Етикети

Споменавал съм вече, че преди 10 ноември 1989 година в България имаше две школи, два тренда на лечение на ревматичните заболявания: фармацевтична и медико-рехабилитационна. Основното различие в тях се базираше върху акцента на водещия клинико-терапевтичен подход при лечението на тези заболявания.

При фармакологичния начин на лечение – център на който беше клиниката по ревматология на „Урвич“ – се акцентираше върху медикаментозното лечение на болестите. Основните „оръжия“ за борба с този вид болести бяха наличните по това време нестероидни противовъзпалителни медикаменти и кортизоновите препарати. На медицинската рехабилитация се придаваше второстепенно, допълващо значение в лечебния процес.

При медико-рехабилитационния подход – център на който беше Научно изследователския институт по куротология, физиотерапия и рехабилитация (НИИКФР) „Овча купел – акцентът беше поставен върху медицинската рехабилитация, а лекарствата бяха допълващ, подпомагащ лечението метод. По онова време лечението в НИИКФР и във всички санаториуми в страната, се провеждаше в продължение на 20 дни. При необходимост, обаче, в НИИКФР „Овча купел“ пациентът можеше да продължи лечението и по-дълго време, като в отделни случаи се е стигало и до 6 месечен престой в Института.

Днес, в резултат на опазаряването на здравеопазването и медицината, медико-рехабилитационния подход на лечение на ревматичните заболявания е почти унищожен, а предимство и доминация има фармакологичния. Най-простото обяснение на тази промяна, е свързано с огромните печалби, които носи този начин на лечение, без никакво съобразяване с потребностите, интересите и здравето на хората с ревматични заболявания.
Тук ще се опитам да опиша какво представлява медицинската рехабилитация в лечението на ревматичните заболявания, т.е. ролята, която тя би трябвало да играе в комплексното лечение на тези тежки и инвалидизиращи болести.

***

Известно е, че съществуват четири основни типа рехабилитация: медицинска, професионална, социална и психологическа.

Медицинската или лечебната рехабилитация представлява система от различни методи за лечение на различни заболявания (в т.ч. и ревматични и мускулно-скелетни). Те са обединени в съответните подсистеми от методи: хидротерапия, електротерапия, кинезитерапията и др.

Психологическата рехабилитация от своя страна се занимава с емоциите и психичните състояния на човека с ревматично заболяване, като основната цел е да помогне за адаптацията на човека към болестта и да придобие умения за справяне с психологическите кризи в периоди на обостряне на заболяването.

Професионалната рехабилитация има за цел да подпомогне човекът с ревмтично заболяване да съхрани наличните си професионални умения, възможности и способности, колкото е възможно по-дълго време или – когато това се налага, да се ориентира към подходяща за неговото здравословно състояние и психическа нагласа професионална преквалификация.
Социалната рехабилитация е насочена към подкрепа на човека с ревматично заболяване в опитите му да съхрани и/или разшири своята социална активност и участие в обществения живот.

Смята се, че медицинската рехабилитация е форма за цялостно и интензивно подобрение на здравето на човека с ревматично заболяване. Тя обхваща всички възможни форми и методи на кинезитерапия или упражнения, в т.ч упражнения, правени във вода, масажи, в т.ч. подводни масажи. Хидротерапията от своя страна представлява упражнения, провеждани в басейн – т.нар. подводна лечебна физкултура, плуване, подводни масажи, вани за цяло тяло или за отделни части на тялото, както и различни физикални процедури. Освен това се използват и прилагат други форми на физикотерапия.

„Физикотерапията е част от медицината, в рамките на която върху организма се въздейства с различни физически фактори, които са с определени параметри и позволяват да се прилагат в лечебния процес“ (Gaszewska 2016). Известно е, че във физикотерапията се използва всеки вид енергия: топлинна, електрическа, електромагнитна, механична, химична. Тази енергия се черпи по естествен път (електромагнитните вълни на Земята, UV вълните на слънчевата светлина, топлиината на Слънцето и други източници на енергия, механичната енергия на гравитацията, водата, вятърът и др.). Прилаганата във физикотерапията енергия може да бъде и от изкуствен източник, произвеждана от различни инструменти и уреди – например криотерапия, лазертерапия, ток, ултразвук и т.н. (Gaszewska 2016).

Физикотерапевтичните процедури могат да се провеждат в санаториуми, центрове за долекуване, в оздравителни центрове, дори и в дома. Процедурите могат да се правят стационарно и амбулаторно. Това зависи от потребностите и възможностите на човека с ревматично заболяване. По-простите процедури – например криотерапията, е възможно да се правят и при домашни условия.

