Етикети

, , , , , , , , , , , ,

„… бе решил да смени специалността си, за да избегне онова, което виждаше като приближаване на четирите конника на медицинския Апокалипсис: здравните застрахователни дружества, контролираната медицинска грижа, невежото правителство и, както изглежда, безчувственото общество” [1]
Р. Кук „Интервенция”.

Р. Кук говори за „четирите конника на медицинския Апокалипсис”, а те всъщност са повече. Към тях трябва да се прибавят поне още два: медикализацията на живота на хората и съвременната фармацевтична индустрия, или както я нарича Марко Пицути „Биг Фарма”.

„Днес ще научите за четири големи измами на фармацевтичната индустрия. Ефектите от тези мошеничества са налице и до днес само благодарение на активното съдействие на институциите, отговарящи за общественото здраве. А лекарите обикновено несъзнателно (дали всички лекари са в „безсъзнание” – б.м. – Б.И.) възпроизвеждат тези глупости” [2]. И така, за какво става дума?

1. Химиотерапия, подхранваща рака

В края на ноември 2012 година колектив от INSERM (Френския държавен институт за здраве и медицински изследвания) в Дижон, под ръководството на Франсоа Чирингело, публикува статия в „Nature Medicine”. В тази статия се подчертава, че две лекарства, повсевместно използвани в химиотерапията против различни видове рак, всъщност могат да насърчат развитието на ракови клетки [2; 3]. Става дума за 5-fluorouracyl и gemcytabin, използвани при лечението на рака на дебелото черво, гърдите и панкреаса.

Нека се опитаме да проследим – разбира се повърхностно и не много ясно за нас лаиците – как тези лекарства стимулират развитието на рака. Най-напред в някои клетки на имунната система се активира белтъчен комплекс, който се нарича инфламазом NLRP3. Под влиянието на този комплекс клетките произвеждат или освобождават провъзпалителен цитокин – интерлевкин IL-1 beta. Този цитокин от своя страна произвежда друг цитокин (IL-17), който подхранва развитието на туморите, защото насърчава ангиогенезата, т.е. възникването на нови кръвоносни съдове, в този случай хранещи туморите. Затова, колкото повече лекарства взима пациентът, толкова по-добре се храни неговия рак благодарение на широката мрежа кръвоносни съдове и толкова по-бързо нараства. И всичко това може да се види на страницата на INSERM [виж 3; 4; 5].

Какъв извод правят учените? Дали препоръчват спирането на прилагането на „антираковото” лекарство, което de facto поддържа развитието му? Не, няма такова нещо. „Мнението на учените, в съответствие с все по-широко прилаганото в медицината правило, е че трябва да се изработи ново лекарство. Което да допълва досегашните препарати, прилагани в химиотерапията”. Самият Франсоа Чирингели твърди: „Нашите резултати показаха, че активирането на инфламазома ограничава ефективността на химиотерапията против раковите тумори. Поредното предизвикателство е дали ще успеем да задържим активизацията на инфламазома”. С други думи, вместо премахване на вредните лекарства, учените искат да започнат да „тъпчат” болния с нови лекарства, които биха компенсирали негативните въздействия на първото, т.е. историята се повтаря и е до болка позната – нещата се свеждат до въпроса: как да се осигурят нови източници на доходи за фармацевтичната индустрия.

2. Измисляне на нови болести

Дерматолог (също и ревматолог) – това е най-добрата професия. Няма спешни случаи (в ревматологията са рядко и се препращат към други специалисти), а пациентът нито оздравява, нито умира. Това е студентски виц във висшите медицински училища. Но той прекрасно е усвоен като философия и стратегия за действие от фармацевтичните фирми. Вместо усилията да са насочени към намирането и производството на „чудотворни” таблетки, които могат да излекуват човек, Биг фарма ни залива с лекарства, които се вземат цял живот – това е зависимост, по-страшна от наркотиците, защото е далеч по-широко разпространена. Така човек се въвежда в „обществото на ремисията” (А. Франк), където границите между болестта и здравето са заличени, а зависимостта от лекарствата е тотална. Нещо повече, открити са нови видове лекарства – препарати, които се вземат за всеки случай (профилактика?!), за да се забави клиничния процес, за който дори не се знае до къде води.

