Етикети

, , ,

„Без общото доверие, което хората имат един в друг,самото общество ще се дезинтегрира, тъй като много малко отношения са основани изцяло върху това, което се знае със сигурност за другия човек, и много малко отношения биха се запазили, ако доверието не е толкова силно, или по-силно, от рационалното доказателство или личното наблюдение“
Георг Зимел „Философия на парите“ [1]

Поляците „бият“ тревога: „Полските пациенти са загубили доверието си в лекарите“. Под това заглавие на страниците на полския медицински портал http://www.termedia.pl, е публикуван материал, който представя резултатите от изследването „Публично доверие в лекарите“.

В американското списание New England Journal of Medicine (NEJM – October 23, 2014 Vol. 371 No. 17) е публикувана статията „Публичното доверие в лекарите“ ( Public Trust in Physicians) и в нея са представените резултатите от изследването на равнището на доверие, което получават лекарите като професионална група чрез общественото мнение. Констатира се, че доверието в лекарите „драматично спада“ – в сравнение с 2011 г., когато то е 73%, през 2013 година то вече е 56%. Българите и поляците са сред нациите, които имат най-ниско доверие в лекарите.

„Изследването е било проведено в периода 2011-2013 година в рамките на „International Social Survey Programme (ISSP)“, реализирано в 29 страни от научно-изследователски институти в тях, в рамките на международно сърудничество. Изследвани са два параметъра – доверие в лекарите като професионална група и индивидуалната удовлетвореност от полученото лечение по време на последната визита при лекаря. Данните, получени от респондентите в 29-те страни показват, че липсва зависимост между нивото на доверие, което изследваните лица имат към лекарите и индивидуалното удовлетворение от последната визита при лекаря“ – информира фондация „My Pacjenci“ („Ние, Пациентите“). Подобен резултат не е изненада, защото доверието в представителите на една от все още най-престижните професии, не се формира само от една визита при един лекар, а зависи от множество други фактори.

Данните от изследването показват, че на най-голямо доверие се радват лекарите в Швейцария, Холандия, Дания, Великобритания, Франция и – обърнете внимание – Турция (равнището на доверие варира от 83% до 75%). В дъното на ранг листата, т.е. страните, в които лекарите се радват на най-ниско доверие, попадат Хърватска, САЩ, Чили, България, Русия и Полша – в тях равнището на доверие варира от 58% до 43% (за България то е 46% и страната ни заема 27-о място). Става ясно, че по-малко от половината пациенти в България, Русия и Полша имат доверие на лекарите.

Относителните дялове на пациентите в същите тези три страни, които излизат удовлетворени от последната си визита при лекар, също са сред най-ниските. За България този относителен дял е 30%, т.е. по-малко от една трета. В Швейцария, Дания и САЩ относителния дял на удовлетвореност от последната визита при лекаря достига до 64%.

Тези резултати са обезпокоителни. Известно е, че голяма роля за успеха на всяко лечение има доверието на пациента в лекаря. Липсата на такова доверие може да „взриви“ още „на входа“ цялостното лечение и да затормози отношенията лекар-пациент. Известно е, също така, че доверието е важен фактор за успеха на прилаганата терапия и лекарства. То е основата, върху която се изгражда едно добро взаимно сътрудничество в процеса на лечение, особено при хроничните заболявания, когато срещите между пациента и лекаря са регулярни. Липсата на доверие в лекарите е проблем, който изисква намеса и решение, защото доверието няма да се възстанови от само себе си. Подобни резултати е важно да провокират дискусия с участието и на двете заинтересовани страни, за да се предприемат „възстановителни“ действия.

Разбира се трябва да се има предвид, че представените по-горе резултати показват една твърде обща картина, в която не намират място множество важни детайли. Например, на основата на моите наблюдения мога да твърдя, че е много вероятно доверието в лекарите при здравите хора да е по-високо в сравнение с доверието на хронично болните и хората с инвалидност. Или, че доверието в известни и добри хирурзи е значително по-високо в сравнение с доверието, което имат пациентите в своите лични лекари и т.н.

Освен това не е ясно кои фактори и как влияят върху формирането или загубата на доверие в пациентите спрямо лекарите. Доколко то се диктува от системата на организация на здравеопазване – поставено изцяло на пазарни принципи, и доколко от професионализма на самия лекар? С други думи, дали – и ако да, доколко – доверието в институциите оказва влияние върху доверието към конкретни представители на тези институции (имат се предвид министерство на здравеопазването, ДКЦ-та, болници и др. медицински институции)?

Дебатът за спадането на доверието на българските пациенти в българските лекари, е наложителен. Неглижирането на този проблем е изключително опасно за стабилността и развитието на обществото, защото пряко или косвено засяга както личното здраве, така и здравето на нацията. Ще приведа три по-общи извода на българската изследователка проф. П. Бояджиева, които струва ми се потвърждават подобна теза:

(1) Доверието произвежда социалност, а недоверието я разяжда – „Образно казано, социалната тъкан на нашето общество е разкъсана и „проядена” – тъй като хората се отнасят с недоверие помежду си и към социалните институции, те се оказват в жизнена ситуация, която всекидневно произвежда напрежение и несигурност“;

(2) В доверието е съсредоточен голям положителен потенциал – „Доверието е носител на жизнена „енергия” както за отделната личност, така и за обществото като цяло. Хората, които изпитват доверие към другите, не само се чувстват по-щастливи и удовлетворени, но и са по-толерантни към различните от тях. Доверието „зарежда” с позитивна сила като стимулира социалната ангажираност и активност. Затова развитието на българското общество като гражданско общество, в което хората са солидарни и активно отстояват личностните си позиции, означава в същност създаване на социална среда, излъчваща и формираща доверие“. Ако приложим този извод към сферата на здравето и здравеопазването, то бихме могли да кажем афористично: „Доверието е здраве!“ Колкото по-голямо е доверието към лекарите, толкова сме по-здрави ;

(3) Доверието е „деликатно” и сложно детерминирано социално явление – според П. Бояджиева доверието е сложен социален феномен, и неговата величина зависи от влиянието на множество фактори: социален статус, културен капитал, условия на ранна социализация и семеен културен капитал и др. [2]

Доверието – „незаменимата, но и невидимата ос на обществото“, както го нарича проф. Бояджиева, е сложен и деликатен социален феномен и той никога не може да бъде обяснен и разбран чрез еднозначни каузални връзки и взаимодействия. Ето защо дебатът за намаляването на доверието в българските лекари е просто наложителен. Проблемът е, че той едва ли ще се състои в скоро време.

Източници:

Polscy pacjenci stracili zaufanie do lekarzy http://www.termedia.pl/Polscy-pacjenci-stracili-zaufanie-do-lekarzy,14885.html

Blendon, R. J., J. M. Benson, J. O. Hero (2014) Public Trust in Physicians — U.S. Medicine in International Perspective. In: New England Journal of Medicine, October 23, Vol. 371 № 17, pp. 1570-72. http://www.nejm.org/doi/pdf/10.1056/NEJMp1407373

Бележки:

[1] Simmel, G. (1990) The Philosophy of Money. Ed. by D. Frisby. Translated by T. Bottomore and D. Frisby. Routledge, London and New York, 2nd ed, рр. 178-179. Цитат по: Бояджиева, П. (2009) Доверието – невидимата ос на обществото. В: Европейските ценности и днешното българско общество Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, София, сс. 31-64

[2] Бояджиева, П. (2009) Доверието – невидимата ос на обществото. В: Европейските ценности и днешното българско общество Университетско издателство „Св. Кл. Охридски”, София, сс. 31-64.

доц. д-р Божидар Ивков