Етикети

, , , , , , , ,

Когато се планира някакво пътуване обикновено човек трябва да си отговори на няколко въпроса преди да вземе решение: Кога?, До къде?, С какво?, С кого?, За колко дни?, Колко ще струва?

Преди да тръгне на път човекът с ревматично заболяване (особено ако то е в напреднал стадий) освен, че трябва да вземе решение за времето и мястото на пътуване и др.п., трябва да направи самооценка на своите възможности и ограничения, на своите потребности и необходимите ресурси, за да ги задоволи и т.н.

Когато се определя датата на заминаване трябва да се има предвид, че:

– не трябва да се планира отпуск в период, за който се знае, че точно тогава заболяването се е обостряло в предишни години;
– трябва да се избягва (по възможност) негативното влияние на външни фактори, например резки промени във времето;
– трябва да не се предприемат кратки пътувания в райони с променливо време;
– не трябва да се избира време за път, когато е туристическия пик за дадената дестинация.

Когато се избира дадена дестинация, човекът с ревматично заболяване трябва да познава и да вземе предвид достъпността на комуникационните системи – например има ли и ако да – какви, архитектурни и транспортни бариери и т.н. Важно е също така да се прецени времето за път, а не да се изчисляват километрите.

Не по-малко важен е изборът на място за нощувка. При наличието на функционални дефицити и ограничения, предизвикани от ревматичното заболяване (както често се случва при хора с ревматоиден артрит, болест на Бехтерев и др.) трябва да се вземат предвид такива детайли, като: наличие на асансьор, възможност персонала на заведението да окаже помощ при отваряне на врати и носене на багаж и др.п., дали леглата са достатъчно високи с оглед на лесно ставане, дали стаите са оборудвани с душ кабини или с вани, оборудвани ли са стаите с хладилник, в който може да се съхраняват лекарства, изискващи ниски температури и т.н.

Когато човекът с ревматично заболяване вече има някаква степен на инвалидност е добре да пътува със свой близък, който би могъл да му окаже помощ при извършване на по-сложни дейности. Ако това не е възможно, е добре човекът с ревматично заболяване да носи със себе си всички помощни средства, които го правят напълно независим при извършването на ежедневните дейности. Понякога самостоятелното пътуване, особено с публичния транспорт в България и настаняването в стая с чужд човек може да се окаже доста трудно и неприятно преживяване.

Когато се планира ваканция е важно от рано да се започне заделяне на средства с оглед на необходимостта да се ползва най-добрата и подходяща за потребностите на всеки оферта. Ако човек иска да одпочине добре и да се зареди с позитивна енергия не трябва да пести „стотинки” от такси или хотел, който отговаря на неговите възможности и предпочитания.

Важно е преди заминаването човекът с ревматично заболяване да се консултира с личния си лекар или с ревматолог за това, как най-добре да се организира вземането на лекарства по време на път, как да се предпази от заразни заболявания (това е много важно за хората на лечение с биологични препарати). Важна е и информацията за това дали пътуващият може да се ваксинира и дали това е безопасно, особено ако ще се пътува до място, където ваксинацията е наложителна; важно е да се знае и как да се ползват слънчевите бани и др.

Приготвяйки багажа си човекът с ревматично заболяване трябва да вземе предвид кой ще се занимава с него по време на пътуването. Добре е багажът да се подреди в куфар или сак на колела, a нещата, които се вземат да се ограничат само до най-необходимото – това е грижа както за самия себе си, така и за хората, които ще помагат за придвижване на багажа. Особено внимание трябва да се отдели на лекарствата, да се прецени кои и колко да се вземат за времето, през което човекът ще отсъства от дома си. Не трябва да се забравят и кремове, предпазващи от слънце, както и всички ползвани помощни средства и ортези.

Ако човекът с ревматично заболяване ще пътува извън България е важно да има Европейска здравна карта, както и да си осигури допълнителна здравна застраховка. Ако става дума за организирана от туристическа агенция екскурзия трябва да се попита дали в цената влиза здравна застраховка и ако не, то тя да се закупи.