Пример: болестта на Алцхаймер. Съществуват няколко лекарства, между другото доста скъпи, които би трябвало да забавят развитието на болестта. Но изследванията в сравнение с плацебо ефекта показали, че ползата от тях е почти нулева (само няколко процента успех в групата, на взимащите лекарствата). Вместо това страничните ефекти от тези лекарства са твърде видими и осезаеми. Трябва ли при такава ситуация да се спре лечението? Невролозите крещят: „Абсолютно не!”, защото ако лекарството има дори само такъв малък ефект, то самото му приемане и ежемесечните консултации представляват психологическа подкрепа, която подобрява състоянието на пациентите. Това, между другото е и най-добрата дефиниция на ефекта плацебо, който в тези случаи струва огромни разходи на държавно осигурителната система, както и стотици и хиляди лева на самия пациент.

Добре, ако метод на лечение и лекарство в традиционната медицина имат предимно плацебо ефект, защо това е „научно обосновано”, законно и т.н., а същия подход и резултат при нетрадиционните (извън конвенционалната медицина) медицински практики (в алтернативната медицина) е ненаучно и незаконно? От дейността на конвенционалната медицинска практика са починали милиони хора по света. От нетрадиционната медицина са в пъти по-малко. Кой тогава е масовия убиец? Отговорът е в парите и властта.

Ето какво пише Кук: „Алтернативната медицина има добри отношения с пациентите, държи се с тях като с хора, прави посещението приятно социално преживяване, дори и да не провежда реално лечение. Конвенционалната, от друга страна, много често е тъкмо обратното – лекарите и сестрите се държат така, сякаш ти правят лична услуга. И още по-лошо – когато лекарите смятат, че не могат да ти помогнат, те игнорират…

… нека добавя още една причина към това защо хората са се хванали със зъби и нокти за алтернативната медицина: тя не изглежда плашеща. Ако кажеш, че група хора умират всяка година от това, че са ходили на алтернативен терапевт, няма да им мигне и окото. Защото стотици хиляди са умрелите, които са се лекували единствено при конвенционален лекар. Всъщност хората, които отиват в офиса по хиропрактика искат да вярват в хиропрактиката, главно защото не искат да отидат на конвенционален лекар, където могат да получат диагноза, която включва дискомфорт и болка, а може би и смърт. При лечителя това никога не се случва. Всичко е оптимистично, всяко оплакване може да бъде изцерено и не боли, а дори и да е плацебо, на кого му пука? [1, с. 174-175]

Друг пример: действията, насочени към ранното откриване на „рака“ на простатата. В действителност тук става въпрос за аденом на простатата, който понякога може да рецидивира. Това става при почти всички мъже след 80 годишна възраст и това не заплашва живота им.

Доскоро, ако някой критикуваше инвалидизиращата пациентите система: теста PSA – биопсия – премахването на простатата, минаваше за лекомислен бунтар. Въпреки това от различни страни идват съобщения, които показват, че тази жестока превенция има смисъл само при много малък относителен дял от мъжката популация.

Същото е с ваксинацията против HPV (човешкия папилома вирус), както и при повсевместно прилаганата мамография. За заплахите, свързани с последната, се пише официално, но все така плахо.

Измислянето на нови болести протича и по други канали. Това е процес, който е част от по-широкия процес на медикализация на живота. Полския изследовател Михал Новаковски разкрива този процес с примерa за превръщането на срамежливостта в заболяване: „Елемент на медикализация е създаването на нови болести, обхващащи например симптоми, които по-рано са били определяни като поведение на срамежлив човек“ [6].

