Етикети

, , ,

Стефан Цвайг – виенският мъдрец, е роден на 28 ноември 1881 година във Виена, тогава столица на Австро-Унгария. Умира на 22 февруари 1942 година в Петрополис, Бразилия.

Докато подреждах колекцията си от цитати попаднах на малък файл с няколко цитата на Цвайг за книгата. И реших да ги поставя в блога си. Мисля, че във времена на тотално опростачване и опростяване, няколко гениални, изпълнени с хуманизъм и топлота слова за книгата, са подходящи за… за какво? Е, всеки ще реши сам за себе си за какво.

И така, ето цитатите, които са взети от: Цвайг, Ст. (1985) Европейската мисъл. Книгоиздателство „Георги Бакалов”, Варна.

 

„Не познавайки книгата, той живее изцяло зазидан в себе си – някакво тъпо пещерно съществуване. (с.15)

***

Опитах се най-напред за един час да отстраня от своя жизнен кръг всичко, което бях възприел писмено, най-вече от книгите. Но дори и то не ми се удаде, защото онова, което чувствах като свое „аз”, се разпадаше напълно, щом посегнех да му отнема надхвърлящите личните ми преживявания знания, опит и емоции, които бях възприел чрез книгите и образованието като чувство за света и чувство за себе си. За каквато и вещ, за какъвто и въпрос да си помислех, винаги с него се свързваха спомени и познания, които дължах на книги, а всяка отделна дума отприщваше безброй асоциации от прочетеното или наученосто. (с.16)

***

… дарбата или милостта да можеш да мислиш обхватно и в много взаимовръзки, че този прекрасен и единствено верен начин да гледаш на света от различни плоскости е достояние само на оня, който освен собствения си опит е възприел и опита на много страни, хора и епохи, съхранен в книгите. Затова бях потресен колко малък би трябвало да се струва светът на човека, лишил се от книгата. (с.16-17)

***

Една голяма част от нашето духовно напрежение, от способността ни да копнеем, от стремежа да надраснем себе си, тази най-добра част от нашето същество, цялата тази свята жажда ние дължим на солта на книгите, която ни принуждава непрекъснато да попиваме нови преживявания. (с. 17)

***

Цялото движение на земята до голяма степен се основава върху две изобретения на човешкия ум: движението в пространството – върху изнамирането на търкалящото се колело, което вихрено се върти около своята ос, а духовното движение – върху откритието на писмеността… И точно както колелото във всичките си технически усъвършенствани форми… преодолява гравитацията на пространството, така и писмеността… преодолява трагичната ограниченост на опита и преживяванията на отделната човешка душа; с помощта на книгата никой вече не е затворен напълно сам в собственото си полезрение, а може да се приобщи към всички минали и настоящи събития, към мислите и чувствата на цялото човечеството. (с.11)

***

Неостаряваща, неразрушима и неизменна във вечността, една сгъстена сила в нищожно малка и изменчива форма, книгата няма за какво да се плаши от техниката, защото как иначе се изучава и усъвършенства техниката, ако не чрез книгата? Навсякъде, не само в нашия личен живот, книгата е алфата и омегата на всяко знание и начало на всяка наука. И в колкото по-дълбока връзка с книгата живеем, толкова по-дълбоко изживяваме живота като цяло, защото с нейната чудесна помощ обичащият вижда света по вълшебен начин, прониква в него не само със собствените си очи, а и чрез душевния поглед на безброй други хора”. (19)

***

Лесният достъп до една ценност винаги премахва уважението към нея и само в истински творческите мигове на нашето съществуване, в миговете на размисъл и вглъбеност, привичното и обичайното отново се превръща в нещо удивително. (с.12)

 

подбор: Божидар Ивков