Етикети

, , , , , , ,

Рецензия на книгата: McRuer, R., A. Mollow (eds) (2012) Sex and Disability. Duke University Press, Durham, NC. 432 p. ISBN 978–0822351542 [ Анна Клепикова, ИНТИМНАЯ ЖИЗНЬ ЛЮДЕЙ С ИНВАЛИДНОСТЬЮ: О ПРЕОДОЛЕНИИ МОДЕЛЕЙ. Рецензия на книгу: Секс и инвалидность / под ред. Роберта МакРюера и Анны Моллоу. Дарем, Северная Каролина: Duke University Press, 2012. 432 с. ISBN 978–0822351542. В: Журнал исследований социальной политики, Том 11, № 2, 2013, сс. 284-288]

Бележка на преводача: Интимният живот на хората с инвалидност, тяхната сексуалност и други подобни теми все още са табу у нас. Табу, екскортирано от дълбоки и почти непреодолими предразсъдъци и негативни социални стереотипи, етикети и стигми. Ето защо популяризирането на подобни текстове според мен е важно. Още повече, че много от нас не си дават сметка колко сложен и многоаспектен е светът на човешката интимност, на човешката сексуалност, често профанирана от различни материали с порнографско съдържание. Табуто върху сексуалността на хората с инвалидност изглежда властва и в българското социологическо пространство, в което почти не могат да се открият анализи и изследвания в тази област.
Преводът и публикацията на този текст станаха възможни благодарение на отзивчивостта, съгласието и съдействието на главния редактор на списание „Журнал исследований социальной политики“ проф. Елена Ярская-Смирнова, както и на самата авторка на рецензията гл.ас. Анна Клепикова.

***

През последните десетилетия в западните социални науки се забелязва повишаване на интереса към изследванията в областта на сексуалния живот на хората с инвалидност, появяват се монографии и сборници със значими разработки [виж. напр.: Shakespeare, Gillespie-Sells, Davies 1996; Sex and Disability: Politics… 2010], от 1978 година излиза специализирано списание „Sexualuty and Disability“. Изследванията в тази сфера са насочени към дестигматизацията на сексуалността на хората с инвалидност и промяна на социалната политика към тях. Трудностите, с които човекът с инвалидност се сблъсква в интимната сфера, е прието да се разглеждат в руслото на социалния модел на инвалидността, според който те се определят не от индивидуалните особености, както това се случва в медицинския модел, а от социалните ограничения. В руското социологическо пространство разработките, посветени на джендъра и сексуалността на хората с инвалидност, са малко [Ярская-Смирнова 2002; Ярская-Смирнова 2004; Романов, Ярская-Смирнова 2012; Клепикова, Утехин 2012, разделите „Гендерная идентичность“ и „Сексуальность“; на руски език са публикувани статиите на Доминелли 2004; Завиржек 2009; Филлипс 2012]. Интимният живот на хората с инвалидност се превръщат в предмет на обсъждане сред руските специалисти и родители на деца с нарушения в развитието. Публикуват се книги, в които се развенчават стереотипите за хиперсексуалността и асексуалността на хората с умствени увреждания [Бакк, Грюневальд 2001; Гулякевич, Титова 2009].

Книгата „Секс и инвалидност“ под редакцията на американските изследователи Анна Мълоу и Робърт МакРюер [Sex and Disability… 2012] представлява сборник от 17 есета, обединени от общия интерес към социалните и културологични изследвания в областта на инвалидността (и по-широко – „отклоненията от нормата“), а също от методологията на джендър изследванията, феминистката критика и куеър-теорията. Сборникът започва с въведение от редакторите, в което под формата на лична кореспонденция се реализира рефлексията по отношение на собствения опит с инвалидността и сексуалността. Авторите задават методологически въпроси, размишлявайки за своята идентичност като „queer“ или „disabled“. Сложният анализ на „субективното“ си поставя за цел да изгради нова теория, която да позволи преодоляването на ограниченията на социалния модел на инвалидността и свързаната с него политика на налагане на идентичност и идеология на неолибералния капитализъм. При това в своя постмодернистки анализ авторите обединяват хората с инвалидност и хората с нетрадиционна ориентация в едно поле. Подобен опит да се постави анализа на опита на трансджендърите, трансексуалните и хермафродитите (интерсексуалните) в рамката на изследването на инвалидността, се прави и в частта, написана от Еби Уилкерсън. Някои общи по отношение на двете общности практики обаче (като опитите за медицинско вмешателство и „поправяне“ на техните тела), от наша гледна точка, не са достатъчни за такъв подход. Още един такъв пример – есето на Майкъл Дейвидсън, посветено на анализа на образите в романа на Джун Барнс 1936 г. „Нощна гора“. Всичко „странно“ – лесбийки, феминистки, бременни мъже, евреи, хора с умствени или физически увреждания, пациенти на Фройд и разбити кукли, се оказват смесени в едно, както в произведението на Барнс, така и в анализа, който, възможно е, се може би е добър за разбиране духа на епохата, но не и за изследванията на инвалидността (disability studies).

