Етикети

, , , , , , , , , ,

Днес световната политика в сферата на инвалидността се гради предимно на Конвецията за правата на хората с увреждания (ООН 2011), Планът за действие на ЕС спрямо хората с увреждане 2006-2015 г. (Препоръка 2006) и Европейската стратегия по проблемите на инвалидите 2010-2020 (Стратегия 2010). Последните два документа се отнасят преди всичко за страните-членки на ЕС.

Анализът на тези документи разкрива една холистична и социално включваща визия на социалната политика в сферата на инвалидността. Важно е да се отбележи, че в тях инвалидността се разглежда в контекстта на нейния социален модел, като „акцентът е поставен предимно върху повишаване на възможностите на хората с инвалидност да използват принадлежащите им граждански права, участие в обществения живот и европейската икономика“ (Rozmus, Jedlikowska, Łuczaj 2014: 68). Инвалидността се разбира като резултат от „взаимоотношенията и взаимното влияние“ между хората с инвалидност (и/или дисфункции) и социалните бариери, създавани и поддържани от „отношението на хората и средата“, което затруднява пълното участие на хората с инвалидност в социалния живот (пак там, с. 68).

В документите много ясно може да се проследи голямото значение, което се придава на „самостоятелността и независимостта на хората с инвалидност, както и потребността от създаване на възможности за тяхното участие в процесите на вземане на решения, а също и значението, което в тази посока има достъпността на физическата, социалната, икономическата и културната среда, здравеопазването, образованието и информацията, и всички други социални блага“ (пак там, с. 68; ООН 2011; Стратегия 2010).

Тези международни документи изискват активна социална политика, която е важно да обхваща, както „действия отдолу нагоре, така и институционални действия, отстраняващи всякакви форми на дискриминация“. Подобен тип активна социална политика трябва да се базира върху „равнопоставено третиране на хората с инвалидност във всички измерения“ (пак там, с. 68).

При един задълбочен анализ и обобщение се открояват следните главни сфери на институционална активност, които могат да се проследят в изброените регулации. Става дума за:

• достъпност (физическата среда трябва да е изградена върху принципите за „универсален дизайн“, т.е. физическа среда без бариери; всички средства за публичен транспорт, трябва да бъдат приспособени към потребностите на хората с инвалидност; стоките, търговските и публичните услуги, както и помощните средства, също трябва да са приспособени към потребностите на тази социална категория);

• участие (широки възможности за участие в политическия, публичния и в културния живот, чрез реализиране на активна социална интеграция; създаване и поддържане на възможности за развитие на желанията, интересите и задоволяване на потребностите, „както и отстраняване на физическите, административните и в съзнанието бариери“. Важно е да се осигурят възможности за живот в локалната общност, наличие на институционална подкрепа – предоставяна индивидуално (индивидуален подход), както и подкрепа на интеграцията на хората с инвалидност в общността на съседите);

• равенство и независимост (елиминиране на всички форми на дискриминация по признака „инвалидност“; предоставяне на информация и комуникации „чрез равен и пълен достъп до всички източници на информация, приспособяване на всички комуникационни канали към потребностите на хората с инвалидност“; защита от физическо и психично насилие, от използване, като се гарантира на правна защита; социална защита, която обхваща широк кръг от необходими услуги и помощи, смекчаващи бедността и социалното изключване, но като се поставя акцент върху „ликвидиране на зависимостта от социалните помощи и повишаване на житейската самостоятелност на хората с инвалидност“; здравни грижи, здравна просвета и рехабилитация, базирани на високи стандарти и качество на предоставяните услуги; наличие на високоспециализирани кадри) (пак там, с. 68).

В споменатите документи са описани и други важни сфери:

• образование и заетост (реализирани чрез промоция на отвореното (включеното) образование и квалификация, учене през целия живот, професионално ориентиране и обучение. В резултат на това се очаква да се създадат възможности повече хора с инвалидност да бъдат наети в обикновени предприятия и да придобият финансова независимост);

• развитие на знанието и популяризиране на добрите практики (тук от особено значение е натрупването на многоизмерни и достоверни данни за инвалидността, хората с инвалидност и тяхната житейска ситуация, както и мониторинга на промените в тази сфера, „повишаване на съзнанието и популяризиране на знанието, свързано с хората с инвалидност и техните потребности, стимулиране на социалната чувствителност и формиране на позитивно социално отношение“) (Rozmus, Jedlikowska, Łuczaj 2014: 69).

***

Анализът на тези документи и на създаваните и провеждани политики ясно показва, че споменатите международни документи обхващат въпросите, свързани със социалната политика в сферата на инвалидността, на декларативно равнище, като описват една желана (до голяма степен утопична) визия и/или програма за многоизмерни промени. В същото време отделните и специфичните решения във всяка една сфера остават в рамките на вътрешната политика на всяка страна. Това често предизвиква липса на ясно изразено приложение на целите, заложени в нея на равнище практически действия…

Българската социална политика и до ден днешен си остава в руслото на трудово-медицинския модел на инвалидността (Ивков 2006), макар и отделни нейни елементи да носят белези на социалния модел. Българските документи, свързани с политиките в сферата на инвалидността, страдат от същите „заболявания“, както и международните. Това е една от причините те да изглеждат гротескно и твърде далеч от ежедневния дневен ред на много хора с инвалидност.

Примери могат да се открият във всяка сфера на живота, като се започне от системата за медицинска експертиза на трайно намалената работоспособност, премине се през създаването на възможности за образование и трудова заетост на хората с увреждания, достъпа до медицински услуги и рехабилитация и т.н. и се стигне до архитектурните и транспортните бариери. Бедността и социалното изключване продължават да бъдат сред основните социални характеристики на много субкатегории и групи лица с инвалидност, а депривацията е основна жизнена стратегия за оцеляване за голяма част от по-възрастните, безработните и с по-тежка инвалидност лица.

В българската социална политика в сферата на инвалидността липсва модерна визия за въвеждане на нови политики, основани на холистичен подход и на социалния модел на инвалидността. Липсва дори и най-плах намек за индивидуален подход при решаване на проблемите. Да не говорим, че никой, който е свързан с тази сфера, не притежава достатъчни знания за това как трябва да се решават проблемите.

Все пак наличието на споменатите документи има и своя позитивна страна, защото те могат да се разглеждат като „координатна система“, спрямо която да се ориентират бъдещи решения и политики в тази сфера. От друга страна те могат да се разглеждат като идеал, към който българската социална политика би трябвало да се стреми.

Литература

Ивков, Б. (2006) Модели и концепции за инвалидността. Издателство „Славена“, Варна.

ООН (2011) Конвенция на ООН за правата на хората с увреждания. http://www.bcnl.org/uploadfiles/documents/pravna%20ramka/conventionprotocols.pdf

Стратегия (2010) Европейска стратегия за хората с увреждания за периода 2010—2020 г. ec.europa.eu/social/BlobServlet?docId=6287…bg

Препоръка (2006) Препоръка Rec(2006) 5 на Комитета на министрите към страните-членки на Съвета на Европа. План за действие за подпомагане на правата и пълноправното участие в обществото на хората с увреждания: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015 http://www.mlsp.government.bg/…/prevod_-_Action_Plan_…

Rozmus, Р., D. Jedlikowska, K. Łuczaj (2014) Polityka społeczna wobec niepełnosprawności. Teoria badań i praktyka działań na podstawie konkretnych przedsięwzięć realizowanych na rzecz osób niepełnosprawnych. W: Studia socjologiczne, № 2 (213), s. 63–83

доц. д-р Божидар Ивков