Етикети

, , , ,

Вероятно всеки човек с ревматично заболяване е бил изправян пред необходимостта да оцени силата на болката, която изпитва. Това най-често се случва, когато той е при лекаря, за да потърси помощ за лечението на своето заболяване. Разбира се, днес технологиите позволяват подобна (само)оценка на силата на болката да се прави в дома, веднъж или няколко пъти на ден, за една или друга област на тялото, като се използва 10-степенната скала (или по-точно 11-степенна ако се включи и нулата) за измерване силата на хроничната физическа болка. Скалата има различни графични изображения, но по същество те са еднакви.

 e3c979b1078f1efd38fb210ec2916a0b.png

images 

images

 

При 10-степенната скала усещанията за сила на болката варират в рамките на двете възможни крайни състояния: от „0-1“ – липса на болка до „10“ – възможно най-силната болка. Как обаче да се определи силата на болката?

Без да бъда специалист – лекар или човек с друга медицинска професия, аз съм изградил свой собствен подход за оценка на моята физическа болка.

За някои хора (в т.ч. и аз) болката е слаба, когато не им пречи в ежедневието и те са свикнали с нея, дори на моменти трябва да се концентрират върху това дали изпитват болка или не, за да могат да определят силата на болката. Тогава те определят болката си в рамките от 0 до 2-3. В други случаи те поставят оценка 5, като идеята е, че болката е умерена до средно силна, но се усеща добре. Про оценка над 7 болката се приема за силна и когато това продължава дълго време търсенето на решения за нейното овладяване чрез традиционната или нетрадиционната медицина става задължително (Jamison 2016).

Някои хора при оценката на силата на болката, правят сравнение на моментното си състояние със състоянието, в което са се чувствали най-зле, т.е. болката е била много силна (релативен подход).

Хората с ревматични заболявания знаят, че болката е много силна (дори непоносима), когато тя ги поваля на легло и те усещат втрисане, като че ли имат висока температура – тогава те са склонни да оценяват болката си с 9 и дори 10 по скалата, за която става дума тук.

***

Тук ще ви предложа един лесен „метод“ за оформяне на (само)оценката на силата на хроничната физическа болка. Този „метод“ използвам винаги, когато самооценявам силата на моята физическа болка.

За целта на-напред приемам изходни предпоставки, свързани с това какво представлява за мен физическата болка и критериите, спрямо които я оценявам.

Приел съм, че болката е „субективно усещане, което „не може да се докаже от страдащия и да се обори от лекуващия“. Липсата на универсална и всеобщо приета дефиниция ме е насочила към определението на Международното общество за изучаване на болката, според което болката е „неприятно сензорно и емоционално преживяване, което е резултат от сложно и многопластово взаимодействие на физически, психологически и емоционални фактори (Болката). Освен това, за мен болката е онова субективно усещане, което „поставя човека на мястото му, показва му истинските граници на неговото тяло“. Именно болката лишава човека от вредната илюзия „за всемогъщество“ и чувство за абсолютна свобода (Дайс 2016).

Болката е и своеобразен био-психо-социален ограничител, рамкиращ и прокарващ дълбоки и ясни граници между различните възможности и способности на човека да извършва присъщите за него ежедневни дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли. С други думи, степента на ограничаване на възможностите в резултат на физическа болка, е критерият, спрямо който оценявам болката. Тук използвам следната класификация за степен на ограничение, в т.ч. ограниченията, които изпитвам дори тогава, когато ползвам различни помощни средства:

(1) Затруднение – човекът с физическа болкаима възможности да извършва ежедневните си задачи и дейности, както и да изпълнява присъщите за него социални роли – да учи, да работи или да участва в обществените събития, макар и да изпитва известни трудности от различен характер“;

(2) Ограничение – човекът с физическа болка „има възможности да извършва ежедневните си задачи и дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли – да учи, да работи или да участва в обществените събития, но в непълна или ограничена степен и сфери“.

(3) Невъзможност – човекът с физическа болка „няма възможности да извършва ежедневните си задачи и дейности и да изпълнява присъщите за него социални роли – да учи, да работи или да участва в обществените събития“ (Ивков 2011: 54-56), поради продължителна и много силна болка.