Основната цел на медицинската рехабилитация и физикотерапията при лечението на ревматичните заболявания е овладяване и намаляване на болката и то за сравнително продължителен период от време. Допълнителна цел на този вид лечение е отпускане на мускулатурата, подобряване на кръвоснабдяването на тъканите, овладяване и максимално възможно снижаване на възпалителните процеси. Много често преди провеждане на лечебна физкултура се използват различни процедури, с цел да се намали напрежението в мускулутурата, а от тук и болката, което повишава ефективността на кинезитерапията.

Изборът на вида и количеството процедури зависи от заболяването, периода на болестта и моментното състояние на човека, както и от показанията и противопоказанията за прилагане на един или друг метод.

За човека с ревматично заболяване е важно най-напред да се запознае със спецификата на климата и лечебните свойства на минералната вода, които са присъщи за даден регион на страната. Освен това, той трябва да се възползва от общите (показани за заболяването) и специфичните (за региона) процедури, които предлага даден санаториум или друг вид здравно заведение. Медицинската рехабилитация не отменя необходимостта от спазване на диета и/или приема на различни лекарства.

В България подходящи за медицинска рехабилитация при лица с ревматични заболявания са центровете в София (Овча купел), както и санаториумите в село Баня, Карловско, Велинград, с. Житарево – Бургаски минеракни бани и др. В мнозинството санаториуми на страната могат да се лекуват ревматични заболявания, но характеристиките и лечебния им профил включват този вид болести на по-задни позиции.

***

Хидротерапията, или лечението с вода, представлява голяма група или система от физикотерапевтични процедури. При тях се използва хидростатичното налягане на водата (например вани, воден масаж и др.), хидродинамичното налягане на водата. Могат да се прилагат и процедури чрез различни тъкани: измиване, разтриване, увиване, или процедури без използване на налягането на водата – парни бани, сауни и др.

В хидротерапията голяма роля играе температурата на водата. Неутралният топлинен пункт на водата е този, при който човек не усеща нито студ, нито топлина. За въздуха тази температира е около 20° C, a за водата 34-36° C. Скалата за усещане на водата по време на контакт на човека с нея, е следната:

● студена (8-20° C),
● хладка, хладна (21-27° C),
● лятна (28-33° C),
● топла (34-37° C) и
● гореща (38-42° C) (Gaszewska 2016).

Предписанията на FINA (Световната федерация по плуване) дават подробно описание на температурата, подходяща за водата в басейните за къпане, както следва:

•температура на водата в плувните басейни, в които хората се обучават да плуват: от 27° C до 28° C,
• температура на плувните басейни според FINA 2009-2013 г. от 25° C до 28° C ,
•температура на водата в басейни за скокове във вода според FINA 2009-2013 г. – минимум 26° C,
•температура на водата в басейни за деца от 30° C до 32° C,
•температура на водата в басейни от терапевтичен тип от 32° C до 36 ° C при препоръчана температура на въздуха 29-30° C (Gaszewska 2016).

Разликата между хидротерапията и балнеотерапията е свързана с това, че при водните балнеоложки процедури се използва наличната в даден регион минерална вода с нейните лечебни свойства. Прилагат се минерални води, богати на соли, въглеводороди, сероводороди и сулфиди, радонови или озонови води и др.

***

Електротерапия също е част от физикотерапията. При нея се използват свойствата на тока. Използва се постоянен или прав ток: при галванизация, йонофореза (лечение с ток и някакво лекарство), електро-водни вани, както и променлив ток: TENS, диадинамични, интерферентни, диатермия и др. процедури. Те имат болкоуспокояващ, противовъзпалителен, противооточен ефект, а също така подобряват кръвоснабдяването на тъканите.

Импулсното електромагнитно поле с голяма честота, или терапулс, добре повлиява болката и снижава отоците около ставите и премахва кръвонасядания и хематоми (Gaszewska 2016).

Магнитотерапията и магнитостимулацията представляват лечение с електромагнитно поле. Магнитното поле действа болкоуспокояващо, противовъзпалително, релаксиращо, намалява отоците, успокоява и подобрява самочувствието, засилва съпротивителните сили на организма, ускорява процесите на зарастване на рани и фрактури. Лечението с магнитно поле е подходящо при ревматични заболявания, болкови синдроми на гръбначния стълб, остеопороза, забавено зарастване на счупвания, мускулна атрофия, възстановяване след ендопротезиране и др. Магнитотерапията е насочена към въздействие на конкретни стави, докато магнитостимулацията е обща процедура, при която се използват специални магнитни уреди. Често двата мето се използват заедно (Gaszewska 2016).

