Етикети

,

Мрачно. Влажно. Тегаво време.

А костите и ставите – дяволски сговор – свирят старата нова Ода на радостта. Ода на триумфа на болката. Идва ми да потъна в дън земя. Не става.

Живеем си с моята стара любовница – болката. Омръзнали сме си, познаваме си и кътните зъби, но тя не иска да се „разведе“ с мен. Не знам защо толкова й харесвам.

Някога ме запозна със самотата и сега я е извикала е на помощ. Болката никога не е ревнива, просто присъства и се съвъкуплява с мен под сластния поглед на самотата, която не знам как и кога съм превърнал в своя съюзница. Лекува ме с ледената си ласка, дарява ми покой, осигурява ми пространството, от което имам потребност. Въвеждаме в света на идеите.

„В миналото, когато копнеех за обществото на другите и очаквах от тях нещо, което те ми отказваха или по-скоро не бяха способни да ми дадат, тогава срещнах самотата. И я опознах много добре. Да не се нуждаеш от никого означава никога да не бъдеш самотен“, казва Ъ. Ялом. Не знам, може и да е прав.

Мрачно. Влажно. Тегаво време. Болката се опитва да ме изнасили. А аз съм потънал в света на идеите. Чета, подготвям поредното си томче с бисери, което искам да подаря. На кого? Няма значение – на всеки, който иска да се докосне до словата и идеите на великите. Извадени и систематизирани  са от книгите, които съм прочел през изминалите две години.

Докато пиех кафе си дадох сметка, че всеки човек, още повече този, който се занимава с обществени науки, трябва да чете, освен научна, много художествена литература. Защото това е живот с и в предмета и обекта на неговите научни изследвания. Живот в живия живот чрез книгата.

Подарявам събраните от мен по брега на безкрайния житейски океан мънички бисерчета. Надявам се, че някому, в някоя студена и самотна съботна вечер, ще стоплят душата му.

А аз продължавам да събирам бисерчета в света на идеите. Заедно с моите неразделни спътници – болката и самотата.

Божидар Ивков

3-АФОРИЗМИ-ХЛ