Етикети

, , , , , , ,

На 25 март 2014 година специализирания портал „Лечение на болката“ публикува резюмето на статията: „Индивидуална и социална цена на хроничната болка в Европа: анализ на стратегическите приоритети и действия за разпространение на знанието и подобряване на достъпа до подходящо лечение“. Статията е публикувана в BMC Public Health 2013, 13:1229. Тук представям превода от полски език на резюмето, както и някои мои коментари.

Контекст: Хроничната болка е широко разпространен проблем в Европа и в света, а нейното недостатъчно лечение е причина за големи разходи, понасяни от работниците, работодателите, здравеопазването и обществото като цяло. Хроничната болка има съществени негативни социално-икономически последици, които по същество не са по-малки от последиците от другите болестни единици.

В контекста на публикуваните до днес данни, потвърждаващи това икономическо и социално-икономическо влияние, авторите издигат тезата, че лечението на хроничната болка трябва да бъде класифицирано наравно с другите приоритети на европейската медицина. В статията са посочени стратегиите, насочени към преодоляване на съществуващите бариери по пътя на успешното лечение на болката, особено тези, които се отнасят до дефицита в образованието и достъпа до интердисциплинарни медицински услуги.

Разкрита е и съществуващата известна дезорганизация по отношение на въпросите, свързани с правилното, клинично и научно използване на опиоидите. Този проблем се манифестира в основните различия между правните регулации в различните страни, отнасящи се до достъпността на тези средства.

Дискусия: Върху икономическите загуби в икономиката влияят между другото и разходите за ограничена продуктивност, отсъствията от работа и по-ранното пенсиониране, затова начините за борба с хроничната болка трябва да имат за цел възвръщане на възможностите на човека с хронична болка, а не само постигането на временно облекчаване на страданията му.

В този контекст ключова роля има широкото образование на лекарите и медицинския персонал в сферата на най-новите постижения в областта на лечението на болката. В тази посока вече е видим напредъка, но са необходими по-нататъшни мотивация и развитие. Авторите посочват посоката на многоизмерното лечение на болката, при която хората със симптоми, които е трудно да се овладеят от общо практикуващите лекари, биха могли да получат помощ и консултации от специалисти по лечение на болката, които на свой ред биха могли да насочат човека с болка към консултация при лекари с различни специалности на основата на точно поставена диагноза. Хората, изпитващи хронична болка трябва да имат достъп до напълно интегрирани, интердисциплинарни медицински услуги.

Правителствата и здравеопазването на различните страни трябва да действат така, че тяхната политика в областта на контрола на разпространението на лекарствата да е балансирана и фокусирана върху опазване на здравето, но без прекомерни рестрикции, ограничаващи благополучието на пациента, а образователните програми зa лекарите трябва да подкрепят тези цели.

Обобщение: Необходимо е поставянето на стратегически цели и предприемането на координирани действия на държавно и международно равнище в отговор на неприемането и непотребните разходи за не контролираната хронична болка, която постепенно се превръща в европейска епидемия. Правилното оценяване и разбиране на ценността на принципа за „възвръщане на инвестицията” в развитието на добри практики при лечението на болката ще изисква от политиците продължителни действия и промени в бюджетирането на държавните разходи за здравеопазване.

превод от полски доц. д-р Божидар Ивков

Коментар

Статията безспорно е интересна и много полезна. В България, за съжаление, хроничната болка продължава да се разглежда само и единствено като симптом за дадено заболяване. Хората с хронична болка трудно могат да разчитат на консултации със специалисти по лечение на болката извън рамките на лечението, предписвано за основното заболяване, което се предполага, че предизвиква болката.

Почти липсват изследвания за социалната цена на болката – за индивида и за обществото. За статистика и социално-епидемиологични изследвания могат да мечтаят само хората с най-развито въображение.

Важни са печалбите, които могат да реализират здравните заведения, лекарите и т.н. Пациентът не е нищо друго, освен източник на пари. Медицинската етика все повече се превръща в Пепеляшка, със силно намаляващи шансове все някога да се окаже в ролята на принцеса.

В сферата на ревматологията например е факт ясно демонстриран и заявен интерес от страна на ревматолозите към поддържане на балансиран недостиг и контролиран ограничен достъп до адекватно (например с биологични лекарствени средства) лечение. Поддържането на „здравословен“ недостиг и ограничения осигуряват печалбите на лекарите, но не и добруването на пациентите. При наличието на финансов недостиг доминира администрацията и бюрокрацията, правилата – често напълно неадекватни – и рестрикциите, „облагородява се почвата“ за корупционни практики.

Непрекъснато лекари и фармакоикономисти говорят за високата цена на биологичното лечение. Това вероятно е една от основните причини достъпът до него да е силно ограничен и подложен силен административен контрол чрез многобройни норми и правила. Същевременно изобщо не се чува и дума за това, каква е възвращаемостта за обществото като цяло от това лечение, какви са загубите, когато то не се прилага и т.н.

