Етикети

, , ,

Всичко, което съм казвал и казвам сега, може да е погрешно. Никой не знае колко близо или далеч е от истината на другите.
***
Всеки от нас, съзнателно или не, дава живота си, за да стане човекът, който е. Рядко обаче са хората, които си задават въпроса: „Заслужава ли си?“.
***
Струва ми се, че е важно да се запитаме не само дали бихме, а и как и в каква посока бихме се променили, ако знаехме какво ни очаква отвъд пространството и времето? За някои хора липсата на подобна възможност е трайно успокоение – няма възможност, няма избор.
***
Всяка велика религия започва в светлина, която с времето угасва. Колкото по-дълбока е институционализацията на вярата, толкова по-слаба е светлината й.
***
Вярата в неизбежността на собственото ни бъдеще, е също начин да го избираме.
***
Любовта може да бъде единствена реалност – понякога мъчителна, понякога възторжена.
***
Колкото повече искам да направя нещо, толкова по-рядко го назовавам работа и толкова повече то се превръща в удоволствие.
***
Най-лошото, което може да ни сполети, е да не ни се случва нищо!
***
Можем да променим живота си само в настоящия миг-вечност, който е нашето СЕГА – цял ден мързелувах, а сега започнах да парафразирам и… животът ми вече е друг.
***
Човек сам създава собствената си социална действителност.
***
Страшно е, когато идеите, с които сме живели, се окажат погрешни, дори вредни.
***
Човек поверява живота си на това или на този, в което или в когото вярва.
***
Еволюцията бе дала власт на цивилизацията да управлява тази планета. Управителят обаче се оказа не помощник, а разрушител на еволюцията, не изцелител, а паразит и убиец. И ето, еволюцията си взе обратно своя дар, отне властта от цивилизацията, спаси планетата от разума и я положи в нозете на любовта.
***
Миналото и всичко свързано с него, почти винаги са с цвят на стар спомен и с аромат и вкус на какао.

Божидар Ивков