Етикети

, , , , ,

Една изключително приятна изненада за световната социология на инвалидността. Втория брой на реномираното полско списание „Studia Socjologiczne” е посветено изцяло на различни проблеми в сферата на инвалидността. Водещи полски социолози в тази област подлагат на критичен анализ отделни теоретико-практически аспекти, проблеми и решения, свързани с множество измерения на този сложен и многоаспектен социален феномен.

Уводът към списанието под наслов „Социална интеграция на хората с увреждания като предизвикателство за социалната наука и практика“ (Barbara Gąciarz: Integracja społeczna osób niepełnosprawnych jako wyzwanie dla nauki i praktyki społecznej. Wprowadzenie, s. 7–14), е на Барбара Гончиаж. Тя е автор и на първата статия – „Преосмисляне на инвалидността отново. От институциите на обществото на благоденствието до интеграция и социална активизация“ (Barbara Gąciarz: Przemyśleć niepełnosprawność na nowo. Od instytucji państwa opiekuńczego do integracji i aktywizacji społecznej, s. 15–42).

В статията Гончиаж анализира „историческата еволюция на разбирането на инвалидността като социален проблем и институционалните форми на неговото решаване“ (резюме, с. 15). Тя сравнява двата основни модела на инвалидността – индивидуалния и социалния, както и тяхното влияние върху социалната политика. Инвалидността е разгледана като сложно явление, „отразяващо структурните черти на обществото: характеристиките на икономическата и политическата система, типът социални връзки и културни модели“ (пак там, с 15). Полската изследователка издига тезата, че е необходима промяна на парадигмата на социалната политика спрямо инвалидността в Полша – проблем, болезнено актуален за България, като новата парадигма трябва да се основава върху интегративен модел на медицинската и социалната перспектива. Тя посочва и основните предизвикателства, които са свързани с тази промяна.

***

В своята статия „Инвалидност и сложност“ (Seweryn Rudnicki: Niepełnosprawność i złożoność, s. 43–61) Северин Рудницки адаптира елементи от т.нар. теория на сложността (complexity theory) за целите на анализа на дейността на институционалната система за подкрепа на хората с увреждания в Полша. В съответствие с основната теза на Рудницки, създаваната от институциoналната система сложност и натоварването й с необходимостта от редуциране на самите хора с увреждания, е важен механизъм за тяхната дискриминация. В допълнение основните проблеми, „свързани с ефективността на функциониране на институционалната система за подкрепа произтичат от неумението на тази система да се справя със сложността на такова явление, каквото е инвалидността“ (резюме, с. 43). Емпиричната илюстрация на издигнатите от автора тези, се основава върху данните, събрани от 60 дълбочинни интервюта и два панела интервюта, проведени с експерти в областта на инвалидността. „Проведеният анализ не само обогатява рефлексията за инвалидността с нови теоретични нишки, но и посочва посоки на желани промени в сферата на социалната политика“ (пак там, с. 43).

***

Трима полски изследователи насочват вниманието си към социалната политика спрямо инвалидността. В статия, озаглавена „Социална политика към инвалидността. Теория на изследванията и практически действия на основата на конкретни проекти, изпълнявани за хора с увреждания“ (Paweł Rozmus, Dorota Jedlikowska i Kamil Łuczaj: Polityka społeczna wobec niepełnosprawności. Teoria badań i praktyka działań na podstawie konkretnych przedsięwzięć realizowanych na rzecz osób niepełnosprawnych, s. 63–83), авторите насочват вниманието си към проблеми на социалната политика в контекста на инвалидността и предлаганата помощ. В първата част на текста е представено описанието на „понятието „социална политика“ на научен език, на полски език“ (резюме, с. 63), както и в световната теория и практика. След това е описано използването на термина в европейските документи и полското законодателство. Теоретически контекст на статията са критично-афирмативния подход към социалната политика (Ришард Шарфенберг), политиката, основана на доказателства (evidendenced-based policy) (Рей Роусън), както и социалния, основан на гражданските права, модел на инвалидността (пак там, с. 63).

Авторите подлагат на анализ как академичната дискусия за инвалидността и съществуващите в нея теоретични модели проникват във „философията на функциониране на системата за подкрепа на лицата с увреждания в Полша, във формата на нейното правно регулиране и конкретните действия в нейните рамки“ (пак там, с. 63). Тук реалното функциониране на тази част от социалната политика е представено като са използвани данни от различни изследвания, в т.ч. и от четири case study на проекти, насочени към подкрепа на лица с увреждания, реализирани от НПО в Малополска.

