Етикети

,

На 25 януари 2016 година руският сайт „Ever Care – Мобильные технологии здоровья“ публикува важна информация, позовавайки се на „MobiHealth News“, озаглавена: „Институт Скрипс: цифровия мониторинг на здравето не дава никакви преимущества“.

В края на миналата седмица една от най-дебатираните новини в сферата на медицината бе свързана с т.нар. цифрова медицина и по-специално с отчета на американския Институт за приложни научни изследвания Wired For Health. В него е представена разочароваща информация. Шестмесечно рандомизирано контролно изследване показало, че „мониторингът на здравето на пациентите с помощта на включени устройства не дава никакви краткосрочни преимущества в разходите за здравеопазване и няма никаква изгода за пациентите“.
Ерик Топол – един от авторите на изследването, директор на споменатия Институт и радетел за цифрова медицина – споделя: „получихме разочароващ резултат, но трябва да се помни, че това беше първото мултисензорно изпитание от такъв род в света. И сами разбирате, че това беше много сложно да се направи, доколкото имахме три различни вида сензори – за кръвна захар, за налягане и за сърдечен ритъм, и много пациенти бяха едновременно с трите заболявания или с две от тях и на нас ни беше трудно да отчитаме всичко това. Имаше много логистични проблеми“.
В изследването са взели участие 160 човека с хипертония, диабет и/или аритмия, които по случаен начин са били разделени в две групи. Членовете на едната група получили смартфон iPhone 4 и едно от следните устройства: хората с хипертония – монитор за кръвно налягане Withings, хората с диабет – глюкомер Sanofi IBGSta, а хората със сърдечни заболявания – AliveCor ECG. Изследването е било проведено през 2013 и 2014 г. За да могат данните от всички тези устройства да бъдат достъпни за лекарите и членовете на семействата, участниците в тази група получили също и достъп до HealthyCircles на компанията Qualcomm – специализирана платформа за координация и управление на лечението. Втората група била контролна.
Изследователите имали за цел да анализират данните, които ще им позволят да направят оценка доколко едната група е по-скъпа от другата за здравеопазването, както и промените в резултатите от лечението, като се контролират, в частност, показанията за кръвното налягане и HbA1C. Никаква разлика в резултатите на двете групи не била открита. Единственото значимо различие, което регистрират учените, е свързано с участието на пациентите в собственото им лечение. Пациентите, които контролирали здравето си, се отнасяли към данните за него не като към някаква случайност, т.е. по-сериозно и по-отговорно, в сравнение с членовете на контролната група. Проведените интервюта показали, че пациентите, използващи различни средства за мониторинг на показателите на тяхното здраве, се чувствали по-добре и имали усещането, че тяхното здраве се контролира по-добре. А това вече може да се приеме като успех на експеримента.
„Резултатите не бяха положителни, но ако говорим за икономическата част, то това не ни удиви, доколкото ние провеждахме изследването само 6 месеца и много хора могат да забележат, че трябваше да се направят значително повече изследвания, за да се оценят икономическите последици – казва Топол. – Наистина, положителния резултат вече е в това, че мониторингът не води до загуби. Много смятат, че ако пациентите имат достъп до своите медицински данни, те ще посещават по-малко лекарите. Не забелязахме това“.
Дискусията сред специалистите в Интернет дава няколко възможни отговора на това, защо използването на цифрови устройства не е повлияло върху разходите и качеството на лечението на пациентите при това изследване:
(1) в изследването се разглеждат само краткосрочния ефект от такъв контрол на лечението и разходите на здравеопазването само за 6 месеца. Повече от вероятно е, че подобна технология ще даде ефект при по-продължителен период на използване;
(2) в проекта повече или по-малко е изследван само ефекта от самия мониторинг, макар да е имало обучители и медицински сестри. Освен това с времето устройствата се променили и направили пациентите пасивни при измерване и изпращане на данните;
(3) подчертава се и неправилността на самата методология на изследване, а според други е твърде рано за изводи, тъй като прилагането на подобна технология едва сега започва;
(4) може би едни от най-важните бележки са свързани с това, че икономическия и лечебния ефект зависят от качествата на устройствата, тежестта на заболяванията на участниците в изследването, а също – възможно е – да не са били отчетени всички медико-икономически показатели.
На този етап изследването на Института за приложни научни изследвания поставило повече въпроси, отколкото да даде отговори, но като цяло то се приема за неуспешно.
Независимо как специалистите оценяват резултатите от това изследване, ясно е едно. Изправени сме пред нова ера в медицината. До какво ще доведе тя е трудно да се предвиди от сега. Сигурен съм обаче, че навлизането на цифровата медицина първоначално ще задълбочи неравенствата по отношение на здравето и ще „бетонира“ здравеопазването като бизнес – процеси, които протичат и у нас. И все пак може би цифровата медицина ще позволи да се напредне сериозно в процеса на лечение на редица хронични заболявания. Това ще покаже бъдещето.

Източник: Институт Скриппса: цифровой мониторинг здоровья не предоставляет каких-либо преимуществ, 2016. http://evercare.ru/scripps-research

доц. д-р Божидар Ивков