Етикети

, , , , ,

В сферата на ревматологията и ревматичните заболявания осигуряването с ортопедични средства се превърна в един от важните компоненти на лечебната и възстановителна програма на човека с ревматично заболяване, независимо дали е лекуван консервативно или хирургически. Ортопедичните средства могат да се използват самостоятелно, но често са свързани и „с кинезитерапията (лечебна физкултура), физикотерапията (физикални процедури – нагревки), или трудотерапията“ (Prusinowskа 2015). Тези средства ускоряват възстановяването на човека с ревматично заболяване след поредна атака на болестта, помагат му в ежедневието да води в максимално възможната степен независим от обкръжението си живот, подобряват като цяло начина и качеството на живот.

Ортопедичните средства се разделят на три големи групи:

1. Протези – това са средства, чиято цел е възстановяване и/или заместване на функции на горните и долните крайници, или на други части от човешкото тяло. Протезите могат да се класифицират по различен начин и на основата на различни критерии. Най-общо могат да се отграничат две големи групи протези, според локализацията им вътре или вън от тялото: (а) протези, поставяни извън тялото – заместват липсващи долни и горни крайници или части от тях; (б) протези, поставяни вътре в тялото – например тазобедрени, коленни и раменни стави, зъбни протези, сърдечни протези и др. (виж например Уикипедия 2015). При хората с ревматични заболявания най-често използваните протези са тези, които заместват тазобедрените и коленните стави;

2. Ортези – това са различни конструкции, чиято цел е корекция, облекчаване или стабилизация на крайниците или самото тяло. Съществуват различни класификации на видовете ортези – например според това коя част от тялото е увредена (горен или долен крайник и др.). В зависимост от вида ревматично заболяване, силата на активност, степента на увреденост на отделни части от тялото, ревматолозите и ортопедите препоръчват ползването на различни видове ортези;

3. Спомагателно оборудване (или помощни технически средства) – това са всички помощни средства, благодарение на които човек има възможност да извършва множество манипулации и действия независимо от функционалните дефицити. Тук съществува огромно разнообразие от помощни средства, като се започне от бастуни, канадки и патерици, премине се през различни видове инвалидни колички, лифтове, рампи и се стигне до уреди за хващане на предмети от разстояние, обувалки за чорапи и др.

Поради голямото разнообразие от ревматични заболявания и функционални дефицити, до които те водят, е добре да се разработват наръчници за помощни средства присъщо необходими за определено заболяване (виж напр. Ивков 2012).

***

В сферата на ревматологията корекционните ортези често се използват – например при увреждане на ръцете. Този тип ортези позволяват да се направят цялостни или частични корекции на различни по вид и степен отклонения във формата на ръката. Това обаче не винаги е възможно и се налага хирургическа намеса. След оперативното лечение могат да се използват отново различни ортези, които осигуряват (стабилизиращи ортези) правилната позиция на крайника – например пръстите, като по този начин могат да ускорят процеса на възстановяване (Prusinowskа 2015).

Използваните в ревматологията ортези могат да бъдат изработвани според индивидуалните потребности на човека с ревматично заболяване или да се използват ортези, произвеждани масово. Корекционните или стабилизиращите ортези са изработени от т.нар. термопластичен материал, като тук параметрите на материала оказват влияние върху начина на използване от страна на човека. Затова е важно ортезите да се държат далеч от източник на топлина, а сушенето на радиатор може да ги деформира. При такива ортези е противопоказано човек да се подпира – да ходи с бастун, канадки или патерици, защото материалът се разваля. За сметка на това обаче е възможно с тези ортези да се спи или да се правят различни упражнения (пак там).

Когато се ползват готови (масово произвеждани) ортези те също трябва да бъдат приспособени към индивидуалните потребности и специфични особености на човека, който ще ги ползва. Всяко ортопедично изделие има съответния размер, който човекът с ревматично заболяване винаги трябва да избира с помощта на специалист – кинезитерапевт или ерготерапевт.

Внимание: изключително важно е при всеки конкретен случай да се избере най-подходящия модел на ортезата и нейните технически параметри.

Внимание: човекът с ревматично заболяване трябва много добре да бъде обучен от съответния специалист как правилно да поставя и сваля ортезата, особено в случаите, когато той има ограничения в подвижността.

Всичко това – макар често да се неглижира, както от здравните специалисти, така и от самите лица с ревматични заболявания – е важно, независимо дали здравните проблеми и увреждания са малки (например проблеми в коленната става, когато се използва стабилизатор във формата на наколенка), или има увреждане на връзките и ставата е нестабилна (в тези случаи се използва класически стабилизатор, поддържащ коленната става в подходяща позиция, без да позволява нежелани движения) (Prusinowskа 2015).

Изработват се и група ортези, ,които са приложими по време на извършване на някаква работа – в дома или на работното място. Тези ортези се изработват от меки и еластични материали. Предназначението на подобен тип ортези е да коригират или стабилизират ръката по време на работа. Те са трайни и сигурни в процеса на извършване на типични ежедневни дейности.