***

След това пристъпвам към използване на скалата посочена по-долу.

 ThinkstockPhotos-539684888_1280x640_acf_cropped_1280x427_acf_cropped

 Стойностите на тази скала разглеждам по следния начин:

0-1 – без болка, липса на болка (няма затруднения в ежедневието)

1-3 – слаба болка (затруднения в ежедневието)

3-5 – умерена/средно силна болка (затруднения и/или ограничения в ежедневието)

5-7 – силна болка (ограничения в ежедневието)

7-9 – много силна болка (ограничения и/или невъзможност за действие в ежедневието)

9-10 – ужасна/невъобразима/непоносима болка (невъзможност за функциониране в ежедневието).

***

Този подход или „метод“ за (само)оценка на силата на хроничната физическа болка е строго субективен. Всеки е свободен да го приеме изцяло или да го отхвърли изцяло, или да го адаптира съобразно своите ментални и познавателни възможности и опит. За някой той може да изглежда твърде сложен и неразбираем, но той е част от непрекъснатата интерпретация и реинтерпретация на нашето здравословно състояние, на физическата среда, която ни заобикаля, изобщо на живота с хронично заболяване и с хронична физическа болка.

Животът с хронична физическа болка изисква усилия – физически, умствени и психологически, повече усилия от обикновено и то в условия на високи равнища на несигурност и неопределеност.

Онова, което струва ми се е важно да се знае и да се помни, е:

  1. Тази скала е скала за (само)оценка на силата на физическата болка, а не за (само)оценка на функционалните дефицити, които пораждат такива заболявания като ревматоиден артрит (РА) или анкилозиращ спондилит (АС). За тази оценка са създадени други скали;
  2. Когато оценката на физическата болка се задържа много дълго време (непрекъснато в продължение на години, дори десетилетия) между 3 и 5, с тази болка може да се свикне и да се понася сравнително леко. Същевременно обаче тя нанася поражения върху нервната система и човек става по-раздразнителен, по-нервен, по-сприхав в контактите си с хората. Такава болка повишава във времето риска от депресивни и фрустрационни състояния и изисква мобилизация на цялата ментална и психологическа сила на човека, за да овладее възможните негативни последици;
  3. Когато силата на болката се оценява на 9-10 и това продължава относително дълго време, тогава хроничната физическа болка е в състояние да заличи, да „умъртви“ човешката личност (Vetlesen 2009). С други думи, силната физическа болка затваря всички социални светове на човека и остава сама, остава само светът на физическата болка.

Хроничната физическа болка е нещо уникално „сред всички наши психически, соматични и емоционални състояния по силата на това, че такава болка няма обект. Физическата болка е интенционално състояние (тя не е сляпа за нищо), но това, за което е предназначена тази болка, което й придава съдържание, няма форма на обект, който може да бъде посочен“ (Scarry 1985, цитат по Vetlesen 2009: 15).

Максимално точната и възможно най-обективна (само)оценка на силата на физическата болка е не само важен индикатор за състоянието на болестния процес и здравословното състояние на човека, но и за ефективността на прилаганото лечение.

 Литература

Болката. http://www.zdrave.bg/?c=e&id=5&rid=31

Ивков, Б. (2011) Система за оценка на професионалната пригодност на хората с увреждания. НФРИ, София. http://nfri.bg/documents/biblioteka/sistemaA5.pdf

Дайс, Е. (2016) Философия боли. В: Русский журнал. http://russ.ru/pole/Filosofiya-boli

Jamison, В. (2016) The Difficulty of Rating Pain on a Scale of 1 to 10 When You Deal With Pain Often. [on-line: http://themighty.com/2016/06/how-to-answer-rate-your-pain-on-a-scale-of-1-to-10-questions/]

Scarry, E. (1985) The Body in Pain: The Making and Unmaking of the World. Oxford.

Vetlesen, A. J. (2009) A Philosophy of Pain. Translated by John Irons. Reaktion Books Ltd, London.

доц. д-р Божидар Ивков