Идеите, изложени във въведението, се развиват от редакторите в написаните от тях глави в сборника. В своето философско-психоаналитическо есе Мълоу говори за това, че инвалидността и сексуалността в някакъв смисъл са едно и също, а опитите да се „нормализира“ инвалидната сексуалност са обречени на провал – тя все едно ще си остане (и в културното възприятие, и в разбирането на самите хора с инвалидност) нещо от живота на „фриките“. В главата, написана от МакРюър в съавторство с Никол Маркотич, авторите анализират документалния филм за американските и канадските параспортисти ръгбисти. Филмът, като развенчава някои представи за хората с инвалидност, в това число за тяхната асексуалност, едновременно формира нов стереотип за „правилния“, силен, агресивно-хетеросексуален човек с инвалидност. В същото време откровените наративи на самите герои на филма, разказващи за своя сексуален опит и хомоеротическите сюжети вървят в разрез с тези образи. Въпреки тези, не толкова интересни според нас части на книгата, в нея се съдържат много добри части. В есето на Тобин Сибърс, което вече е било публикувано по-рано [Siebers 2008], авторът насочва вниманието към това, че за хората с инвалидност достъпа до сексуален опит често се оказва затворен. Много хора с инвалидност живеят в специални институции, в които контрола върху достъпа до еротична литература и до потенциален партньор се регулира от персонала, т.е. сферата на живот на човека, която е прието да се счита за лична, се оказва изнесена в публичното пространство.

Като продължава темата за достъпа на хората с инвалидност до сексуален опит и използвайки по-различен подход, Ръсел Шатлуърт смята, че сексуалността се възприема като индивидуален проблем, който всеки сам трябва да решава, но в сферата на инвалидността тя трябва да бъде предмет на загриженост от страна на социалната политика. В своя етнографски кейс стъди Шатлуърт анализира 14 интервюта с американски мъже с ДЦП, разказващи за своя личен сексуален опит: за страховете си, сковаността, от една страна, и изобретателността, към която ги провокира инвалидността, от друга.

В следващото есе Мишел Дежарди разглежда въпросите, свързани с репродуктивната политика по отношение на хората с умствени увреждания в Квебек. Насилствената стерилизация е забранена от закона, обаче родителите на деца с проблеми в развитието водят с тях продължителна многогодишна работа, за да ги уговорят да преминат през процедурата на стерилизация „доброволно“ и комисията по биоетика не им отказва. Въпреки създадените представи, родителите не считат своите деца за асексуални, признават сексуалността им и им позволяват да я реализират, но не искат да поемат отговорността за възпитанието на тяхното потомство. Авторът се стреми да не дава лична етическа оценка на този в действителност сложен за родителите избор, но се опитва да разбере и експлицира тяхната перспектива.

В есето на Мишел Джарман, поместено в „историческия“ блок, също става дума за сексуалността и репродуктивните функции на хората с особености в умственото развитие. Работата е посветена на анализа на дискурса, оправдаващ линчуването на афро-американците в Америка в началото на XX век и тогавашната практика на стерилизация на хората, които се смятали за лица с умствено увреждане. Авторът разкрива взаимовръзката между двете явления: в основата и на едното, и на другото лежат идеите на евгениката и представите за сексуалните опасности и заплахи, произлизащи от тези две категории граждани. Ще отбележим, че към анализа на евгеническия дискурс, в една или друга степен, се обръщат много от авторите на сборника.

Най-силната част от книгата е тази, в която са представени биографичните наративи на някои автори. Частта, написана от Рива Лерер и Лесли Фрай – художничка с проблеми в гръбначния стълб и актриса с особена форма на ръцете, представляват вълнуващи, чувствени, блестящо написани истории, анализиращи тяхното възприятие на собственото тяло и сексуалност на фона на нормативните представи за женската красота. Есето на Рейчъл Гро-нер, написано върху материал, съдържащ мемоари на жени с аутизъм, е посветено на сексуалността на хората с аутизъм. Въпреки разпространените медицински и психологически представи, хората с аутизъм съвсем не са асексуални, на тях обаче им е по-трудно да разпознават емоциите на обкръжаващите ги, което усложнява техния сексуален живот или го прави особен. Мемоарните материали позволяват да се деконструират тези ритуали, норми и представи от областта на нормативната сексуалност, които хората с аутизъм се налага да се учат да разпознават.

