Етикети

На 20 юни 2016 г. в Института по етнография и антропология при Руската академия на науките ще се проведе семинар, посветен на моделите на инвалидността и професионалните траектории на незрящите московчани. Докладът на Александра Курленкова е част от цикъла регулярни семинари, провеждани в рамките на „Disability studies”, чийто организатор е Елена Носенко-Штейн. Преводът на анотацията на доклада, публикувана във фейсбук, в групата „Медицинската антропология в Русия“ е направен с любезното съдействие и съгласие на Александра Курленкова. Освен, че всеки може да посети семинара, е създадена възможност той да се проследи и по скайп на адрес: disability_iea.

 

„Отношенията между човека без зрение и зрящите хора е опосредвно от мрежа думи и значения, чрез които те гледат един на друг. Самото разделение на зрящи и незрящи, или юридически утвърденото различие между лица с инвалидност и останалото общество (виж. ФЗ №181), е продукт от социалната или културна категоризация, със заложената в нея аксиоматика и прагматика. Моделите на инвалидността, отграничавани в рамките на интердисциплинарното научно направление disability studies, демонстрира множественост на възгледите по този предмет.

Разбирането на инвалидността (или на граничните понятия) в различните исторически и локални контексти, се е изграждало на основата на различни базови метафори. Различия във външността, поведението, емоционални реакции на човека, е можело да се разглеждат с религиозни термини – като наказание за греховете, или в юридически термини – като нарушение на правилата за колективно поведение.

Най-влиятелен станал медицинския модел, подчертаващ биологическия и индивидуален характер на увреждането, а също и натрапващ на човека с инвалидност ролята на „болен“. Трудовият модел поставя граница между инвалида и не-инвалида по линия на неговия икономически принос в производството на стоки и услуги. Социалният модел, превърнал се в опит на самите хора с инвалидност през 70-те години на миналия век да създадат нов език за говорене за себе си, пренася локуса на отговорността [1] върху физическото и социалното обкръжение, „инвалидизиращо“ човека. Напоследък са се предприемали и опити за критика и разширяване на социалния модел – например чрез акцент върху предимствата на начина на живот и опита на хората с инвалидност (т. нар. афирмативен [утвърждаващ – бел.м.-Б.И.] модел).

В докладa, на основата на качествен анализ на интервюта (N=17), преди всичко с хора с 1 и 2 група инвалидност поради увреждане на зрението [2], Александра Курленкова показва, че отношението към тази „група“ днес се определя от медицинския (патерналистки – в смисъл покровителстване в някаква област, при което се създават отношения на неравноправно партньорство или грижа/опека – бел.м.-Б.И.) модел на инвалидността, който конструира образа на човека с увредено зрение като болен, нуждаещ се от покой и „домашен режим“. Медикализираното мислене разглежда хората с инвалидност като болни и затова, според приетата в обществото „поля на болен“, ги освобождава от обичайните задължения (Parsons 1951 [3]) – например като член на семейство или сътрудник в компания. „Правилното“ поведение на човека с инвалидност се състои в това, да си стои в дома на „щадящ режим“, той е освободен от всякакви обществени роли, освен една – ролята на болен. За разлика от концепцията на Т. Парсънс, който е описал ролята на временно болния, инвалидността, разбирана като хроническа болест (или като състояние на трайно увреждане – бел.м.-Б.И.), предоставя пожизнено „отлагане“ на човека от всички негови действия и дейности.

Спектърът на легитимните професионални възможности за слепите, формиран още по времето на СССР, е крайно тесен: това е монотонен ръчен труд в предприятия, често без договор, за символично заплащане, което не достига до минималното заплащане на труда; „професионалните коловози“ за слепите включват и сферите масаж, музика, преподаване в корекционни училища. Докладчикът показва, че в основата на отделянето на тези области за работа за незрящи лежи идеята за това, че хората без зрение са някаква хомогенна група, притежаваща еднакви професионални способности и желания. Много слепи хора следват тези „утъпкани пътеки“; част от респондентите обаче се проявяват в ролята на „трансгресори“, пре-стъпващи обичайните професионални маршрути и прокарващи свои собствени“.

 Бележки

[1] Локус – термин свързан с концепцията за локус на контрола в психологията, т.е. това са убежденията на човек по отношение на причините, пораждащи и поддържащи условията за добри или лоши резултати в неговия живот, както изобщо, така и в конкретна сфера – например здраве, образование, професионална кариера и др. Концепцията за локус на контрола е развита от Джулиян Ротър през 1954 г. и от тогава се е превърнала във важен аспект за изследванията на личността.

[2] В Русия тежестта на инвалидността се определя в групи – един добре познат подход в България от близкото минало.

[3] Виж Parsons, T. (1951) Social systems. Glencoe, Free Press

 превод от руски език: доц. д-р Божидар Ивков