Етикети

, , , , , , ,

Смята се, че остеоартрозата (osteoarthritis – OA) е най-често срещаното заболяване на опорно-двигателния апарат (Sengha 2000). Например според американския център за контрол на заболявания през 1997 година от болести на опорно-двигателния апарат са страдали 16% от североамериканците – около 43 мил. лица (CDC 2001). Според експертните оценки се очаква през 2020 година този относителен дял да се увеличи на 18,2% (Lawrence, Helmick, Arnet et al. 1998).

Във Франция остеоартрозата е разпозната в около 18% от населението на страната (Levy, Perocheau et al. 1993, цит. по Stanisławska‑Biernat 2008: 50). В България се смята, че 12%-15% от българите имат остеоартроза, като този относителен дял нараства с възрастта.

Етиологията на болестта не е изяснена до край. Смята се, че наднорменото тегло е една от основните причини за появата и развитието на остеоартрозата, която обхваща коленните и тазобедрените стави, както и ставите на ръцете (Dougados, Gueguen, Nguyen et al. 1992; Felson, Zhang, Hannan et al. 1997, цит. по Stanisławska‑Biernat 2008: 50). Наднорменото тегло и затлъстяването са най-важния рисков фактор за появата и развитието не само на остеоартрозата, но и за последващата от нея инвалидизация. Това е рисков фактор, чието влияние може да се отстрани или силно да се редуцира. Съвременният начин на живот и хранене, както и начинът на производство на храни и влаганите в тях продукти, са главните причини за увеличението на относителния дял на хората с наднормено тегло и затлъстяване. Например в Полша през 2004 година полския статистически институт провежда национално представително изследване, което установява, че 16,9% от поляците на 15 и повече години, са с наднормено тегло, а със затлъстяване са 12,5% (GUS 2006). Този относителен дял скача на около 40% при лицата над 60 години. Изследването показало, че мнозинството поляци прекарват пасивно своето свободно време, което е причина, както за наддаването на килограми, така и за появата на проблеми, свързани с остеоартрозата (пак там, с. 50). Тук със сигурност влияние (макар и опосредено) оказват и публичните политики, свързани с доходите, намирането на работа и др., т.е. с редуциране – или по-точно с невъзможността да се редуцират и смекчат – на социалните неравенства в обществото. Според демографските прогнози за Европа на Евростат населението над 65 години от 75 милиона души през 2005 година ще се увеличи на 135 милиона през 2050 година, което ще представлява приблизително 30% от населението на стария континент. За Полша се очаква, че през 2029 година населението над 65 години ще се увеличи почти двойно и ще надхвърли 8 милиона човека. България не прави изключение от тези тенденции. През 2009 година населението на страната на 65 и повече години е било 17,4% и се очаква през 2030 година този относителен дял да нарасне на 22,7%, т.е. всеки пети българин през 2030 година се очаква да бъде на 65 и повече години (Атанасов, Тонева, Гавазки 2011: 25-27).

Според експертните оценки разходите, свързани с болестите на опорно-двигателния апарат представляват между 1% и 2,5% от брутния вътрешен продукт на страни като САЩ, Канада, Великобритания, Франция и Австралия (March, Bachmaeier 1997, по Stanisławska‑Biernat 2008: 50). Разходите за лечението на остеоартрозата и последиците от нея – според експертите, се поемат от цялото общество: като се започне от болния и неговото семейство, премине се през здравеопазването, осигурителната система и системата за социална сигурност (т.е. социално подпомагане) и се стигне до работодателите и бюджета на държавата. Това е вярно но само донякъде. Истината е, че основните разходи са за сметка на болния и неговото семейство. В една икономика като българската, в която производството е силно редуцирано, а безработицата е много висока, загубите на бюджета и работодателите не са малки, но не са и такива, каквито ги представят експертните оценки. И още, българското здравеопазване е изцяло поставено върху идеологията, философията и принципите на свободния пазар, а това означава че хроничните заболявания са траен източник на печалби за лекари, фармацевти, здравни заведения (особено за техните мениджъри) и НЗОК. Същността на публичните политики, реализирани в сферата на здравеопазването не са насочени към профилактика и ефективно лечение, а към осигуряване на печалба, т.е. основани са предимно и почти изцяло на икономическа рационалност. Съвсем не е случаен факта, че в доклада „Саркози“, изготвен от екип учени под ръководството на Джоузеф Стиглиц, Амартия Сен – и двамата носители на Нобелова награда за икономика, и френския политолог Жан-Пол Фитуси, се твърди, че брутния вътрешен продукт не бива да се фетишизира. Авторите на доклада предлагат нов индикатор за благополучие, който да взема предвид не само икономическото производство, а и такива фактори като доходи на домакинствата, замърсяване на околната среда, социални контакти, прекарване на свободното време, физическа и икономическа несигурност, достъп до здравни услуги, образование, както и политическа свобода. При такъв подход най-вероятно ще се окаже, че основния губещ от появата на хронично заболяване – в случая остеоартроза, е хронично болния и неговото семейство. Подобен извод се налага от множество излседвания в сферата на социология на медицината и по-специално на социология на хроничното заболяване от перспективата на болния.

