Етикети

, , , ,

Известно е, че ревматичните заболявания се определят по много начини: като възпалителни, дегенеративни, хронични, автоимунни, системни… Възпалението на ставите и съединителната тъкан често се придружава от различни други болести: болести на щитовидната жлеза, витилиго, колит и гастрит, автоимунно заболяване на черния дроб, анемии. Освен това някои ревматични заболявания провокират развитието атеросклероза и депресия [1]. С други думи, ревматичното заболяване – „кралят“ – често се придружава от цяла „свита“ съпътстващи заболявания. Този „букет“ от болести създава множесто здравни, психологически, социални и икономически проблеми за хората с ревматични заболявания. Наличието на социални бариери от своя страна поражда инвалидност, загуба на работни места, влошаване на качеството на живот, понякога – в крайни случаи – изолация и самоизолация.

Една част от съпътстващите заболявания са присъщи за състоянията, породени от ревматичното заболяване. Друга, не малка част, са резултат от лечението – страничните ефекти на лекарствата – на възпалителните процеси и хроничната физическа болка.

Болка и депресия

Физическата болка е почти непрестанен спътник на хората с ревматични заболявания. Освен, че тя се превръща в най-сериозния проблем за тези хора, с течение на времето самата болка се превръща в болест, съпътстваща ревматичните заболявания.

Лекарите непрекъснато повтарят, че когато ревматичното заболяване се лекува правилно, едновременно с това се лекува и физическата болка, както и нейните най-тежки прояви [2]. Според медицината усещането на болката е сложен процес, в който „са ангажирани нервните влакна, невротрансмитерите, възпалителните медиатори, както е централната нервна система. Хроничната физическа болка води до трайното й запомняне от централната нервна система“ [3]. Но болката, както вече е известно не е само това. Тя е и социокултурен феномен, конструкт, който се променя през различните исторически епохи и в различните социокултурни контексти[4]. Най-тежката последица от хроничната физическа болка, когато е много силна и продължителна, е затварянето (или дори заличаването) на социалните светове на човека с ревматично заболяване – остава само светът на болката и огромното желание на човека тя да спре.

Трайните проблеми с хроничната физическа болка провокират появата и развитието на депресията. Тя често се инициира от ревматичните заболявания и свързаните с тях съпътстващи болести и особено с техните психологически и социално-икономически измерения.

Хората с ревматични заболявания трябва да обръщат внимание на различни симптоми, свързани с тяхното здравословно състояние, появяващи се и/или задълбочаващи се в зависимост от това състояние. Тези симптоми могат да бъдат провокирани и от социалната среда. Изобщо животът с ревматично заболяване е живот „в интерпретация“ – човек трябва непрекъснато да се самонаблюдава и да интерпретира и най-малките промени в своето състояние. Това обаче е твърде мъчително.

Ако човек с ревматично заболяване забележи в себе си такива симптоми, като тъга, безразличие, никаква или много слаба активност, липса на удовлетвореност, трябва да обърне внимание, защото това могат да се окажат симптоми за депресия. Депресивните състояния е важно да бъдат разпознати от ревматолога при посещение при него. Смята се, че антидепресантите снижават и силата на физическата болка. Болкоуспокоителният ефект на антидепресантите може да се наблюдава дори при много по-ниски дози в сравнение с тези, които се предписват при депресия[5]. Това обаче може да подведе лекарите в началните етапи – например на болестта на Бехтерев – и да насочи диагностиката и лечението в погрешна посока.

Такива лекарства се използват при лечението на фибромиалгия, остеоартрит, болки в гърба и др. Смята се, че за да може човекът с ревматично заболяване да функционира нормално той трябва да получи комплексно лечение. Това обаче не означава – според мен – единствено медикаментозно лечение. Комплексно лечение означава освен предписването и приема на правилните лекарства, също и правилния, индивидуално ориентиран хранителен режим и свободен достъп до медицинска и останалите видове рехабилитация (професионална, социална и психологическа). Не на последно място роля играе обучението – получаването на адекватни знания за същността и потенциалното развитие на заболяването, възможните съпътстващи заболявания, възможните странични ефекти от прилагането на едно или друго лекарство, както и обучението в различни практики укрепващи и/или засилващи психологическата устойчивост.

Днес често под комплексно лечение, особено в България, се разбира само и единствено комбинацията на различни видове лекарства. Това освен, че е вредно за човека с ревматично заболяване и неговото здраве, но и създава редица сериозни психологически и социални проблеми, за които най-често лекарите нехаят или не обръщат достатъчно внимание.

Анемия

Казано най-общо и най-просто анемията – или както е известна сред народа малокръвие, безкръвие – представлява занижено ниво на червените кръвни телца и/или хемоглобин в кръвта. Това означава, че кръвта губи част от възможностите си да пренася кислород до тъканите. Известно е, че определените за нормални нива на червените кръвни телца (хемоглобин и хематокрит), са различни при мъжете и жените.

