Етикети

, , ,

Попадам на интересен текст в полския електронен портал „Rynek zdrowia”. Става дума за позитивното влияние на вътреболничния дизайн върху самоусещането и самочувствието на болния човек и влиянието на този дизайн върху ефективността на лечението. Текстът предизвиква в мен спомени от годините на моята младост и първите ми посещения на тогавашните санаториуми. Спомням си например, че през първата година (мисля, че беше 1974 г.) в санаториума на МНЗ в Бургас бяхме принудени през цялото време да пребиваваме в него облечени в болнични пижами. Знак на „висше“ благоволение беше, ако успеехме да се преборим да носим свои собствени. Само че аз не си губех времето в „напразни“ битки. След като обядвах се преобличах и полутайно напусках санаториума и заминавах с автобуса до Бургас – намиращ се на около 14 км от т.нар. Бургаски минерални бани. Обикалях книжарниците, кината, театъра, операта… Седях в сладкарниците на чаша кафе с нова книга и…, разбира се, преследвах (обикновено безуспешно) бургаските момичета. Не издържах болничната атмосфера на санаториума. Още по-малко имах афинитет да разговарям с по-възрастни от мен хора за това, къде, колко, откога и как ги боли.

Изобщо обстановката в болниците и санаториумите през онези години сякаш засилваше болките ми. Имах усещането, че от личност се превръщам в някакъв инвентарен номер, в биологична и роботизирана единица в някаква фабрика за ремонт.

Сред спомените ми неуверено се промъква усещането за нещо важно… Да, в дипломната ми работа има интересрн текст. Намирам го. И ето какво прочитам:

„Удивително точно наблюдение е направил в своето време Н. И. Пирогов: ранените местни жители, намирайки се в колиби, оживявали, а войниците в болниците от същите рани умирали. Това е защото, обяснявал великият хирург, първите били обкръжени от близките си, отдаващи им топлината на сърцата си, а вторите виждали около себе си само страдание и смърт.

Близките хора, оказвайки внимание на болните, като че ли вземат върху себе си част от болката им, а им отдават заряд от своето здраве заедно с напътствието да издържат, да оздравеят“ (Бейлин 1980: 25)

Наистина невероятно наблюдение и гениални заключения. Тук само ще добавя, че и най-бедната родна колиба е за предпочитане пред състоянието на много нашенски болници и санаториуми. Защото родното, познатото пространството, в което човек се е родил, израснал и се е формирал като човек, носи в себе си големи „дози“ сигурност и спокойствие, за разлика от чуждата, непозната и изпълнена с множество опасности среда на болницата.

Продължавам да се ровя в паметта си и си спомням за мой доклад от 2013 година за ролята на архитектурните и транспортните бариери в процеса на социалното изключване на хората с увреждания. Там намирам също интересен текст: „Днес се приема до голяма степен за доказано от видеоекологията (Филин 2006), че хомогенните и агресивни зони влияят негатвино върху психиката на човека и неговите социални комуникации (пак там, с. 126). Недостъпното или трдудно достъпно градско и селско пространство диктува на хората пасивен, свързан единствено с някакво производство, или агресивен начин на живот, свързан с трайна настройка за преодоляване на архитектурните и транспортните бариери, което в крайна сметка поставя отпечатък върху характера на социалните интеракции и норми на поведение в обществото“ (Ивков 2014).

Нещо повече, еднообразието или хаотичното „оцветяване“ на жилищните сгради и стандартизацията им в големите градове, пораждат психологически дискомфорт, който оказва влияние върху менталността и и развитие на психологическа неуравновесеност в гражданите.

И така, както външната архитектурна среда влияе върху комуникациите между хората и повлиява – най-често негативно – индивидуалното и социалното психологическо състояние и здраве на хората, по същия начин и болничната среда влияе върху психиката и психичното здраве на болните.

Според специалистите болничните пространства оказват влияние (позитивно или негативно) върху самочувствието на пациентите и резултатите от лечението. Днес в много страни, в т.ч. и в България (макар и по-бавно и по-рядко), вътреболничното пространство се променя. Мнозинството директори на болници вече знаят, че добре оформеното, предпазващо от стрес, болнично пространство, влияе в посока на по-бързото оздравяване на болните. Например добре оформеното вътрешно пространство позволява да се намалят след оперативните усложнения и болния по-бързо да оздравее (Gazeta Wyborcza).

Изследвания, проведени в Университета в Шефийлд, Великобритания, показват, че „благодарение на добре обмислената вътрешна архитектура на болниците, е намаляло времетраенето на лечението. В общата болница с 21%, а в психиатричната – с 14%. С над 20% е намаляло количеството на даваните на пациентите обезболяващи лекарства. С 10% се е съкратило времето на пребиваване в болницата след операция“ (Gazeta Wyborcza).

Оказва се, също така, че вътреболничното пространство влияе не само върху самочувствието на пациентите, но и на персонала – при добра вътрешна архитектура медицинския персонал се чувства по-малко уморен и преживява по-ниски нива на стрес. Да не говорим за големия икономически ефект.

И ако към всичко това се добави и наличието на свободен достъп – когато и там, където това е възможно – на близките до болния, то нещата биха изглеждали съвсем различно.

 Литература

Бейлин, П. E. (1980) Поговори со мною, доктор. Издательство Радянський письменник, Киев.

Ивков, Б. (2014) Физическата среда в града и селото като фактор, конституиращ социално изключване на хората с увреждания. В: „Градът и селото – предизвикателствата на ХХI век”. София. Издателство „Омда“, [www.omda.bg]

Филин, В. А. 2006 Видеоэколгия. Что для глаза хорошо, а что плохо. Москва, Видеоэколгия

Gazeta Wyborcza/Rynek Zdrowia 20 lipca 2016. Wygląd szpitalnych wnętrz ma wpływ na leczenie. http://www.rynekzdrowia.pl/po-godzinach/wyglad-szpitalnych-wnetrz-ma-wplyw-na-leczenie,163973,10.html

доц. д-р Божидар Ивков