: „Живеем в момент, когато цялата структура на властта, поддържала света, се дезинтегрира… американската система за здравеопазване днес се управлява от застрахователни компании, „групи за регулирана помощ“ и правителството, а не от лекарите (Тоффлер 2003: 22; 25).

(8) Затрудняването или отказа на достъп до публично здравеопазване често означава повишаване на общата смъртност или – в най-добрия случай – до повишаване на инвалидизацията сред българските граждани. Пестенето на пари за здраве означава разхищение (грабеж) на публични средства от и в други сфери.

(9) Българското здравеопазване е хронично недофинансирано от години, а заделяните средства за здраве едва надхвърлят долната граница, под която настъпва разпад на системата.

(10) И накрая, против съм да заплащам 3 пъти за една и съща здравна услуга: чрез данъците, които плащам, чрез здравните осигуровки, които също редовно плащам и чрез плащания от джоба ми.

***

Лъжата, демагогията, евтиния популизъм и манипулацията – многократно тиражирани от медиите, са основните идеологически инструменти на сегашния екип на МЗ. След вчерашния протест е изказано следното мнение: „д-р Ваньо Шарков, заместник-министър на здравеопазването: От тази манипулация на общественото мнение имат полза хора, които се страхуват да има по-добър контрол в системата на здравеопазването. Това е маханизъм, който дава възможност за осъществяване на ефективен контрол от страна на НЗОК (курс.м.-Б.И.), но по-важното е, че той дава в ръцете на пациента възможност също да осъществява контрол. Нещата не зависят само от институциите, зависят и от обикновения пациент и това вече е изключително важно“ (БНТ 2016). Единственото вярно в това твърдение е, че ще се осъществява контрол от страна на НЗОК. Доколко обективен и ефективен – е, това вече е тема на друг разговор.

Лично аз смятам, че българските държавни институции, ръководени от сегашния политически „елит“ са обявили война – на мен и на всички български граждани, чиято цел е нашето поробване, контролираната мизерия и тоталното послушание.

НЕ! БЛАГОДАРЯ ЗА „ГРИЖАТА“!

 Източници:

БНТ (2016) Протестиращи искат незабавната оставка на Петър Москов. http://news.bnt.bg/bg/a/protestirashchi-iskat-nezabavnata-ostavka-na-petr-moskov

Кук, Р. (1999) Заплаха. ИК „Коала“, Пловдив

Тонева, З. (2009) Публично здраве. В: К. Петков (съст.) Европейска социална политика. Европейски сравнителни анализи. УИ „Паисий Хилендарски“, Пловдив.

Тоффлер, Э. (2003) Метаморфозы власти. Издательство „ACT”, Москва

доц. д-р Божидар Ивков