3. Намаляване на болестните норми

Когато симптомите на болестта са недостатъчни или изобщо не се проявяват, е достатъчно да се пренастрои системата за алармиране – това ще направи милиони хора пациенти, заплашени от дадено заболяване. Тези силно съмнителни „норми” редовно са подлагани на промяна за ужас на лекарите, предписващи рецепти, които често вече не знаят, къде се намират. Такъв е случаят с холестерола. „Никой не може да бъде сигурен, каква е стойността на прага, след който холестерола се превръща в проблем, въпреки мъдрото, макар и погрешно разделение на добър и лош холестерол“ [2]. А какво да се каже за психиатрията, където броя на изписваните лекарства е нараснал лавинообразно [4] от гл.т. на появата на нови неразположения и болестни синдроми, които само до преди 20 години не са съществували?

Заслужава да се отбележи, че в своята работа Пътеводител сред 4 000 полезни, безполезни и опасни медикамента („Le guide des 4000 médicaments utiles, inutiles ou dangereux”), професорите Дебре и Еван, обръщат внимание на празнотата в сферата на новите фармакологични средства. Днешните „новости“ са просто копия на лекарства от преди 30 години, които днес обаче са три-четири пъти по-скъпи [2].

4. Авандия – програмираната катастрофа

В американския ежедневник „Washington Post” е публикувана дълга статия, обобщаваща огромен медицински мегаскандал (общия брой на инфарктите и смъртните случаи се изчислява на 83 000!). Тези факти се отнасят за хората с диабет, лекувани с препарата Avandia. Фактът е пример за това, как може напълно съзнателно да се разпространи опасен медикамент в целия свят [2; 5].

През 2006 година във влиятелното списание „New England Journal of Medicine”, е публикувана статия. Списанието е известно и с това, че преди публикацията на даден материал, той се подлага на детайлен анализ от независим експертен екип. В статията са описани достойни за удивление резултати от лечението с Avandiа в сравнение с два други препарата – конкурентни лекарства. „Експертите”, верифициращи статията, не са посочили своите връзки с фармацевтичните фирми, които засяга експертизата. Ако са направили това, то би станало ясно, че всеки от тях е получил от Glaxo Smith Kline (GSK) възнаграждение от пакета за възстановяване на разходите за изследвания. Същевременно четирима от експертите са на щат във фирмата и притежават нейни акции. Фирмата получава разрешение за продажба на продукта Avandiа, a лекарите изписват хиляди рецепти за него.

Изведнъж медиците започват да се съмняват – беспокойство буди съмнението дали е нормално, че сред диабетиците, лекувани с Avandiа главоломно нараства лошия холестерол? Известно е, че за хората със сърдечни заболявания това би било противопоказано. Върху проблема се съсредоточават дори ръководителите на проекта във фирмата, както и представители на FDA – американския контролен орган, който изисква от GSK изследвания по този проблем. „Фирмата изпълнява задълженията си, но показва изследвания, които са фалшифицирани – в тях не са участвали пациенти със сърдечни заболявания, т.е. тези, при които биха могли да се появят най-големи компликации“ [2].

