Етикети

В края на 2013 година „Б. Борисов заяви, че БСП, ДПС и „Атака“ имат такова заболяване, казва се делюзия. Това е, когато желаното го приемаш за действителност… [1] Какво всъщност представлява делюзията?

Делюзиите са крайни фантазии, представи и вярвания в нереални факти, които не отговарят на реалността, това е силното убеждение, което присъства при индивиди с делюзивни състояния, което не може да бъде повлияно от реални доказателства. Това е патология, която засяга по-силно представите отколкото илюзията или други възприятелни усещания (к.м.-Б.И.)“[2]. И още: „Делюзиите макар на пръв вид безобидни могат да са симптом на умствено заболяване, но също може да са резултат от физически състояния при интоксикация (например с власт – бел.м.-Б.И.) и т.н. Също така в частност те са диагностичен фактор и индикатор за психиатрични заболявания като шизофрения, парафрения, мания, биполярни епизоди и психотична депресия“ (к.м.-Б.И.) [2].

Tова заболяване познавам отдавна. Зная, също така, че то е широко разпространено – в различна форма и степен – сред политиците. Нещо като професионално заболяване. Но не знаех, че делюзията е заразна. Явно от дългото „мирно съвместно съжителство“ между ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака“, а вече и от другите партии в коалиционното правителство, делюзията – като пролетен грип – е засегнала всички управляващи. Особено видимо и тежко е състоянието на МЗ, МТСП и Агенцията за хора с увреждания и съответно техните ръководители: господата П. Москов, И. Калфин и М. Коралски.

Влошаването на делюзивните състояния е свързано с широко прокламираната и рекламирана реформа (?!) в сферата на инвалидността, а и не само с тази сфера.

Разделянето на медицинската експертиза от социалната и професионалната експертиза на уврежданията, както и промяната в терминологията, е поставено в центъра на „реформата“, като това се дефинира едва ли не като новия „златен ключ“, който ще реши всички проблеми. И тук започват делюзивните симптоми. От приказките на господата Москов, Калфин и Коралски излиза, че хората с увреждания, след като преминат през бъдещите две нови комисии, няма да имат потребност от пенсия за инвалидност, защото видите ли държавата ще се погрижи тези хора да си намерят работа и да могат да се интегрират в пазара на труда и съответно в обществото. Няма и дума за всички останали сериозни проблеми, съпътстващи тези процеси.

Към днешна дата няма никаква яснота за същността и обхвата на дейност на двете комисии, за механизмите и инструментариума им на работа, за вида решения, които ще се вземат и др. Така че почти не е възможно да се правят каквито и да било коментари.

Но още от сега е ясно, че се допускат две фундаментални грешки:

(1) Акцентът на реформата са пенсиите за инвалидност, като стремежът е силно да се редуцира броя на получателите на такива пенсии, защото от 2001 година насам броя на тези пенсии е скочил драстично, и

(2) пенсията за инвалидност се разглежда като социална помощ.

Защо това са грешки? Сега действащата система за социална политика в сферата на инвалидността е изцяло в контекста на индивидуалния, медицинския модел на инвалидността и е насочена към социално подпомагане, като пенсията за инвалидност е едно от основните плащания тук. Проблемите се идентифицират преди всичко в увреждането на човека и остават предимно на индивидуално равнище. Социалните бариери се пренебрегват, като частично се решават – не винаги адекватно и качествено – единствено някои архитектурни и транспортни бариери.

Ако ще се прави реформа в сферата на инвалидността то тя трябва да бъде насочена в друга посока и да има коренно различен характер: необходима е нова социална политика, основана на принципите на социалния и на човешките права модел на инвалидността, като стратегическата цел трябва да бъде социалното включване на човека с увреждане в живота на обществото, като заетостта е само един – да, най-важен – от елементите на социалното включване. Това изисква адекватни на потребностите (те не се познават от държавата и администрацията й) на хората с увреждания конкретни политики в множество сфери и области. Да, разделянето на медицинската експертиза от социалната и професионалната е важен, но не единствен елемент на тази социална политика.

Тези политики трябва да могат да идентифицират и да смекчават и/или отстраняват всички социални бариери в обществото, които – видими или невидими – съществуват пред хората с увреждания.

Всичко това отсъства от сегашните намерения за реформи, а „светлото бъдеще“, което чертаят Москов, Калфин и Коралски просто няма да се случи. Няма да се случи, защото няма изградени условия това да стане – нито финансови, нито икономически, нито социални, нито социално-психологически, нито културни.

И две думи за пенсиите за инвалидност. Пенсията за инвалидност не трябва да се разглежда като социално подпомагане, както в момента традиционно се прави. Пенсията за инвалидност поради общо заболяване е и трябва да се разглежда не като социална помощ, а като „покритие на осигурителен риск от държавното обществено осигуряване. В този смисъл, социалната оценка не би могла да остави без пенсия лицето, защото продължава да работи или има доходи, след като се е осигурявал за инвалидност поради общо заболяване“ [3].

И още нещо. Вярно е, че след 2000 година броя на пенсиите за инвалидност се е увеличил многократно. Но е крайно време точно тук да се спре логореята на политиците, неолибералните псевдо експерти и държавната администрация, че това се дължи само и единствено на „фалшиви“ експертни решения на ТЕЛК. Тук е потребен сериозен анализ на тенденциите в заболеваемостта на населението и последващата я инвалидизация в страната (в т.ч. и на състоянието на здравеопазването), на ролята и влиянието на социалните неравенства и опазаряването на медицината и здравеопазването, на високата степен на несигурност и неопределеност на живота в условията на една банкрутирала държава – по много определения мафиотска – и икономика и т.н. Но всичко това много удобно се премълчава и подминава.

Сигурен съм в едно: ако се реализират на практика делюзивните бълнувания на МТСП и МЗ нищо добро не очаква хората с увреждания. Това ще бъде поредната вълна от красиви приказки (идеологеми) прикриващи политики за задълбочаване на бедността, социалното изключване и депривацията на хората с инвалидност и със сигурност – в малко по-дългосрочен план – ще съдейства за повишаване на смъртността в социалната категория „лица с увреждания“, както и за намаляване на национално равнище на престоящите години живот в добро здраве.

Литература и източници

[1] Бойко Борисов: БСП, ДПС и „Атака“ страдат от делюзия. [http://www.tribali.info/bg/boyko-borisov-bsp-dps-i-ataka-stradat-ot-delyuziya/]
[2] Делюзия. – [https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%BB%D1%8E%D0%B%D0%B8%D1%8F]
[3] Една добра идея, но много въпроси чакат своите отговори. [http://czpz.org/news-news/nashiat-komentar/3480-28-1-2016]

доц. д-р Божидар Ивков