***

Преките разходи, свързани с лечението на остеоартрозата и овладяването на негативните последици от нея, включват разходи за: закупуване на лекарства с и без рецепта, диагностични изследвания, посещения при лекари, хоспитализации, рехабилитация (стационарна и санаторно-курортна, ендопротезиране, закупуване на помощни средства (бастуни, канадки, проходилки и др.), приспособяване на дома, респективно автомобила към потребностите на човека с инвалидност (последните две се срещат изключително рядко в България и са почти изцяло за сметка на болния и неговото семейство).

Налични са изследвания, които предоставят данни за величината на преките и непреките разходи при остеоартроза. Например Rabenda и сътрудници изследвали 1811 белгийски работници (Rabenda, Manette, Lemmens et al. 2006). Честотата на проява на остеоартроза сред изследваните лица била 34,1%. Преките разходи (визити при лекари, изследвания, лекарства, хоспитализации) възлизали средно по 44,5 евро на месец за пациент, a разходите (загубите), свързани със загуба на работоспособност на 64,5 евро на месец за пациент.
В Италия бил създаден екип за изследване на разходите при ревматични заболявания. Изследвани били годишните разходи при 254 лица с остеоартроза на коляното (Leardini, G, F. Salaffi, R. Caporali et al. 2004). Преките разходи били изчислени на 934 евро на пациент за година, от които:

– 233 евро разходи за хоспитализации,

– 209 евро разходи за диагностика (посещения при лекар и изследвания,

– 146 евро разходи за лечение и

– 346 евро за немедицински разходи (за асистенти, транспорт, помощни средства).

37% (почти 400 евро) от преките разходи са били за сметка на пациента.

Непреките разходи (или загубите) са били по-високи – 1236 евро на година, от които:

– 31% били разходи (загуби), свързани със загуба на работоспособността,

– 60% били неформалните разходи за асистенти,

– 9% разходи за други грижи (Leardini, Salaffi, Caporali et al. 2004, цит.по Stanisławska‑Biernat 2008: 51).

В Канада били изследвани 383 лица с остеоартрит в професионално активна възраст. Непреките разходи, свързани с болестта представлявали 11 553 канадски долара на човек за година, от които 41% от разходите (загубите) били свързани с намалената работоспособност, 37% с напускането на работа или смяната на работното място, 2% с намаленото работно време, a 10% с вземането на болнични дни (Li, Gignac, Anis 2006). Величината на непреките разходи корелирали не само със засилването на симптомите, но също и с появата и развитието на депресивни състояния, с ограниченията, произтичащи от работното място и слабия контрол върху времето за работа.

Върху разходите за лечение на остеоартрита влияе не само болестта, но и различни психо-социални фактори. Според едни от най-новите данни, свързани с епидемията от затлъстяване, се предвижда нарастване на броя на заболелите от остеоартрит. Allman‑Farinelli и сътрудници смятат, че разходите, свързани с хоспитализацията поради оастеоартрит през 2025 година ще достигнат 44,4 мил. долара при 25,5 мил. долара през 2005 година (Allman‑Farinelli, Aitken, Lesley et al. 2008, по Stanisławska‑Biernat 2008: 51).

В България липсват, каквито и да било достоверни данни, свързани с разходите за лечение при остеоартрит. Според полската изследователка Станиславска-Биернат е необходима не само оценка на преките разходи, но и на непреките такива, които са свързани със загуба на работа и необходимостта да се заплаща на асистент. Всъщност това са както разходи, така и загуби за човека с ревматично заболяване и неговото семейство. Важно е наистина да се разберат и опознаят подробните видове разходи, за да може да се разшири кръгът на разбиращите значимостта на заетостта на хората с инвалидност – значимост, която се проявява и на личностно, и на обществено равнище (Stanisławska‑Biernat 2008: 51). Още по-важно е, тези данни да бъдат обвързани със социално-демографските характеристики на респондентите (пол, възраст, местоживеене, образование, заетост, източници и величина на дохода и др.).

За разлика от българските програми за рехабилитация, които в резултат на неадекватна политика в сферата на здравеопазването, са обречени на изчезване, в Европа се затвърждава мнението, че рехабилитацията трябва да бъде насочена към подпомагане на хората да запазят работата си. „Неправилното функциониране и организация на здравеопазването са в състояние в много голяма степен да влошат възможностите за запазване или завръщане на работа на хората с остеартроза“ – твърди, и то с пълно основание, полската изследователка (Stanisławska‑Biernat 2008: 51).

Според изследователите остеоартрозата е основната причина в САЩ за инвалидизация на лицата над 65 години (Zhang, W, M. Doherty, N. Arden et al. 2005).