***

В светлолечението се използва видимата и инфрачервена светлина. Ултравиолетовата светлина се използва при лечение на дерматологични заболявания.

Лазертерапията е специфичен и често пъти много успешен метод за лечение на болка, възпалителни състояния и др. Лазерът се прави или като се насочва към съответното място светлинен лъч, или чрез контактно, в определена точка, насочване на лазера.
Една от най-важните процедури при много ревматични заболявания е т.нар. ултразвук. Успешно се прилага при борба с болката, възпалителните състояния на ставите, отпускане на мускулатурата и др. С помощта на ултразвука лекарствените кремове и други мазила – например Волтарен, проникват по-дълбоко и оказват локално противовъзпалително действие. В тези случаи процедурата се нарича илтрафонофореза. Освен Волтарен може да се използва Хидрокортизон, Лидокаин и др.

***

Термотерапията също е част от физикотерапията, при която се използва различна температура. Според специалистите всички физикални процедури могат да бъдат разделени на:

• топлинни и
• изстудяващи, при които ниските температури се прилагат по два начина:

1) локална хипотермия (от 0 до -100° C ). Тук се използва лед, студен въздух и др.
2) криогенни температури, по-ниски от -100° C.

Криотерапията се използва по различни начини. Например чрез поставяне на лед около възпалената става в продължение на 1 до 3 минути. Тази начин може да се използва и при домашни условия с подръчни средства.

Медицинската рехабилитация позволява прилагането на различни комбинации от процедури, което позволява по-добре и за по-дълго време да се овладеят болката, възпалителните състояния и т.н.

Съществуват обаче и противопоказания за прилагане на каквато и да било физикотерапия. Става дума за:

1) активно онкологично заболяване,
2) състояние на обща отпадналост,
3) проблеми със сърцето, дихателната система и системата за равновесие,
4) хормонални проблеми,
5) бременност,
6) при деца не се прилагт някои методи и процедури – например ултразвук.

Медикорехабилитационната програма се създава конкретно за всеки човек, в зависимост от здравните проблеми и общото му състояние.

За да е възможно да се постигнат лечебните цели при всяка медицинска рехабилитация, са необходими 20 дни, а броят на процедурите варира най-често около 10 броя, докато лечебната физкултура и подводната такава могат да се правят всеки ден от седмицата, без неделя.

По време на провеждане на медицинска рехабилитация е много важно човекът с ревматично заболяване да бъде обучен какво и как може да прави при домашни условия.

***

Днес българската здравеопазна система на практика унищожи медицинската рехабилитация. 7-те дни на година (плюс възможност за още 7 дни по друга клинична пътека), са крайно недостатъчни. Провеждането на един цялостен курс медицинска рехабилитация би изисквал сериозно финансово натоварване на всеки човек и неговото семейство, което обикновено не е по силите на мнозинството хора.

Какво всъщност губи човекът с ревматично заболяване от недостъпната и почти отсъстваща днес медицинска рехабилитация?

(1) адекватно основно или помощно лечение, което почти изцяло е природосъобразно и не нанася вреда, както е при изцяло фармакологичния подход,
(2) общоукрепващо тялото лечение, което подобрява жизнения тонус като цяло, както и овладяване и премахване на не малко физически и потенциални психологически проблеми,
(3) смяна на обстановката и хората, което най-често оказва благопритно психологическо влияние,
(4) възможностите за среща с нови хора и обмяна на опит и преживявания, т.е. възможности за самообучение, адаптация и приемане на собствената болка и заболяване,
(5) възможностите за позитивни емоционални преживявания, свързани с отношенията между хора с еднакви и/или близки здравни проблеми и т.н.

Опазаряването на здравеопазването – например подмяната на здравната грижа със здравни услуги, стремежът за печалби, неконтролируемото влияние на пазара в здравеопазването и редица други причини, са в основата на унищожението на системата на медицинската рехабилтация, сведена до някаква помощна и маловажна медико-социална технология.

Източник: Gaszewska, E. (2016) Zabiegi fizykalne w chorobach reumatycznych: hydroterapia, elektroterapia, laseroterapia. http://spartanska.pl/wp-content/uploads/2016_Gaszewska_Zabiegi-fizykalne-1_jg.pdf.

доц. д-р Божидар Ивков