Внимание: всеки вид протези, ортези или помощни технически средства оказват влияние върху тялото.

Непосредствения контакт на кожата с материала оказва влияние върху нея – триене, загряване, изменения, контакт с белези от рани и др. Освен това ползването на ортеза оказва влияние и върху тъканите, които са разположени по-дълбоко – например мускули. Дълготрайното използване на дадено ортопедично средство, особено ако не е избрано с подходящ размер и материал, може да окаже негативно влияние, дори да доведе до вторични увреждания или инвалидизация – например да отслабване на масата и силата на мускулите, а при болест на Бехтерев да доведе до различни по вид и сила трайни изкривявания. Затова, когато се ползват различни ортези трябва да се наблюдава мястото, където са поставени и при промяна да се информира лекарят, кинезитерапевтът или ерготерапевтът.

Как трябва да протече процесът на избор на най-точната ортеза при хората с ревматични заболявания? Това се извършва на няколко етапа:

1. оценка на индивидуалния функционален проблем,
2. избор на най-подходящата конструкция,
3. избор на най-добрата и подходяща за всеки конкретен случай изработка,
4. приспособяване,
5. информиране (обучение) на човека с ревматично заболяване как да използва ортезата и условията за най-добро съхранение,
6. приемане от страна на човека на препоръчанато му решение.

От изключителна важност е човекът с ревматично заболяване съзнателно да приеме ползването на дадено ортопедично средство, което ще гарантира желаните и по-добри терапевтични ефекти. Привидното съгласие и неизползването на необходимата ортеза може да предизвика нежелани и необратими негативни последици. Ето защо тук няма място за срам, предразсъдъци и стереотипи – особено присъщи на някои по-възрастни хора, на лица, живеещи в по-затворени и с по-ниска здравна култура общности.

Ако човекът с ревматично заболяване изпитва някакви съмнения по отношение на необходимостта от използването на дадена ортеза, той трябва да сподели със специалиста своите съмнения и ако се налага да се потърси друго решение, което ще бъде прието по-лесно. Подобно поведение от страна на човека с ревматично заболяване в никакъв случай не бива да бъде пренебрегвано от лекаря или друг подходящ специалист, не трябва да се разглежда като глезене или страх. Каквото и да е чувството и мотивите, които предизвикват съмнение, те трябва да бъдат обсъдени адекватно и да се стигне до най-доброто решение. За съжаление в една система на здравеопазване, поставена изцяло на принципите на икономическата рационалност, това често може да се окаже невъзможно.

Ортезите трябва да бъдат използвани винаги по лекарско предписание. Освен това промените в тялото налагат промяна на вида и размера на ортопедичното средство с цел постигане на максимално възможния позитивен терапевтичен ефект.

***

Днес интернет предоставя почти неограничени възможности за запознаване с различни видове ортопедични средства. Трябва обаче да се има предвид, че често снимката или клипът могат да подведат. Те са добри за запознаване с потенциалните възможности. Засега обаче най-добрия избор се прави, когато човекът с ревматично заболяване може да види и да докосне даденото средство.

***

Сериозен проблем в процеса на снабдяване с дадена ортеза може да се окаже достъпът до нея и наличните социални бариери пред този достъп – най-вече финансови, информационни и географски. Тук от голямо значение е силата на социалните мрежи, към които принадлежи човекът с ревматично заболяване, както и наличието на различни организации, които биха могли да окажат различна подкрепа при преодоляване на съществуващите социални бариери.

„Увреденото тяло и мозък – казва Стивън Кинг – не само приличат на диктатура – те са диктатура. Няма по-безжалостен тиранин от болката, нито по-жесток деспот от замъгленото съзнание“ (Кинг 2008: 67). Свободният достъп до необходимите ортези и изобщо до ортопедични средства, е важно условие и създаване на големи възможности за отхвърляне или смекчаване на тази диктатура.

Литература:

Ивков, Б. (2012) Кратък наръчник за технически помощни средства за хора с болест на Бехтерев. Или как да живеем самостоятелно без да зависим от близките си. София. https://bojidarivkov.files.wordpress.com/2012/10/d182d0b5d185d0bdd0b8d187d0b5d181d0bad0b8-d0bfd0bed0bcd0bed189d0bdd0b8-d181d180d0b5d0b4d181d182d0b2d0b0.pdf

Кинг, С. (2008) Дума Ки. ИК „Плеяда”, София.

Уикипедия (2015) Протеза. http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%B7%D0%B0

Prusinowskа, А. (2015) Zaopatrzenie ortopedyczne w chorobach reumatycznych – ortezy kończyn. [Materiał przygotowany przez Zakład Epidemiologii i Promocji Zdrowia Instytutu Reumatologii na podstawie wykładu dr Agnieszki Prusinowskiej, fizjoterapeutki z Kliniki Rehabilitacji Reumatologicznej IR wygłoszonego w ramach cyklu „Czwartkowych Spotkań z Reumatologią”. On line: http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/ortezy.pdf%5D

доц. д-р Божидар Ивков