Анемията може да се прояви при хора с ревматоиден артрит, с анкилозиращ спондилит и др. ревматични заболявания. Знае се, също така, че при възпалителните процес се освобождават т.нар. провъзпалителни цитокини: интерлевкин-1, интерлевкин-6, THF-alfa. Освен това възпалителния процес влияе негативно върху костния мозък, което затруднява образуването на кръвни клетки. Съществуват над 400 вида анемии.

Симптомите при анемия (има хора с анемия, при които те липсват), са: умора, бледост, сърцебиене, затруднено дишане. Допълнително могат да се проявят и такива симптоми като косопад, неразположение, влошаване на сърдечните проблеми и др. [6].

При всички случаи анемията, в комбинация с ревматично заболяване, намалява личностно-социалната активност и създава усещането, че множество елементи на социалната и физическата среда са непреодолими или трудно преодолими бариери. Не овладяната анемия, съпътстваща ревматичното заболяване, може да предизвика множество психо-социални проблеми (особено в случаите на косопад при млади жени например) с далеч отиващи икономически и социални последици за индивида, а в крайна сметка и за семейството му и за обществото. Със сигурност може да се приеме, че комбинацията ревматично заболяване и анемия, е сериозен фактор за понижаване на качеството на живот, обусловено от здравето.

Заболявания на сърдечно-съдовата система

Данните от епидемиологически изследвания показват, че рискът от смърт, причинена от сърдечно-съдово заболяване, е с 50% по-висок при хората с ревматоиден артрит, отколкото сред останалите хора [7]. Важна причина за това е, че при хроничните възпалителни заболявания по-лесно се образуват плаки, а кръвоносните съдове губят своята обичайна еластичност. Тук е важно да се посочат някои данни, получени от различни изследвания. „Лекарствата, модифициращи протичането на заболяването и глюкокортикостероидите, като редуцират възпалителното състояние, намаляват риска от развитие на атеросклероза“. И още „… лечението с метотрексат намалява риска от инфаркт и други сърдечно-съдови инциденти. В случаи на прилагане на глюкокортикостероиди препоръчваната доза е до 10mg на ден в продължение на 6 месеца. Дори 6-годишно използване на такива дози глюкокортикостероиди не повишава риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания“ [8].

Проявата на някакво сърдечно-съдово заболяване като съпътстващо ревматичната болест усложнява не само лечението на човека, но и като цяло живота му. Това е почти сигурна предпоставка за инвалидизация, за отпадане на все повече социални роли и засилване на принудата от концентрация единствено към собственото здраве. Попадането в спиралата на обедняване или състоянието на бедност допълнително влошават нещата и много често могат да доведат до социална изолация на хората с ревматични заболявания. Наложената (само)изолация от своя страна влошава самочувствието на човека, създава сериозни предпоставки за развитие на комплекс за малоценност и в крайна сметка влошава както ефекта от лечението, така и цялостното здравословно състояние. Голяма роля за това имат и социалните бариери, които често отнемат или затрудняват достъпа до адекватно лечение и медицинска рехабилитация, до пазара на труда или до необходими социални услуги, помощни средства и др.

Заболявания на щитовидната жлеза

Автоимунните заболявания на щитовидната жлеза съпътстват около 33% от хората с ревматоиден артрит, като това по-често са жени. Подобни заболявания, макар и по-рядко, могат да се наблюдават и при хора с анкилозиращ спондилит и др.

Известно е, че към автоимунните заболявания на щитовидната жлеза спада и познатата на хората Базедова болест, която е резултат от прекомерно високата активност на щитовидната жлеза. Един от нейните симптоми е хипертиреоидизма, подуване на меките тъкани на ръцете, стъпалата и краката [9]. Болестта е добре позната, описана и изучена. Лечението й е медикаментозно и хирургично. Докато не бъде овладяна тя създава допълнително сериозни личностни и социални проблеми за хората с ревматични заболявания.

На другия полюс е болестта на Хашимото, която се свързва с пониженото ниво на функциониране на жлезата [10]. Симптомите на заболяването са: „умора, неочаквано покачване на теглото, повишена чувствителност към студа, мускулни болки, дори скованост, подуване на ставите (курс.м.-Б.И.), бледа и суха кожа, подпухнало лице, дрезгав глас, запек, по-тежки менструални цикли, повишен холестерол, депресия (курс.м.-Б.И.), проблеми с паметта, подуване на щитовидната жлеза“ [11].