Особено важно е да се разбере, че хората с ревматични заболявания, в т.ч. тези с остеоартроза, ежедневно се борят с хронична физическа болка, инвалидизация, влошаване на настроението и различни психологически проблеми, с влошаване на семейните и социалните контакти, със загуба на работа и влошаване на финансовото състояние на семействата им. Днес в развитите страни – България определено не е такава – основна задача на медицината е не само опазване и удължаване на живота на човека, но и повишаване на качеството на живот, обусловено от здравето. А това не може да стане в условия на провеждане на публични политики в сферата на здравеопазването, в които хуманистичната идеология е заменена с идеологията на грубата икономическа рационалност. Повишаването на качеството на живота на хората с ревматични заболявания изисква въвеждане в практиката на профилактични програмни, ограничаващи развитието или максимално ранно откриване на тези заболявания, поддържане на възможностите/способностите на хората, осигуряване на достъп до съвременно лечение и др., както и профилактика на инвалидността, т.е. предотвратяване или максимално отдалечаване във времето на настъпването на състоянието инвалидност.

В много страни в Европа, България е на челно място сред тях, отсъстват надеждни епидемиологични данни за величината, вида и тежестта на ревматичните заболявания. При тази ситуация не е ясно как изобщо се формират публични политика в тази област. Всъщност липсата на подобно знание, е част от политиката по целенасочено създаване на незнание, което обслужва финансовите и властови интереси на здравните мениджъри, фармацевтичните компании, осигурителните институции и тесен кръг от политическите елити.

Съвременната структура на населението, процесите на застаряване и утвърждаването и постепенното увеличение на хроничната патология, изискват адекватни реформи не само в системата за здравеопазване, но и в осигурителните системи и пазара на труда. За съжаление днес реформите в тези сфери се свеждат единствено до ограничаване и/или отнемане на достъп и възможности, което обрича хиляди хора на бедност и инвалидност.

Литература

Атанасов, А., З. Тонева, И. Гавазки (2011) Населението на България – демографски профил към 2009-2010 г. В: П. Найденова (ред.) Населението на България в началото на XXI век. Състояние и тенденции. АИ „Mарин Дринов“, София.

Аllman‑Farinelli, М., R. Aitken, A. Lesley et al. (2008) Osteoarthritis – the forgotten obesity‑related epidemic with worse to come. In: Med J Austral, Vol. 188, p 317.
CDC (2001) Centers for Disease Control. Prevalence of arthritis – United States. In: Morb Mortal Wkly Rep, Vol. 50, pp. 334‑336.

Dougados, M., А. Gueguen, М. Nguyen et al. (1992) Longitudinal radiologic evaluation of osteoarthritis of the knee. In: Journal of Rheumatology, Vol. 19, pp. 378‑383.

Felson, D. T., Y. Zhang, M. T. Hannan et al. (1997) Risk factors for incident radiographic knee osteoarthritis in the elerly: the Framingham Study. In: Arthritis Rheum., Vol. 40, pp. 728‑733.

GUS (2006) Stan zdrowia ludności Polski w 2004 r. – Reprezentacyjne badanie ankietowe. GUS,. Warszawa 2006.

Lawrence, R. C., C. G. Helmick, F. C. Arnet et al. (1998) Estimates of the prevalence of arthritis and selected musculosceletal disorders in the United States. In: Arthritis Rheum. Vol. 41, pp. 778‑799.

Leardini, G, F. Salaffi, R. Caporali et al. (2004) Direct and indirect costs of osteoarthritis of the knee. In: Clin Exp Rheumatol. Vol. 22, pp. 699‑706.
Learmont, I. D., C. Young, C. Rorabeck. (2007) The operation of the century: total hip replacement. In: Lancet. Vol. 370, pp. 1508‑1519.

Levy, E. F. A. Perocheau et al. (1993) Les couts socioeconomiques de l’arthrose en France. In: Rev Rhum Ed Fr. Vol. 60, pp. 63‑67.

Li, X., M. A. Gignac, A. H. Anis (2006) The indirect costs of arthritis resulting from unemployment, reduced performance, and occupational changes while at work. In: Med Care. Vol. 44, pp. 304‑310.

March, L. M., C. M. J. Bachmaeier (1997) Economics of osteoarthritis: a global perspective. In: Baillieres Clin Rheumatol, Vol. 11, pp. 817‑849.

Rabenda, V., С. Manette, R. Lemmens et al. (2006) Direct and indirect costs attributable to osteoarthritis in active subjects. In: Journal of Rheumatology, Vol. 33, pp. 1152‑1158.

Sengha, O. (2000) Epidemiology of rheumatic diseases. In: Rheumatology, Vol. 39, pp. 3-12.

Stanisławska‑Biernat, E. (2008) Społeczne i ekonomiczne aspekty choroby zwyrodnieniowej stawów. W: Polskie Archiwum Medycyny Wewnętrznej, Vol. 118, Suppl. 1, ss. 50 53

Stiglitz, J. E., A. Sen, J-P. Fitoussi (2009) Report by the Commission on the Measurement of Economic Performance and Social Progress. http://www.stiglitz-sen-fitoussi.fr/documents/rapport_anglais.pdf

Zhang, W, M. Doherty, N. Arden et al. (2005) EULAR evidence based recommendations for the management of hip osteoarthritis: report of task force of the EULAR Standing Committee for International Clinical Studies Including Therapeutics/ESCISIT. Ann Rheum Dis. Vol. 64, pp. 669‑681.

http://epp.eurostat.ec.europa.eul

доц. д-р Божидар Ивков