Всяко добро – рано или късно, се наказва. (по Абот, Д. (2012) 9-те слънца. Издателство „Ера“, София, с. 49)
***
Когато губиш приятел, печелиш страшен враг. (по: Абот, Д. (2012) 9-те слънца. Издателство „Ера“, София, с. 49)
***
Често мисленето, което изискват от мен – като бързина, дълбочина и обем, надвишава заплатата ми. (по: Абот, Д. (2012) 9-те слънца. Издателство „Ера“, София, с. 75)
***
До светлината се стига през тъмнината и сенките. (по: Дж. Р. Р. Толкин в: Балдачи, Д. (2014) Довършителката. ИК „Сиела“, София, с. 5)
***
Малките проблеми могат да породят големи неприятности. (по: Годуин, У. (2010) Нещата, каквито са, или приключенията на Кейлъб Уилямс. Из-во „Алтера“, София, с. 52)
***
Разкаянието е признание на грешка. (по: Грейвс, Р. (1987) Велизарий. Издател. „Народна култура“, София, с. 44)
***
Когато всички дървета са унищожени, плевелите избуяват високо. (по: Добс, М. (2014) Къща от карти. ИК „Сиела“, София, с. 227)
***
Всяка амбиция причинява невинни жертви. (по: Добс, М. (2014) Къща от карти. ИК „Сиела“, София, с. 299)
***
Безнадеждността винаги е опасна, особено когато се възприема като нещо обикновено. (по: Лустбадер, Е. (1993а) Белият нинджа. Част ч. 1. ИК „Гарант 21“, София.)
***
Пропуснеш ли да обезсилиш врага си, почни да се готвиш за поражение. (по: Лустбадер, Е. (1993б) Белият нинджа. Част ч. 2. ИК „Гарант 21“, София)
***
Гневът е тъмната страна на разкритата вина. (по: Макдърмид, В. (2014) Изгорени мостове. ИК „Еднорог“, София, с. 16)
***
Умението ни да прощаваме – без да е безгранично, е показател за това, какво качество хора сме. (по: Несбьо, Ю (2009) Червеношийката. ИК „Емас“, София, с. 280)
***
Онзи, който се сражава дълго с призраци, сам се превръща в призрак. (по: Фр. Ницше, в: Райли, М. (2014) Великата китайска зоологическа градина. ИК „Бард“, София, с. 186)
***
Където пеят петли, кокошките мълчат. (по: Сарамагу, Ж. (2007) Евангелието по Исуса Христа. ИК „Колибри“, София, с. 49)
***
Част от личния ни товар, е собствената ни нищожност. (по: Сарамагу, Ж. (2007) Евангелието по Исуса Христа. ИК „Колибри“, София, с. 112)
***
Когато човек не е искрен, постъпките му винаги са закъснели. (по: Сарамагу, Ж. (2007) Евангелието по Исуса Христа. ИК „Колибри“, София, с. 180)
***
Оскъдното хранене пречиства тялото, страданието – душата. (по: Сарамагу, Ж. (2005) Възпоминание за манастира. ИК „Труд“, София, с. 26-27)
***
Ако е необходимо, можем да избягаме от всичко, но не и от самите себе си. (по: Сарамагу, Ж. (2005) Възпоминание за манастира. ИК „Труд“, София, с. 68)
***
Това, което е, може да не е или да изчезне. Това, което не е, може да е, или да стане (по: Тимайер, Т. (2008) Рептилия. Издателство „Ибис“, София, с. 159)
***
Богатият винаги е подчинен и зависим. (по: Фримансон, И. (2014) Лека нощ любими. ИК „Унискорп“, София, с. 129)
***
Нещо, което никога не си притежавал, не може да ти липсва. (по: Хосп, Д. (2013) Невинност. ИК „Плеяда“, София, с. 73)
***
Най-важният въпрос е този, който обикновено не задаваме. (по: Ялом, Ъ. (2013) Когато Ницше плака. ИК „Колибри“, София, с. 85)
***
Мечтите винаги са безплатни. За съжаление в повечето случаи – погрешни. (по: Шуорц, Д. Б. (2008) Инцидентът. ИК „Новелон“, София, с. 187)
***
Когато ние сме, смъртта я няма, когато тя е, нас ни няма. (по Лукреций „За природата на нещата“, в: Ялом, Ъ. (2013) Когато Ницше плака. ИК „Колибри“, София, с. 93)
***
… истината е илюзия, която прави живота поносим. (по Ницше, в: Ялом, Ъ. (2013) Когато Ницше плака. ИК „Колибри“, София, с. 94-95)
***
Не лъжата, а нашите убеждения повалят истината. (по: Ницше, в: Ялом, Ъ. (2013) Когато Ницше плака. ИК „Колибри“, София, с. 95)
***
Духът на човека се изгражда и калява от изборите, които прави и особено от отговорността, която поема за тях! (по: Ялом, Ъ. (2013) Когато Ницше плака. ИК „Колибри“, София, с. 218)
***
Похотта не мисли. Припомняйки си и мечтаейки, тя вилнее в душите ни. (по: Ялом, Ъ. (2013) Когато Ницше плака. ИК „Колибри“, София, с. 219)
***
Преглътнатите обиди, негодувания, душевни терзания, ни разболяват. (по: Ялом, Ъ. (2013) Когато Ницше плака. ИК „Колибри“, София, с. 257)
***
За да притежаваш трябва да си готов да изгубиш. (по: Ялом, Ъ. (2013) Когато Ницше плака. ИК „Колибри“, София, с. 357)
Божидар Ивков