Независимо, че в българското здравеопазване има не малко положителни страни, които не се откриват в други европейски здравни системи, че все още има Лекари, които на първо място са били, са и ще останат Човеци, доверието в системата е тотално унищожено. Много по-често хората се оплакват, отколкото да се хвалят и да благодарят. А липсата на доверие в здравеопазването и широко разпространеното мнение, че това е индустрия за печелене на пари, а не грижа за здравето на човека, ерозира още на входа позитивния резултат от всяко лечение.

Още по-странно е, че в условия на демографска катастрофа, българските политици продължават да нехаят за здравето на нацията. Средствата за здравеопазване, отделяни от бюджета на държавата, е сред най-ниските в цяла Европа. Тогава, къде и как да търсим посоките, сочени от Бревик и колегите му за овладяване на хроничната болка и показани в статията?

Наскоро чух оценки от български специалисти, че от контрабанда, корупция, невнасяне на данъци, неизгодни сделки и множество други такива практики, бюджетът на България губи около 17-18 милиарда лева всяка година. С едно уточнение, че тези пари не се губят в пустинята Гоби или Сахара, а в бездънните джобове на хората, които не престават да ни убеждават, че е криза, че няма пари и не знам още какво, че увеличението на доходите ще катурне икономиката и т.н.

***

В проучване – публикувано в средата на септември 2014 година в Англия, проведено от Института за обществено-политически изследвания (IPPR), се посочва, че почти една трета от хората с дългогодишно хронично заболяване не са доволни от грижите, полагани за тях.

Изследването регистрира и наличието на социални неравенства в достъпа до медицински и социални грижи и услуги – лицата с по-висок социален статус получават по-високо качество на грижите.

Един от основните изводи в доклад на Work Foundation Lancaster University, публикуван в началото на септември 2014 г., е, че нито правителствените мерки и политики, нито работодателите, са в състояние да осигурят необходимата сигурност и подкрепа на хората с мускулно-скелетни заболявания, в т.ч. и тези с болест на Бехтерев, за да запазят работните си места. Нещо повече, хората с болест на Бехтерев са принудени да крият заболяването си, за да не загубят работата си и често работят с риск за здравето си. Това ясно говори за липса на контрол върху хроничната болка и за увеличение на работните дни, в които хората нямат възможност да се трудят пълноценно. Според националната статистика на Великобритания днес страната губи 30.5 милиона работни дни годишно поради мускулно-скелетни заболявания, които са водеща причина за отсъствие по болест.

Каква е ситуацията в България? Едва ли някой има и най-смътна представа. И все пак в единствения доклад на Work Foundation Lancaster University за България „Годни за работа“ са посочени някои данни:

• Поне 30% от работещите в България във всеки един момент имат болки в гърба или в крайниците.
• През 2004г. на МСЗ се дължат 1005.2 хоспитализации на 100,000 население в трудоспособна възраст (6.1%).
• Директните разходи, свързани с МСЗ, са малко над 46 милиона евро.
• МСЗ са на трето място (след респираторните заболявания, травмите и отравянията) като причина за отсъствие от работа сред осигурените.
• Загубите в резултат на отсъствия, свързани с МСЗ през 2010 достигат почти 27 милиона лева.
• През 2009г. 8,9% от първичната инвалидност сред хора на възраст над 16 години се дължи на заболявания на мускулно-скелетната система и на съединителната тъкан. При 83% от тях инвалидността е над 50%.
• Само за периода януари – септември 2011 са изразходвани над 31,6 милиона лева за болнични и пенсии за нетрудоспособност.

***

Известно е, че всеки пети европеец изпитва проблеми, свързани с наличието на хронична болка. Много вероятно е ситуацията в България да е същата. Хроничната болка наистина се превръща в епидемия за Европа, а загубите от нея са колосални. Ето защо наистина е важно да се работи в посоките, маркирани от Бревик и колектив. Не кога, а дали това ще се случи в България – засега е единствения адекватен въпрос. Изглежда България е изключително богата държава, след като може да си позволи лукса да не обръща адекватно внимание на хроничната болка и загубите, които понасят хората, изпитващи такава болка, работодателите и обществото като цяло.

Източници: Indywidualne i społeczne koszty przewlekłego bólu w Europie http://www.rynekzdrowia.pl/Leczenie-Bolu/Indywidualne-i-spoleczne-koszty-przewleklego-bolu-w-Europie,139551,1019.html

Breivik H., E. Eisenberg, T. O’Brien (2013) The individual and societal burden of chronic pain in Europe: the case for strategic prioritisation and action to improve knowledge and availability of appropriate care. In: BMC Public Health, 13:1229.

Patients with long-term conditions are not satisfied with care. http://nass.co.uk/news/patients-with-longterm-conditions-are-not-satisfied-with-care-/

People with AS compromising their health to keep their jobs, new report revels. The Work Foundation. http://nass.co.uk/news/people-with-as-compromising-their-health-to-keep-their-jobs-new-report-reveals/

Rosemary Thomas, R., K. Zheltoukhova, St. Bevan (2012) Годни за работа. Work Foundation Lancaster University, London.

доц. д-р Божидар Ивков