Етикети

, , , , , , , , , , , ,

Опитваше се да изглежда над материалните неща, но всъщност личеше, че би продал душата и тялото си за тях. Те бяха смисъл на безсмисления му живот.
***
Винаги ме е страх от онова ничие пространство-време, когато нито съм приет, нито съм отхвърлен. Сякаш пиян бог решава съдбата ми.
***
Съвременните софийски квартали – нещо средно между изоставени села и лагери за бежанци – не предразполагат към нищо. Духът на нищетата властва в тях и негови поданици са самотни привидения, които работят като привидения някъде в лъскавия център или зад лъскави витрини на безсмислени магазинчета, и се връщат само за през нощта в мрачните квартали. Правят любов, напиват се, бият се… – дрънчат с безплътните си вериги в самотните си, отчуждени и мизерни апартаменти. И не осъзнават, че величието им на маса след първите 50 грама или на опашка за половинка ракия, е израз на безсилие и безнадеждност. А те са велики само тогава – пияни или в безлика тълпа на себеподобни привидения.
***
Жилищен комплекс ми звучи като диагноза – безнадеждна, страшна, сива и без изход. Диагноза, по-лоша от шизофренията и срамна, много срамна, защото зад лъскавите фасади на центъра са скрити тези комплекси: сиви, еднообразни, мизерни, с безразборни цветове на изолацията или с ронещи се фасади и… зомбиращи – рушащите се темели на менталността и културата ни.
***
Аз съм свободен и самотен, лошо посрещан в едни малки, изпълнени с предразсъдъци, негативни стереотипи и прогонили от себе си дори своите мънички надежди народ и държава.
***
Смъртта ще ме направи прозрачен и несъществен, не-бил. И едва дълго след това, ако някой си спомни за мен и ме спомене, ще се надигна от нищото и ще се изправя с истинската си снага – на микроб, джудже или титан.
***
Докато съм в съзнание искам да наблюдавам, да се отчайвам и да се възхищавам, да ридая и да се радвам… Ненавиждам деня, когато неминуемо ще дойде изолацията и сетивата ми ще са мъртви. А самотата?! С нея съм свикнал – отдавна съм я приел за моя спътница в живота.
***
Аз съм самотник и може би затова отблъсквам хората. Не, не физическия ми недъг, а самотата ми ги отблъсква. Всеки, който се допре до мен се изгаря… в ледената паст на моята и собствената си самота.

Божидар Ивков