Етикети

, , , , , , , ,

„На глухите с любов“ – така ми се искаше да озаглавя този материал, който подготвям изцяло по материал, открит в сайта „Энциклопедия мужества. Неинвалид.ru” [http://neinvalid.ru/13-faktov-o-gluhih/]. Но реших да запазя почти оригиналното заглавие, а обичта и уважението си към тези хора да вложа в самия текст, разбира се, доколкото това е в моите възможности.
Факти за глухотата и глухите хора – факти, които много малко хора знаят, още по-малко някога са се замисляли за тях.
Онова, което е изключително важно да се знае, е свързано с разбирането, че глухите хора са също такива и толкова човеци, колкото всички останали. В оригиналния текст е даден чудесен пример. „Ние не дискриминираме испанците или канадците за това, че те не са руснаци и са се родили в друга страна. Така е и с глухите. Те като чели са отделна нация със свой език и традиции. Нещо повече, те възприемат обкръжаващия ни свят по-различно от нас, но не могат да си представят, как е възможно да чуваш, какво представлява това. Подобно на нас, които не можем да си представим четвъртото измерение, живеейки в три измерения. Глухите имат нарушения в слуха, но за сметка на това другите им чувства са силно изострени, дотолкова, че можем само да им завиждаме“. И независимо от това, всички ние – глухи и чуващи, сме в еднаква степен човеци, както от биологическа гледна точка, така и от психологическа и социална и трябва да се отнасяме към глухите като равни с нас хора.
И така, какво не знаем – или знаем много малко – за глухите?
Факт 1. В Русия жестомимичния език от 30 декември 2012 година има нов статус. От език „средство за междуличностно общуване“, жестомимичния език е законово признат за „език за общуване“. От гледна точка на съвременната наука жестомимичните езици на глухите се разглеждат като естествени езици.
Факт 2. Глухонеми хора не съществуват. Всички глухи хора могат да издават речеви звуци, а някои от тях могат да говорят като чуващите. За глухите е трудно да се научат да говорят, защото не чуват „образците“ на речта. От друга страна те имат свой език – жестомимичния език, който те активно ползват, за да общуват по между си.
Факт 3. Глухите ни наричат „говорещи“, а не „чуващи“, защото според тях ние се отличаваме от тях само по това, че при общуване мърдаме с уста. Не зная дали това е валидно за българските глухи.
Факт 4. За глухите са много важни тактилните усещания и чувствителността към тях е повишена. Глухите хора по-осезателно усещат вибрациите и реагират на тях веднага. Светочувствителността също е много добре развита, затова в тъмнотата те забелязват дори и най-малките отблясъци на светлина.
Факт 5. Глухотата е само общо определение. Всъщност се различават 3 степени на загуба на слуха и 4 групи глухота. Увреждането на слуха се класифицира като: леко (20 – 40 dB), умерено (40 – 60 dB) и дълбоко (над 90 dB). Съществува и друга класификация – лека, умерена, тежка и дълбока. Говори се и за следните видове глухота: придобита, която се дели на кондуктивна и невросензорна и вродена, която се подразделя на същите групи. В България се прилага класификацията на Л. В. Нейман и – много по-рядко – тази на СЗО [2].
Факт 6. В ежедневния живот глухите хора използват различни приспособления, които улесняват тяхното функциониране. Например при позвъняване на входната врата, звънецът задейства мигащи лампи, което подсказва на глухия човек, че някой го търси. Или при отглеждането на малки деца се използват т. нар. вибриращи радио-бавачки, които оповестяват, че бебето плаче.
Факт 7. Жестомимичният език има своя граматика. Българският жестомимичен език е различен от английския например.
Факт 8. Разработени са два метода за обучение на глухи: мимически (мимико-жестикулярен) и чист устен метод (без използване на жестове). Не всички глухи хора умеят да четат по устните.
Факт 9. Съществува заболяване – синдром на Ушер. То е наследствено и се характеризира със загуба на слуха и прогресираща загуба на зрение. С други думи, стига се до слепо-глухота. Заболяването се диагностицира рано, но за съжаление не може да бъде излекувано. В такива случаи хората се обучават предварително на тифлосурдопревод. Това също е жестови език, но тук отсъства размаха, а жестовете се показват с едната ръка, която е покрита от ръката на събеседника.
Факт 10. Много здрави хора смятат, че глухите хора са бедни, нещастни инвалиди. Това не е вярно. В среда, която улеснява живота на тази субкатегория лица с увреждания, глухите живеят пълноценен и общественополезен живот. Те учат, занимават се с бизнес, работят, карат автомобили (има специален знак – „глух водач зад волана“), създават семейства и отглеждат децата си… Младежите посещават дискотеки и т.н.
Факт 11. Глухите хора имат своя особена култура и психология. Например, един глух човек ще ви каже директно истината, без никакви увъртания. И това се приема за напълно естествено. Глухите наистина не разбират, когато някой се обижда от честно изказани мнения от рода на „Надебеляла си“ или „Тази фризура не ти отива“.
Факт 12. Съществуват жестов театър и жестово пеене.
Накрая ще кажа, че глухите хора, които познавам са истински приятели. Това са човеци във всеки един смисъл на думата и аз се гордея, че познавам глухи хора.

Източници:

1. http://neinvalid.ru/13-faktov-o-gluhih/#ixzz38ycXE8Gt
2. Светът на глухите. http://fnpp.cointech.net/Osnovi_sp/11_lekcia-%20deaf_17_may_2012.pdf

доц. д-р Божидар Ивков