Всъщност това са класически процедури за изкривяване (или направо фалшифициране) на изследванията, които много трудно се откриват, ако експертите не са достатъчно внимателни – нещо, за което може да им бъде платено. Случаят обаче не убягва от вниманието на Стивън Нисен – лекарят, благодарение на който е разкрита аферата с болкоуспокоителното лекарство Vioxx (смята се, че е предизвикал 40 000 смъртни случая). Този път Нисен сам събира напълно различни данни, които са за повече изследвани лица и провежда мета анализ. Резултатите от него светкавично са публикувани не от друг, а от редакцията на „New England Journal of Medicine”. Там са шокирани от резултатите. „Ако изчисленията са верни, то живота на хиляди пациенти е поставен в опасност“ – коментира редакцията [2]. Но GSK вече е подготвила отговор: на бял свят излизат поредните изкривени данни от изследване на основата на ненадеждна и лошо описана извадка. Това се оказва достатъчно паниката да бъде овладяна за известно време. Нисен обаче не се предава и през 2010 година се стига до там, че представител на FDA разкрива фалшивостта на последното изследване, представено от GSK. Той признава дори, че то е проведено с една единствена цел – да се печели време. Тогава слуховете за изследванията достигат до учените и предизвикват голям смут, а FDA провежда разследване и установява, че всичко е било известно във фирмата производител, било е подкрепяно и разходите са предвидени! Така се стига до септември месец 2010 година, когато Avandia е извадена от употреба в Европа, а в САЩ е силно ограничена. Едва на 2 юли 2012 година GSK признава своите криминални действия при продажбите на лекарства (главно на Avandiа) и се съгласява да заплати компенсации в размер на 3 милиарда долара. Е, ако фирмата се е съгласила да плати тази сума, поне аз нямам въображение да си представя, какви са били печалбите. Един пример: във Франция над 200 000 диабетици са приемали препарата в продължение на 2-3 години. Медиите услужливо са мълчали. Ако истината е била казана на обществото, то тя би предизвикала шок, свързан със смъртните случаи, предизвикани от противодиабетното лекарство [2].

Парадокс: в Полша лекарството е употребявано от малко хора поради високата си цена и липсата на рефинансиране от здравната каса. Същата е ситуацията и в България. С други думи, понякога бедността може да спаси живота на много хора.

Заключение

Тази ситуация в съвременната фармация и здравеопазване не е изолиран случай, тъкмо обратното. Тя е правило. Целта е една: пари, много, много пари и власт. Животът на човека е обезценен – той е сведен до статистическа единица. Просто е в различни графи – на живите, или на смъртните случаи. Освен това, тази ситуация би трябвало да събуди и да оформи огромно недоверие към съвременната фармация и здравеопазване. Това обаче не се случва. Защо? Кой е виновен? Конниците на съвременния медицински Армагедон, към които – искам или не искам – все по-често причислявам и част от лекарите.

Днес най-добре е, човек да не боледува и да води здравословен начин на живот. За съжаление това рядко е възможно. Дори само поради това, че общодостъпните храни също са отровени. Същевременно лекарите тотално са загърбили природните терапии.

Какво ли ни очаква в бъдеще?

Източници

[1] Кук, Р. (2011) Интервенция. ИК „ЕрГон”, София.
[2] Dupuis, J.-M. (2014) 4 wielkie medyczne szwindle. http://www.pocztazdrowia.pl/4-wielkie-medyczne-szwindle/
[3] Améliorer l’efficacité de la chimiothérapie en agissant sur le système immunitaire, http://www.inserm.fr/espace-journalistes/ameliorer-l-efficacite-de-la-chimiotherapie-en-agissant-sur-le-systeme-immunitaire.
[4] Frances, А. (2013) Saving normal: an insider’s revolt against out-of-control psychiatric diagnosis, DSM-5, big pharma, and the medicalization of ordinary life. William Morrow, Maj.
[5] Whoriskey, Р. (2012) As drug industry’s influence over research grows, so does the potential for bias. The Washngton Post, 25/11/2012, http://www.washingtonpost.com/business/economy/as-drug-industrys-influence-over-research-grows-so-does-the-potential-for-bias/2012/11/24/bb64d596-1264-11e2-be82-c3411b7680a9_story.html
[6] Nowakowski, M. (2013) Zjawisko medykalizacji na przykładzie nieśmialości w ujęciu socjologii medycyny. W: M. Skrzypek (red.) Socjologia medycyny w multidyscyplinarnych badaniach humanizujących biomedycynę. Wyd-wo „KUL”, Lublin.

доц. д-р Божидар Ивков