Етикети

, , ,

Най-общо и в голяма степен опростено може да се каже, че имунната система на човешкото тяло представлява система от бихимични и бифизични процеси, механизми и структури, които предпазват организма от болести или се борят с тях. Това е изключително сложна система и все още крие множество тайни.

Същевременно днес се смята – погрешно или не, е тема на друго обсъждане, че ревматичните заболявания имат автоимунна основа. Това означава, че тяхното лечение пряко или косвено ще засяга или ще има влияние върху имунната система на човека с ревматично заболяване. Така самото заболяване и неговото лечение влияят върху т.нар. съпротивителни сили на организма.

Какво представлява съпротивата (устойчивостта) на човешкия организъм? Известно е, че едни хора са по-устойчиви на стрес от други, на влиянието на различни микроорганизми или на определени специфични заболявания. Всъщност съпротивата и устойчивостта срещу влиянието на различни, вредни за организма външни фактори е основна характеристика на имунната система на човешкото тяло. Тук под вредни външни фактори имам предвид бактерии, вируси, паразити и др.

Имунната система на човека е унаследена – от родителите, и придобита. Последната се създава в резултат на реакцията й спрямо външните агенти. Като резултат от натрупаното през вековете знание съвременната медицина е елиминирала или е в състояние да се бори с много заболявания. Същевременно далеч повече заболявания остават извън нейните възможности да ги излекува. Днес е известно, че не толкова успехите на медицината, колкото подобряването на хигиената и храненето са основните причини за увеличаването на средната продължителност на живота.

***

Човешкият организъм притежава защитни механизми, които му позволяват да се бори с вредните фактори на външната среда. Известно е, че бариерите пред проникването на болестотворни организми и/или други елементи от средата, са кожата, лигавицата, физико-химични свойства, като например подходяща температура, киселинността или алкалността на средата (pH). Днес се знае, че първата защитна линия на тялото се изгражда от ензими, специални белтъци или антитела, които се съдържат в слюнката, секретите на лигавицата или храносмилателните сокове. Сред защитните механизми на човешкото тяло се нареждат например и кашлицата, чрез която тялото се опитва да изхвърли навън от себе си някои вредни микроорганизми и/или вещества, както и температурата. В една сложна система – изградена от множество под системи, компоненти и елементи, каквато е тялото, съществуват граници, в рамките на които тези защитни механизми действат като такива. Извън тези граници същите механизми могат да се превърнат от защитни в увреждащи една или друга част на организма. Такава е ситуацията с високата температура например – над 41°C белтъците в живото човешко тяло започват да коагулират (т.е. белтъците започват да набъбват и да преминават в твърдо състояние, напр. в кръвта) и това може да доведе дори до смърт.

Един от най-тежките проблеми в съвременната медицина, а и за човешкия организъм като сложна система, е битката с вирусите и някои видове бактерии. Въпреки напредъка на медицината все още няма ефективни и безопасни ваксини например за борелиозата (лаймска болест), за вирусния хепатит тип С и др.

***

Как става така, че само отделни индивиди се разболяват от т.нар. автоимунни болести, като ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, лупус, болест на Хашимото, диабет първи тип и др.? Първият фактор, който създава предпоставки за разболяване, е генетичната предразположеност. Но сама по себе си тя не е достатъчна, за да се отключи автоимунно заболяване – необходимо е в даден момент да се породят други фактори, отключващи болестния процес. За лекарите, а и за самия човек с ревматична болест, е важна информацията за наличието на дадена болест в семейството, която информация може да подскаже или да насочи диагностичния процес. Но това е само допълнителна информация, която не отменя необходимостта от извършването на сложната оценка на клиничната картина.

Установено е, че при доста автоимунни заболявания изпреварващи появата на симптомите на болестта, са някаква вирусна или бактериална инфекция, преживяване на стрес, операция или раждане. Те могат да играят ролята на отключващ ревматичното заболяване фактор. Например появата и развитието на синдрома на Сьогрен се свърза с инфекция с вируса Епщайн-Бар (Epstein-Barr), който в Европа предизвиква инфекциозна мононуклеоза, а в Африка лимфом на Бъркит (Burkitt).

Какво се случва при възпалителните ревматични заболявания? „При възпалителните ревматични заболявания имунната система произвежда антитела срещу собствената си тъкан, разпознавайки я като враг. Действието на тези нововъзникнали автоантитела предизвиква развитието на възпалителния процес и цяла палитра явления, които водят до увреждане на ставите, а в някои случаи и до увреждане на вътрешните органи. Затова в ревматологията са толкова важни възможно най-бързото диагностициране и прилагане на подходящото лечение, за да се спре развитието на болестта и необратимите й последици“ (Maślińska 2016).

Тук обаче, според мен, има известна заблуда и митологизация на действителността, когато се употребява терминологията „подходящо лечение“. Поне в съвременната ревматология, както и в много други сфери на здравето и болестта, едно конвенционално лечение, което предизвиква множество негативни странични ефекти и поражда съпътстващи хронични заболявания, не е нито подходящо, нито правилно. И не става въпрос само и единствено за казуистика, т.е. за игра на думи, за хитруване и т.н., а за същностни проблеми и въпроси. Тук по-скоро става дума за прилагане на единствено възможното и достъпно в даден момент лечение от гл.т. на конвенционалната медицина и лекарите.

Когато става дума за лечение на автоимунни заболявания, в медицината се използват две познати за всички хора с ревматични заболявания понятия: „имуносупресия“ и „имуномодулация“.