Изборът на транспорт също е от голямо значение. При по-дълги путувания за повечето хора с ревматични заболявания най-удобно е пътуването със самолет – не е така при хора с болест на Бехтерев и обездвижена тазобедрена става, но не е невъзможно. При закупуване на самолетен билет трябва да се обърне внимание на условията на превозвача – позволени килограми на багажа (куфар и ръчен багаж). Ако човек има проблеми с придвижването на всяко летище вече има служби, които осигуряват помощ при предвижването в рамките на летището и достъпа до борда на самолета. Затова още при чекиране на багажа е важно да се поиска такава помощ.

Освен това винаги трябва да се съобщава при проверките за безопасност за наличието на ендопротезиране, защото контролната система винаги реагира на метала в изкуствената става. Тогава се преминава през ръчна проверка. Освен това ако човекът с ревматично заболяване ползва бастун, канадки или патерици трябва да уведоми проверяващите дали може да измине няколко метра без тях, докато тези уреди преминават през скенер. Ако това е невъзможно за него трябва да изчака прегледа на скенер и след това те ще му бъдат върнати, за да премине през контролната „врата”.

Пътуването с влак също може да бъде приятно и удобно. За да бъде такова също трябва да се спазят някои изисквания и правила. При пътуване на дълги разстояния през нощта е добре да се използва спално място. Ако се пътува през деня трябва да се вземе вагон първа класа. При проблеми с качването и слизането от вагона човекът с ревматично заболяване трябва да се обърне към съответната служба за помощ на хора с увреждания, която вече съществува на всяка по-голяма гара или към кондуктора или началник влака.

Пътуването с автобус ограничава пътуващия до седене на едно място през цялото време на пътуване. Ползването на тоалетна например е възможно само на местата, където автобусът спира за почивка. Това може да се окаже затруднение за някои хора с ревматични заболявания и затова трябва да се прецени внимателно дали това е най-подходящия транспорт за конкретното пътуване.

Пътуването с кола изглежда най-удобно – възможно е да се вземе всичко, което се смята за важно. Може да се спре почти навсякъде, да се стигне почти до всяко кътче и т.н. Затова тук трябва внимателно да се планират преходите и почивките, както и да се избягва нощното пътуване.

Всяко пътуване е своеобразно изпитание за човека с ревматично заболяване и затова трябва да бъде приспособено към възможностите на конкретния човек. Всеки човек с ревматично заболяване знае, че неговата хронична болест и моментно състояние на функционалните възможности променят досегашните начини и възможности за действие и поведение. Ето защо е важно да се мисли позитивно – например „Какво още мога да направя”, а не негативно – например „какво не мога”. Подобна психологическа настройка е фактор, който оказва силно влияние върху успешното и приятно пътуване.

На сайта на полския институт по ревматология във Варшава (няма изненада, че това не се прави в България, нали?) вече са качени няколко филма, които нагледно показват на хората с ревматични заболявания, как да се справят в различни ситуации.

На линка – http://dzienreumatyzmu.pl/node/34 – може да се види кратък филм със съвети, как да се пътува.

Трябва да се помни, че пътуването винаги е свързано с много позитивни емоции – посещение на нови места, запознаване отблизо и в дълбочина със собствената или чужда култура, среща с много нови хора и т.н. Всяко пътуване е презареждане на „психологическите батерии” с позитивна енергия. Ето защо не трябва да се позволява ревматичното заболяване да се превръща в непреодолима бариера и отказ от пътуване. Безспорен проблем са парите. Струва ми се обаче, че всеки може да спести някакви минимални средства поне за кратки и близки до местоживеенето му екскурзии.

Е, на добър път!

Източник: Reumatyk w podróży. [http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/reumatykwpodry.pdf] [Материалът e подготвен изцяло на базата на текст от Йоланта Григиелска, основан на лекция, изнесена в рамките на програмата „Срещи с ревматологията в четвъртък” организиран от Центъра по епидемиология и промоция на здравето в Института по ревматология].

доц. д-р Божидар Ивков