Етикети

, , , , , ,

Книгата „Инвалидността в огледалото на зрелостта“ е сборник от статии под редакцията на Р. Кияк и е съставена от две части. В първа част – „Зрелост с инвалидност“ авторите правят опи да отговорят на въпроса, какво представлява зрелостта на човека с инвалидност – както ментална, така и с други видеве инвалидност. Анализирани са правните аспекти на зрелостта на хората с инвалидност – например защитено жилище, създаване на семейство и др.

Цел на книгата е да обърне внимание на все още пренебрегвания в литературата период на живота на хората с инвалидност – зрелостта и старостта. Всъщност това е книга, която представя различни аспекти от живота в хронологичен порядък – от ранната зрелост до старостта и смъртта.

Предмет и обект на изследване в различните материали са различни случаи и видове инвалидност.

Зрелостта е състояние, когато се изгражда и установява съзнанието за себе си – не всички хора с ментална или физическа инвалидност ще излязат от този период по различни причини. И тук е важната роля на различната по вид и същност подкрепа, от която имат потребност хората с инвалидност.

В статията „Преживяване на собствената и чуждата зрялост от хората с инвалидност“ Малгожата Кошчиелска анализира различни варианти на термина „зрялост“. Зрелостта в социален смисъл означава начин на поведение, който се характеризира с отговорно отношение към житейските и социалните задачи, с отговорност за себе си и другите, с грижа за здравето, възможности и способност за самоиздръжка и др. Зрелостта в психологически план означава способност да се контролират емоциите, импулсите, или самоуправление съобразно ценностната система на човека.

Станислав Ковалик, в текста „Помощ за навлизане и издръжката на собствената зрялот при хора с инвалидност“, препоръчва седем крачки или концепция за навлизане в зрелостта. Много често на хората с инвалидност им се натрапва същата развитийна матрица, както и на здравите хора, каквато е препоръчана от големите теоретици в развитийната психология – например Е. Ериксон и неговата теория за преодоляване на житейските кризи и др. Подобен подход е погрешен.

Една от най-интересните статии може би е тази, посветена на автоагресията при някои хора с инвалидност. В „Кризи на зрелостта – самоубийствата“ Адам Чабански повдига важни въпроси, свързани със социалната рехабилитация, с проблемите за самоприемане и слабата психологическа подкрепа, която освен медицинската рехабилитация трябва да присъства непрекъснато в живота на хората с инвалидност ако това се налага, особено при тези, които са склонни към автоагресия.

Последната част на книгата е посветена, както споменах на старостта и смъртта. Тук се откроява статията на Изабела Форналик „Лицата с инвалидност и техните семейства. За смъртта и умирането в няколко сцени“.

Хората с инвалидност трябва да имат своите шансове за достоен живот и достойна смърт, защото те също са субекти, автономни и свободни човеци, които имат потребност преди всичко от подкрепа, а не толкова от обгрижване. И това е може би е основното послание на книгата.

Kijak, R. J. (2012) Niepełnosprawność. W zwierciadle dorosłości. Wydawnictwo: Impuls, Oficyna Wydawnicza, Kraków. ISBN: 978-83-7308-964-8, 324 s.

доц. д-р Божидар Ивков