Заключителната част на сборника е посветена на „маргиналните“ общности и практики. Ленърд Дейвис разглежда явлението „сексуална зависимост“ и анализира историческите представи за „нормативната“ сексуалност и съвременния популярен медико-психологически дискурс. Как трябва да се класифицира „сексуалната зависимост“ в контекста на медикализацията на „аморалното“ поведение подобно на алкохолната зависимост? Хиперсексуалността патология ли е? В съвременната култура, наситена със секс-стоки и услуги, е трудно да се определят нормативните граници в тази област.

Алисън Кафър и Кристен Хармон в своите работи се съсредоточават върху общностите на фетишистите, изпитващи влечение към хората с ампутирани крайници и нарушения в слуха. От една страна фетишистите позволяват да се върне на жените с ампутирани крайници, които културата вече не разглежда като сексуален обект, усещането за собствена привлекателност. От друга страна, интереса към такива жени дискурсивно се оформя като влечение именно към „отблъскващото“ тяло. Някои от „фетишистите“, концентрирани върху глухите, въпреки изучаването на жестомимичния език и носенето на слухов апарат, също прибягват до операции за самолишаване от слух. Това им позволява пълноценно да се включат в общността на глухите, които, изглежда, им се струват желани не само от сексуална гледна точка, но и като романтична алтернатива на културата на чуващите.

Подробностите от интимния живот, сюжетите, граничещи с провокационни и лични откровения, представени на вниманието ни от авторите на сборника, действително ни позволяват да видим множеството тънки особености, от които се състои така наречената „инвалидна сексуалност“ и които изпадат от рамките на „социалния модел“. Да се преодолее социалния модел обаче е възможно не по пътя на изграждане на нова теория, за което претендират някои автори, а по-скоро за сметка на яркия субективен опит с инвалидността и опитите той да се осмисли.

Литература

Бакк, А., К. Грюневальд (2001) Забота и уход: книга о людях с задержкой умственного развития. ИРАВ, СПб.
Гулякевич, А., Е. Титова (2009) Любовь – самая прекрасная жизнь! Сексуальность людей с умственными ограничениями: сб. материалов. БелАПДИиМИ, Минск.
Доминелли, Л. (2004) Гендерно нейтрально? Женский опыт инвалидности. В: Журнал исследований социальной политики. Том 2., № 1., сс. 29–52.
Завиржек, Д. (2009) Воспоминания инвалидов о сексуальном насилии: факты и умолчания. В: Журнал исследований социальной политики. Том 7, № 3, сс. 349–380.
Клепикова, А., И. Утехин (2012) Взрослость инвалидов, проживающих в психоневрологи¬ческом интернате. В: Антропологический форум online. Вып. 17.
Романов, П., Е. Р. Ярская-Смирнова (2011) Тело и дискриминация: инвалидность, гендер и гражданство в постсоветском кино. В: Неприкосновенный запас. Дебаты о политике и культуре. № 76. сс. 84–91.
Филлипс, С. (2012) Инвалидность, маскулинность и сексуальность в постсоветской Украине. В: Журнал исследований социальной политики. Том 10, № 2. сс. 235–258.
Ярская-Смирнова, Е. (2002) Стигма «инвалидной» сексуальности. В: Е. Здравомыслова, А. Темкина (ред.) В поисках сексуальности: сб. Статей. Дмитрий Буланин, СПб. сс. 223–244.
Ярская-Смирнова Е., И. Дворянчикова (2004) „Жила-была маленькая девочка, которая любила танцевать…“. Семейные истории инвалидов-колясочников. В: С. Ушакин (ред.) Семейные узы: модели для сборки. Новое литературное обозрение, Москва, сс. 420–451.
McRuer, R., A. Mollow (eds) (2012) Sex and Disability. Duke University Press, Durham, NC.
Shuttleworth, R., T. Sanders. (eds) (2010) Sex and Disability: Politics, Identity and Access. Disability Press, Leeds.
Shakespeare, T., K. Gillespie-Sells, D. Davies (1996) The Sexual Politics of Disability: Untold Desires. Cassell, London.
Siebers, T. (2008) A Sexual Culture for Disabled People. In: Disability Theory. Ann Arbor: University of Michigan Press, pp. 135–156.

Анна Клепикова

превод от руски език: доц. д-р Божидар Ивков