***

Барбара Гончиаж и Томаш Пируг представят текста „От държавата на благоденствието до обществото на благоденствие. Дилеми, свързани с партиципацията на гражданите на основата на примера на социалната политика към хората с увреждания“ (Barbara Gąciarz i Tomasz Piróg: Od państwa opiekuńczego do społeczeństwa opiekuńczego. Dylematy wokół partycypacji obywateli na przykładzie polityki społecznej wobec niepełnosprawności, s. 85–106).

Статията е посветена на въпросите, свързани с партиципацията на бенефициентите при определяне на целите на социалната политика в нейния многосекторен модел. Основните тези са свързани с „позитивните последици от включването на не публичните групови актьори при дефинирането на целите и реализацията на публичните задачи, в съответствие с тяхната връзка с нарастващото чувство на гражданско влияние върху публичната власт, както и с удовлетвореността на гражданите от ефектите от дейността на държавата“ (резюме, с. 85). Същевременно авторите подлагат на критика идеализиращия възглед за демократичната функция на НПО, вкоренен в идеите за социална демокрация, като акцентират върху „неотменимостта на социалните конфликти, отнасящи се до намесата на държавата в многосекторната социална политика“ (пак там, с. 85). На тази основа те защитават тезата, че за най-доброто адаптиране на качеството на услугите към очакванията на бенефициентите, „е необходимо повишаване на субективната роля на непосредствените адресати на публичните политики. Този въпрос е отнесен към ролята на организациите, обединяващи и представляващи хората с увреждания при реформирането на модела на публична политика“ (пак там, с. 85)

***

В поредната статия – „Между политиката на живота, еманципацията и нейното симулиране. Въпроси за новия модел на социална политика по отношение на заетостта на хората с увреждания“ (Ewa Giermanowska i Mariola Racław: Pomiędzy polityką życia, emancypacją i jej pozorowaniem. Pytania o nowy model polityki społecznej wobec zatrudnienia osób niepełnosprawnych, s. 107–127), Ева Гиермановска и Мариола Рацлав разглеждат три процеса, оказващи влияние върху действията в политиката по заетост на хората с увреждания в Полша. Става дума за: „създаване на обща концепция за противодействие на тяхното изключване (включване във всички сфери на социалния живот), промени в образователната политика (въздействащи върху повишаване образователното равнище на хората с увреждания), както и създаването на обща политика по заетост в Полша (от защитните действия до активизацията) (резюме, с. 107). Като използват терминологията на А. Гидънс авторите интерпретират първия процес като опит за преход от политика по еманципация към политика на живота (на равнище на идеите на ЕС и препоръките към страните-членки). Вторият процес се разглежда като използване от индивидите на структурните възможности по пътя към еманципация на групите, т.е. на хората с увреждания в Полша (политика по еманципация). Третият процес се интерпретира като институционално симулиране на еманципация от гл.т. на слабите ефекти в сферата на заетостта на хората с увреждания. „Показаната асинхронност на процесите поражда определени социални последици за общностите, семействата и самите хора с увреждания, като създават нови социални проблеми, без да решават старите“ (пак там, с. 107).

***

Агниешка Куманиецка-Вишниевска и Елжбета Закжевска-Мантерис обръщат изследователския си поглед към проблемите на следването на хората с увреждания. В статията „Следването в наративите на студентите с увреждания“ (Agnieszka Kumaniecka-Wiśniewska i Elżbieta Zakrzewska-Manterys: Studiowanie w narracjach niepełnosprawnych studentów, s. 129–152) те разглеждат проблематиката, свързана с изпълнението на социалната роля студент от хората с увреждания. Както и други изследователи, авторките разглеждат наратива като работа върху идентичността. Наративите се разполагат в различни контексти: траектория на страданието – според разбирането Фриц Шютце, траектория на идентичността и защитния пашкул – според разбирането на Антъни Гидънс, а също и трансформирането на идентичността с вземане предвид на повратните точки и прехода от статус в статус според – разбирането на Анселм Страус. След това авторките противопоставят наративите на концепцията за социалните личности, формулирана от Флориан Знаниецки в книгата му „Днешните хора и цивилизацията на миналото“ („Ludzie teraźniejsi a cywilizacja przyszłości“). Полските социолози показват, че „типологизиращото свързване на концепцията на Знаниецки с индивидуалистичните концепти на биографичния метод, е особено успешно при изследване на нестандартни ситуации, за каквато може да се приеме изпълнението на социалната роля студент от хората с увреждане“ (резюме, с. 129). Изходен пункт е докладът за изследването, проведено през 2011 година сред 60 лица. От тези 60 интервюта са представени 4, които показват отдиференцираните на основата на анализа на всички интервюта „типове „социални личности на студентите с увреждане“: „голямо дете”, „ментор”, „самостоятелен” и „хиперактивен” (пак там, с. 129).

