Етикети

, , , , ,

Ранната есен – това е моето време.
Сивото утро взорът ми гали.
Седя в любимото кафене сред всички
До вечерта сред този облак бих могъл да стоя.

Зад прозореца такава суета,
Но аз не я познавам и не я чувам,
И с тъжна есенна усмивка
Зареян съм някъде в далечината.

Така е най-добре: да седнеш в кафенето рано,
И да наблюдаваш как улицата оживява,
В такива утрини отново съм влюбен,
И на човек му е тъжно, но и млад е.

От любов, от нахлули спомени
Денят започвам уморен и сънен.
От твоите слова, ненаписани до мен
С усмивка стих създавам.

И всичко е мелодия,
И миговете й успокояват…
Чужденка в тясна рокля
Мелодично, сърдечно си поръчва шоколад,

Стройна и гъвкава жена!
Колко малко сме в света! Колко малко!
И изведнъж усещам аромата на парфюм!
Какъв поет!

превод от полски Божидар Ивков