Някои от симптомите на болестта на Хашимото са почти идентични с тези на ревматичните заболявания. Ето защо е изключително важно за хората с тези заболявания да знаят, че е възможно успоредно с хроничното възпалително заболяване да се прояви и друго автоимунно заболяване. Ранното откриване е предпоставка за по-добро и адекватно лечение.

Болести на черния дроб

В процеса на развитие на ревматичното заболяване може да настъпят увреждания на черния дроб или да се прояви автоимунно заболяване на този орган. Тук трябва да се вземе предвид и токсичното действие на лекарствата, използвани при лечението на ревматичните заболявания. Например при хората със системен лупус еритематозис почти в 50% от случаите е възможно чернодробните проби да покажат отклонение. Тук може да става дума за жълтеница и черния дроб да бъде увеличен. Необходимо е да се установят причините за проблемите, свързани с черния дроб, за да се предприеме правилното лечение [12].

При хората с ревматични заболявания като съпътстващи заболявания могат да се проявят такива заболявания като синдром на Сьогрен, синдром на Рейнауд, системна склероза, автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Болките в ставите могат да се окажат симптом за вирусно възпаление на черния дроб [13].

Според една от теориите синдромът на Сьогрен е резултат от вирусна инфекция. Хората заразени с хепатит „С“ имат типичните за синдрома промени в слюнчените жлези.

Стомашно-чревни заболявания

При хората с ревматични заболявания често се наблюдават като съпътстващи заболявания уврежданията на стомашно-чревния тракт, но най-вече на червата. Те се проявяват успоредно с възпалителните заболявания на гръбначния стълб. Това са колити, гастрити, по-рядко язви на стомаха. Обикновено те се свързват с продължителния прием на противовъзпалителни и болкоуспокояващи лекарства. В по-тежки форми могат да създават сериозни проблеми в ежедневния живот на хората с ревматични заболявания.

Известен е и т.нар. гастро-кардиален ефект – усещане на неразположение и болка в близост до сърцето, породена от стомашно-чревните проблеми. Много често това може да плаши хората с ревматични заболявания – да се мисли, че нещо се случва със сърцето, докато всъщност дискомфорта идва от стомашно-чревния тракт. С течение на времето хората се научават да различават този ефект, но той винаги буди сериозни безпокойства, което е изпитание за психическата устойчивост на всеки човек.

Заключение

За съжаление в България почти не се наблюдава профилактика при ревматично болните за предпазване от появата и развитието на съпътстващи заболявания. Още по-малко някой се интересува от профилактика на инвалидността (т.е. нейното предотвратяване). С течение на времето обаче човекът с ревматично заболяване се приспособява към него и съпътстващите го болести, и намира начини да функционира в една или друга степен нормално, да изпълнява (във възможно най-голяма степен, сам или с чужда помощ) присъщите за него социални роли и да извършва ежедневните си дейности, както и да преодолява различни социални бариери.

Освен хроничната физическа болка най-мъчително за човека с ревматично заболяване е неразбирането и безразличието, както от страна на членове на семейството, така и от страна на обществото. Безразличието на лекаря, например, към преживяванията на човека с ревматично заболяване „взривява“ лечението и го прави неефективно. Неразбирането и безразличието имат множество измерения и прояви и винаги носят след себе си силно негативни последици, които засилват здравословните проблеми.

Усложнената житейска ситуация на човека с ревматично заболяване изисква много такт и разбиране от страна на семейството и обществото, проява на съпричастност към неговите – не само свързани с основното и съпътстващото заболяване – проблеми.

Бележки

[1] Przygodzka, M. (2014) Choroby współistniejące. http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/chorobywspistniejce.pdf [Материалът е подготвен от катедрата по Епидемиология и Промоция на Здравето към Института по Ревматология във Варшава, на основата на лексията на д-р Малгожата Пжигодска, ревматолог в Клиниката за Раани Възпаления на Ставите IR, изнесен в рамките на цикъла „Срещи с ревматолога в четвъртък”].
[2] Пак там.
[3] Пак там.
[4] Ивков, Б. (2014) Преживяване на хроничната физическа болка. В: Светът на хората с ревматични заболявания. Избрани статии и преводи от личния блог. Издателство „Омда“, София, с. 29-30.
[5] Przygodzka, M. (2014) Choroby… цит. съч.
[6] Анемия (2013) Анемия – симптоми, причини, диагноза и лечение. http://www.pharmacy-bg.com/zabolyavaniya-a-ya/anemiya-simptomi-prichini-diagnoza-i-lechenie/
[7] Przygodzka, M. (2014) Choroby… цит. съч.
[9] Пак там.
[10] Пак там.
[11] Георгиева, Т. (2014) Болест на Хашимото – симптоми. В: В-к „България СЕГА“, 28 май.
[12] Przygodzka, M. (2014) Choroby… цит. съч.
[13] Пак там.

доц. д-р Божидар Ивков