***

Пътят към еманципацията е анализиран в статията на Мария Стойков и Дорота Жуховска „По посока на новата идентичност – хората с увреждане по пътя към еманципацията“ (Maria Stojkow i Dorota Żuchowska: W kierunku nowej tożsamości – osoby niepełnosprawne w drodze ku emancypacji, s. 153–174).

„Съвременното общество се променя под влиянието на новите медийни и информационни технологии, което предизвиква криза на легитимацията на смисъла и функциите на институциите, които досега са били основа на неговото функциониране“ (резюме, с. 153). Тези процеси протичат успоредно с разпада на традиционните общности, които са били типични за промишленото общество. Всичко това оказва влияние върху живота на хората с увреждания. Днес, благодарение на Интернет, възникват виртуални групи и общности, които обединяват хора, борещи се с еднакви или подобни проблеми и които търсят помощ, подкрепа и съвети за справяне с проблемите, които си оказват взаимна помощ за смекчаване на последиците от кризата на институциите и „атрофията на досегашните общности“ (пример за това е фейсбук групата на хората с ревматични заболявания, създадена от Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България). В техните рамки възниква и се развива нова идентичност на хората с увреждания, „която може да приема формата на съпротива срещу доминиращия модел на мислене за инвалидността и да се превърне в пространство на специфична съпротива срещу практиките на дискриминация и социално изключване. Тя може да еволюира по посока на еманципацията“ (пак там, с. 153). Всички тези процеси, както и други, могат да се наблюдават в споменатата група на хората с ревматични заболявания.

Основна цел на статията е „реконструкцията на типовете идентичност на хората с увреждания, които се изграждат в рамките на съществуващите мрежи и инициативи, извършена на основата на 51 интервюта с лица с увреждания, които предприемат активни действия в Интернет в полза на своята среда“ (пак там, с. 53).

***

Следващата статия в списанието е на Томаш Маслик и Ева Мигачевска – „Характер на използването на Интернет от хора с и без увреждания в перспективата на цифровото изключване – сравнителен анализ“ (Tomasz Masłyk i Ewa Migaczewska: Charakter użytkowania Internetu przez osoby niepełnosprawne i sprawne w perspektywie cyfrowego wykluczenia – analiza porównawcza, s. 175–201).

„Функционалността на Интернет, дефинирана по отношение на технологичните иновации, се свързва преди всичко с комуникационния му потенциал и информационните решения, които позволяват да се преодолеят ограниченията на времето, пространството и общото разбиране за телесност“ (резюме, с. 175). В този смисъл, според авторите, ползата от Интернет е толкова по-голяма, колкото по-висока ефективност имат неговите ползватели при преодоляването на този вид бариери. Това се отнася в много голяма степен за хората с увреждания, за които Интернет се е превърнал в шанс да се справят с техните перцептивни и моторични дисфункции, като го превръщат в реално, по израза на МакЛухан, „продължение на човека ”. Статията показва, какво е участието на хората с увреждания сред ползвателите на Интернет в Полша, „в каква област го използват и какви решения, представени в мрежата използват. Всеки аспект е анализиран като са взети предвид „основните социално-демографски характеристики на хората с увреждания-интернавти. С цел да се получи по-пълна представа за анализираните проблеми, в анализа са включени също и ползватели на Интернет без увреждания. Данните, на които се основават изводите, произхождат от изследването „Социална диагноза“, проведено през 2013 г. (пак там, с. 175)

***

Предпоследната статия е на колектив от изследователи – Евелина Чяпута, Агниешка Крул, Александра Мигалска и Марта Варат, и проблематизира майчинството при жените с увреждания: „Майчинсто при жени с двигателни, зрителни и слухови увреждания“ (Ewelina Ciaputa, Agnieszka Król, Aleksandra Migalska i Marta Warat: Macierzyństwo kobiet z niepełnosprawnościami ruchu, wzroku i słuchu, s. 203–224).

