Етикети

, , , , , , , ,

В процеса на лечение на ревматичните заболявания ключова роля за постигането на добри резултати, т.е. за постигане на висока ефективност от лечението, играе комплексното лечение и мониторинга на напредъка на лечението. Лечението на ревматичните заболявания се основава върху три основни, фундаментални, взаимосвързани области:

(1) фармакологично лечение,

(2) комплексна рехабилитация – медицинска, професионална и социална,

(3) психологическа подкрепа и/или психологическа рехабилитация.

Внимание: Успешно, ефективно лечение има само тогава, когато – в съответствие с вида на заболяването и възрастта – тези три основни области са комбинирани адекватно и се прилагат по подходящ начин и в необходимото количество.

Внимание: Всяко пренебрегване или прекален акцент върху една или друга област на комплексното лечение води до влошаване на резултатите от лечението, намалява ефективността му, създава възможности за вторични увреждания на други органи и системи и в крайна сметка ускорява процеса на инвалидизация на човека с ревматично заболяване.

Тук ще разгледам някои по-важни аспекти на един от елементите на комплексното лечение на ревматичните заболявания: физическата активност и ролята на рехабилитацията при домашни условия.

Човешкото тяло, разглеждано като мегаорганична, жива система, не може да съществува без движение, т.е. то е създадено и може да съществува само чрез движение – физическа активност. Физическата активност оказва благотворно влияние върху самочувствието на човека, подобрява общото състояние на тялото и духа, поддържа наличните двигателни възможности или предпазва от възникване на двигателни дисфункции и дефицити и физическа инвалидност. Освен това физическата активност е важно условие за поддържане на нормално за всеки индивид тегло.

Внимание: Системната физическа активност чрез специални упражнения, подпомага лечението на хроничната физическа болка, както и съдейства за намаляване на дозите на лекарствата, прилагани срещу физическата болка.
Системната физическа активност намалява усещаните болки и свързаните с нея неприятни преживявания.

Най-важния етап в процеса на изготвяне на подходящите упражнения и дозирането им при всеки човек с ревматично заболяване, е по времето, когато се участва в процедури по медицинска рехабилитация или в процеса на кинезитерапия. В този процес от особена важност е сътрудничеството между човека с ревматично заболяване и кинезитерапевта. Това позволява да бъде оценено здравното състояние на човека, неговите реакции спрямо определени микрокомплекси упражнения – кои са полезни, кои трябва да се избягват. С други думи, това е процес на обучение и оценка.

От особена важност е човек да се научи правилно да изпълнява упражненията, подходящи за него, да се научи да елиминира техническите пропуски и нередности при извършването им. Това гарантира, че физическата активност ще бъде с позитивни резултати за лечението на заболяването, а няма да влоши здравословното състояние на човека.

Внимание, социална фантастика. В Полша, когато здравословното състояние на човек не му позволява да посещава рехабилитационни центрове и заведения, но се нуждае от медицинска рехабилитация, той има право да ползва т.нар. „домашна рехабилитация”, която се разглежда като форма на обезщетение и се гарантира и финансира от полския здравен фонд. Този тип рехабилитация е насочен към хора с хронични заболявания, каквито са и ревматичните. Броя на часовете за рехабилитация за една година се определя от здравния фонд, но по предписание на лекаря тези часове могат да бъдат завишени.

Какво трябва да се знае при извършването на физически упражнения в дома.

(1) Наблюдение – при физическа активност човекът с ревматично заболяване трябва да следи реакциите на тялото си спрямо упражненията и натоварването, т.е. да следи да извършва подходящо физическо усилие и внимателно да променя неговия вид и интензивност.

(2) Проследяване и контрол – трябва да се следи за нивото на кръвното налягане и пулса. Нормалното кръвно налягане е в границите на 110-130 на 70-85. По време на гимнастика то се повишава, но не бива да се увеличава с повече от 20-30 mmHg. Същевременно при контрола на пулса при упражнения за издръжливост може да се използва т.нар. пулсометър (например при упражнения за издръжливост пулса трябва да е в границите 55-85% от максималния допустимия пулс.

Важно: Максимален пулс = 220 – възрастта на човека.