Имуносупресията представлява (казано опростено) съвкупност от блокиращи възпалителните процеси въздействия на имунната система, блокиране на действието на съответните белтъци, които пораждат и поддържат тези възпалителни процеси в организма, както и блокиране на клетките, които произвеждат тези белтъци и антитела.

Имуномодулацията представлява промяна на и в реакциите на имунната система на тялото.

***

Всеки човек с ревматично и мускулно-скелетно заболяване знае колко е важно редовното и качествено проследяване на различните показатели, които са индикатори за състоянието на възпалителния процес. Често при ревматичните заболявания се случва така, че въпреки лечението, благодарение на което човекът с ревматично заболяване се чувства добре, възпалителния процес не затихва, а продължава – макар и в по-слаба степен – своето негативно въздействие върху тялото и съответно разрушаването на ставите продължава. Ето защо е от изключителна важност човекът с ревматично заболяване да се изследва цялостно и да се правят различни контролни изследвания, което ще даде възможност да се прецени до колко провежданото лечение е правилно, ефективно или достатъчно. В България този процес страда от редица административни недомислици и най-вече от подчиняването му на икономически фактори и превръщането му от чисто медицинска в икономическа същност.

***

Много от лекарствата в ревматологията са били създадени най-напред за лечение на други класове болести, а не директно за лечение на ревматични заболявания. Такъв е случаят с широко прилаганото лекарство метотрексат.

За хората с ревматични заболявания, а и изобщо за хората с хронични заболявания, е от изключителна важност да четат проспектите на лекарствата, в които са указани дозите, схемите и начинът на прием, както и страничните влияния.

Един от най-често срещаните интерпретативни проблеми за хората с ревматични заболявания е свързан с началото на имуносупресорната терапия, т.е. имунопотискащото медикаментозно лечение, като тук основните страхове са свързани с неяснотата и несигурността по отношение на това, как ще реагира организмът, ще има ли странични нежелани ефекти, ще започне ли по-често да боледува човек. Според медицината, като изключим съвременната биологична терапия, опитът показва, че тези притеснения са безпочвени. Проблем по-скоро представлява: (1) внезапното – не по схема и несвоевременно – спиране на лечението и (2) прекъсването на имуносупресорите по време на инфекция, за да се улесни нейното овладяване и излекуване.

Съществуват, както е известно, различни имуномодулиращи лекарства. Изборът на най-доброто би трябвало да бъде резултат от съвместната, партньорска работа между лекаря и пациента, както и резултат на внимателно проследяване на реакциите на организма към едно или друго лекарство. За съжаление в България това често е сериозен проблем поради многобройни административни и финансови бариери, които сериозно влияят негативно и върху отншенията лекар-пациент.

***

Смята се, че т.нар. биологични лекарства – често бъркани с естествени, натурални лекарства поради своето обобщено наименование – са резултат от последните достижения на биотехнологиите. Тяхната задача е да блокират „действието на цитокините на клетъчно равнище“ (Maślińska 2016). Самият факт, че тези лекарства имат странични ефекти – по-често появяващи се при жените, отколкото при мъжете, особено при болест на Бехтерев, както и множеството изисквания за съответно поведение на човека с ревматично заболяване преди и по време на употребата им, показва, че намесата в имунната система не винаги е толкова невинно и ефективно, колкото би ни се искало.

***

Съществуват имуномодулиращи препарати, които са предназначени да повлияят цялата имунна система. Често джинджифила е една от основните им съставки. „Съвременната медицина продължава да използва постиженията на народната медицина, но натрупаното знание позволява по-успешен избор на лечението, както и оценка на неговата ефективност и рискът от взаимодействията между отделните препарати“ (Maślińska 2016).

Трябва да се знае, също така, че при определено лечение не се препоръчва консумацията на някои продукти. Например прекомерната консумация на грейпфрут може да засили действието на противосъсирващите препарати. Други храни могат да намалят позитивното действие на даден препарат.

Има антибиотици, които притежават имуномодулиращи свойства и те повлияват добре ревматичните заболявания. Но твърде дългата им употреба може да предизвика привикване на бактериите към антибиотика и по този начин да намалее неговата ефективност. Нещо повече, антибиотиците влияят негативно върху цялата бактериална система в организма, т.е. нарушават микробиома му.

***

Съвременната парадигма за същността на ревматичните заболявания, поне на мен така ми се струва, е непълна. Според мен произходът на автоимунните заболявания, в т.ч. и ревматичните, трябва да се търси в нарушаването на хомеостазиса (равновесието) при взаимодействието между генома и микробиома на човека.

***

Има мнения в медицината, според които имунната система на човека веднъж формирала се не може да бъде укрепвана – тя е такава, каквато е. И въпреки това много учени и лекари смятат, че за да се повишат съпротивителните сили на организма е важно човек да живее без стрес, да се храни разнообразно и да избягва храни, които влияят негативно върху ревматичното заболяване, да се поддържа подходящото равнище на витамин D в организма, да се прилага най-ефективното за даден човек лечение. Важно значение има и двигателния режим, както и развитието на социалните контакти и позитивни отношения, разширяване на интелектуалните занимания, т.е. по време на лечение човекът с ревматично заболяване не само не бива да прекъсва, а напротив да развива своя нормален ежедневен живот.

 

Източник: Maślińska, M. (2016) Odporność organizmu w chorobach reumatycznych. http://spartanska.pl/wp-content/uploads/20160209_odpornosc_streszczenie-wyk%C5%82adu.pdf

 доц. д-р Божидар Ивков