Статията е посветена на един изключително важен въпрос – майчинството при жени с различни увреждания, което се разбира както като индивидуално преживяване, така и като социален конструкт. На основата на биографични интервюта и други данни, авторския колектив акцентира върху най-важните фактори, формиращи репродуктивните права на жените с физически, зрителни и слухови увреждания. Засегнати са такива въпроси като: „табуизация на сексуалността, бариери в достъпа до гинекологична помощ, липса на адекватно сексуално образование, а също и често негативната оценка на възможността да се изпълнява ролята на майка, дилемите, свързани с възможността за унаследяване на уврежданията или осигуряването на подходящи грижи за детето“ (резюме, с. 203). В статията е показано влиянието на социално-икономическите условия върху възможността да се изпълнява ролята на майка. „Teкстът завършва с опит да се даде отговор на въпроса за новия модел на майчинство при жените с увреждания“ (пак там, с. 203).

***

Броят завършва с текста на Беата Ковалскам Агниешка Крул, Александра Мигалска и Марта Варат „Изследвания на инвалидността и социологическо въображение“ (Beata Kowalska, Agnieszka Król, Aleksandra Migalska i Marta Warat: Studia nad niepełnosprawnością a wyobraźnia socjologiczna, s. 225–250).

Като се позовават на категорията, въведена от Милс – „социологическо въображение“, авторския колектив поставя един важен и фундаментален въпрос: въпросът за присъствието на изследванията на инвалидността в социологията. Известно е, че представянето на теоретичните модели на инвалидността в социалните науки се е превърнало в изходен пункт за методологическите решения, свързани с провеждането на изследвания, доминирани от социалния модел на инвалидността. Обсъдени са както предпоставките и хипотезите, така и практиката за презентиране на качествени изследвания, отнасящи се до джендър измерението на инвалидността. „Те са анализирани в комплементарен аспект на изследователските и еманципационните му измерения, както и като тъкан на индивидуалните, структурните и гражданските перспективи“ (резюме, с. 225). Авторския колектив локализира своите изследвания в перспективата на феминистката методология и ангажираната социология, като подчертава „техния процесуален и усилващ характер, преодоляването на традиционните релации изследовател/ка-изследвано лице, избягването на натрапване на мрежа от понятия на изследователките и признаването на компетентността на участничките в изследванията, както и необходимостта от осигуряване на пълен достъп като условие за субектно третиране на участничките“ (пак там, с. 225).

***

Представените материали от брой втори на „Studia socjologiczne“ разкриват една малка част от проблематиката, свързана със сложния и многоаспектен социален феномен инвалидността, както и редица аспекти на социалната политика към хората с увреждания. Като червена нишка през целия брой преминава идеята, че стандартизацията и/или унифицирането на решенията на проблемите в сферата на инвалидността, са остарели подходи и днес не работят. Защото няма как по един и същ начин да се решават проблеми на множество групи и субкатегории, формиращи социалната категория лица с увреждания. Подобен подход – присъщ за българската социална политика, днес е вреден и опасен, тъй като: (1) създава условия за скрита и/или непряка дискриминация и социално изключване, (2) поражда, поддържа и затвърждава социални неравенства, както вътре в социалната категория „лица с увреждания“ така и между двете свързани по между си категории лица с и без увреждания, (3) превръща едно биологическо различие – увреждането, в хоризонтално („вътре-вън“ в и от определени процеси и групи) и вертикално неравенство – позиции и статуси в социалната йерархия.

Анализите засягат макро, мезо и микро равнището на феномена инвалидност, като се изследват взаимоотношенията – най-общо – между обществото и човека с увреждане.

Томът на „Studia socjologiczne“ е поредното брилянтно доказателство за силата на полската социология на инвалидността, развивана от над 50 години, както и за болезнената необходимост от непрекъснати социологически изследвания в сферата на инвалидността.

Източник: Studia socjologiczne. Niepełnosprawność. Wyzwania teorii i praktyki. № 2 (213)/2014. http://www.studiasocjologiczne.pl/n,5,studia-socjologiczne-2-2014.html

доц. д-р Божидар Ивков