(3) Планиране – всички упражнения трябва внимателно да се планират. При поява на нова болка (нетипична за заболяването) или на друг вид дискомфорт по време на упражненията, е важно те да се прекратят и да се направи консултация с кинезитерапевт или лекар. Не се препоръчват физически упражнения при заболявания, които протичат с повишена температура, или когато настъпва виене на свят или дишането се затруднява.

(4) Подбор – изборът и подборът на упражненията, както и степента на натоварване се извършва внимателно, съобразно здравословното състояние, наличното време и домашните условия. Трябва да се съблюдава безопасност на физическата активност и систематичност. Те са гаранция за успех.

Тези етапи или страни на физическата активност са взаимосвързани и взаимопроникващи се и в практиката относително трудно се отделят едни от други.

Упражненията могат да се разделят на следните групи:

1) Упражнения за издръжливост (aeробни) – най-простата форма е разходката, ходенето пеша (напр. скандинавско ходене – подробно за това виж: http://health.bg/11670/novata-fitnes-moda-skandinavsko-hodene) и карането на колело (тук обаче има по-голям риск от падане и нараняване). Ако даден вид движение не е възможно поради настъпили вече увреждания и дефицити, винаги е възможно човек да адаптира движението съобразно своите възможности.

При този вид физическа активност е от изключително значение постепенното приспособяване на организма към натоварването. Бързането е лош подход и може да доведе до допълнителни увреждания. В началото може да се практикува един ден движение, един ден почивка.

2) Силови упражнения – тези упражнения повишават мускулната сила и силата на цялата опорно-двигателна система. Тези упражнения се разделят на (а) изометрични (напрягане на мускулите без движение в ставата) и (б) изотонични (напрягане на мускула с движение в ставата). При тези упражнения не бива да се допуска в никакъв случай претоварване. Подобни упражнения обикновено се извършват максимум 3-4 пъти в седмица с минимум един ден за възстановяване след всеки ден, в който са извършвани.

3) Упражнения, повишаващи подвижността на ставите. Тези упражнения се извършват в максимално възможната степен на движение на ставата, което позволява да се съхрани обема на движение, дори да се увеличи. Могат да се извършват 5-6 пъти седмично. При здравите стави са достатъчни 2 повторения, но при увредени стави е необходимо по-голяма честота, като тя се определя съвместно с кинезитерапевт.

4) Упражнения, подобряващи нервно-мускулния контрол. Тук ключов момент е пълното осъзнаване на движението, както и правилната стойка (позиция) и проследяването на движението. Тези упражнения се извършват в свбодно темпо, в различни позиции. Правят се 5-6 пъти в седмица.

5) Упражнения за разтягане и релаксация. Такива са упражненията при йога, тай-чи и др. Безопасна и ефективна техника за разтягане при ревматични заболявания е поизометричната релаксация на мускулите. Тя протича на три етапа: (1) напрежение (с продължителност 5-8 секунди) 2) отпускане и 3) разтягане (деликатно, безболезнено). Друг добър метод е статичното разтягане (пасивно). Извършва се движение докато няма болка при разтягането и се задържа в дадена позиция от 10 до 30 секунди. Най-простата форма за релаксиращи упражнения, са дихателните. При засягане и ограничаване на движението на гръдния кош те са от особена важност.

И така физическата активност в дома трябва да бъде безопасна, да се извършва системно и да има контрол и внимателно (само)наблюдение от страна на човека с ревматично заболяване и кинезитерапевта. Натоварването се увеличава бавно и постепенно до равнище, чиято оптималност всеки определя сам за себе си.
Редовното и оптимално физическо натоварване калява и волята. И обратното, човек трябва да има воля, за да играе редовно гимнастика в домашни условия.

Източник: Материалът е изграден изцяло на основата на: Aktywność fizyczna i rehabilitacja domowa http://www.instytutreumatologii.pl/userfiles/Spotkania_czwartkowe/spotkanie7wykad2v3.pdf [Оригиналът e подготвен от Отдела по епидемиология и промоция на здравето към Института по ревматология във Варшава, на основата на лекцията на д-р Ева Гашевска и мгр Марчин Кожуховски, изнесен в рамките на програмата „Срещи с ревматологията в четвъртък]

доц. д-р Божидар Ивков