Етикети

, , , , , ,

В Полша протича дебат за равнището на минималната работна заплата. В настоящия момент тя е в размер на 1 680 злоти (401,192 евро, или 785,989 лева по официален курс към 22 май 2014 година). След облагане с данъци и социални осигуровки, работещите поляци на минимална работна заплата получават чисто 1 237 злоти (или 295,402 евро, или 578,732 лева).
Предвижда се от 1 януари 2015 година минималната работна заплата да нарастне на 1 731 злоти бруто (или 809,85 лева). След облагане с данъци и осигуровките чистата сума ще възлиза на 1 272 злоти или 595,11 лв. В Полша от минимална работна заплата се издържат 650 000 човека, или с други думи това е минималния брой на армията на т.нар. „работещи бедни“.
Вижда се, че хората с най-ниски доходи ще получават с около 50 злоти повече, т.е. увеличение с около 23,39 лева. Ако правителство, синдикати и работодатели не постигнат споразумение, тогава правителството едностранно ще вземе решение.
Според работниците и синдикатите предлаганото увеличение е мизерно. Според синдикатите минималната работна заплата трябва да достигне 50%, т.е. 2 000 злоти или 935,70 лева, от средната работна заплата за Полша.
Представителите на организациите на работодателите – нищо изненадващо – са обзети от неолиберална логорея и твърдят, че ако минималната работна заплата стане прекалено висока, то полските работници няма да могат да я заработят. Има експерти, които предлагат въвеждането на регионална работна заплата в зависимост от величината на издръжката на живот в отделните воеводства. В това има известно основание. Жителите на Варшава например изобщо няма да усетят предлаганото повишение, докато в големите градове на страна и днес много трудно да се живее с подобен доход. В източна Полша пък ситуацията е такава, че дори и най-малкото увеличение на минималната работна заплата може да доведе до уволнения на работници.
Подобно райониране обаче крие и много опасности: задълбочаване на бедността в определени региони на страната, нарастване на социалните неравенства, миграция на големи групи от хора от по-бедните към по-богатите райони и др.
В долната таблица са представени данни за това как изглежда минималната работна заплата в Полша на фона на други европейски държави. Наскоро в Германия е взето решение величината на минималните доходи от труд да бъде в размер на 8,5 евро от януари 2015 година или 1 360 евро месечно. Преди броени дни в Швейцария е имало референдум, свързан с минималната работна заплата, но жителите на Швейцария са отхвърлили предложението за минимално възнаграждение на час от 22 франка.
В САЩ най-ниското възнаграждение е в размер на 7,25 долара на час, но в Ню Йорк то е 9 долара на час.

№ по Държава Минимална работна  Държава от ЕС/Полша 
ред                 заплата в евро                        (в %)
1. Люксембург          1 921                             496%
2. Белгия                  1 502                             388%
3. Холандия              1 486                             384%
4. Ирландия              1 462                             378%
5. Франция               1 445                              373%
6. Великобритания    1 217                              317%
7. Словения                 789                              204%
8. Испания                   753                              195%
9. Малта                       718                              186%
10. Гърция                   684                              177%
11. Португалия             506                              146%
12. Хърватска               405                              105%
13. Полша                   387                              100%
14. Естония                   355                                92%
15. Словакия                 352                                 91%
16. Унгария                   344                                 89%
17. Чехия                      328                                 85%
18. Латвия                     320                                 83%
19. Литва                       290                                 75%
20. Румъния                   191                                 49%
21. България                174                                45%
Данните са на Евростат към 1.01. 2014, а за Гърция към 1 юли 2013 г.

Данните от таблицата показват интересни тенденции. Разликата между минималната работна заплата в Люксембург и България е малко над 11 пъти. Различията между първите 6 – най-богати – страни са минимални: от 1,3 пъти межу Люксембург и Белгия до 1,6 пъти между Люксембург и Великобритания. Разликата между последната страна от челната тройка – Великобритания – и следващата я Словения, е 1,5 пъти, а между Люксембург и Словения – 2,4 пъти.

Поне според мен – давам си ясна сметка, че това е само един фактор, от Хърватска и Полша минималната работна заплата от минимален социален стандарт се превръща в капан за бедните, защото неравенствта в доходите започват да стават драстични. На този фон всички изказвания за общ модел на социална политика в обединена Европа, за общ европейски дом и др.п., изглеждат по-скоро като пропагандни клишета или в най-добрия случай като социална фантастика, а не като предстояща реалност.
Ако вземем предвид, че минималния социален стандарт е коплекс от правни и политически норми и политики, чиято цел е осигуряване на достоен живот и гарантиране на социалните права на гражданите от страна на държавата именно чрез публините й политики, и че адекватните минимални социални стандарти са и трябва да бъдат своеобразен гарант за равнопоставен достъп на всички граждани до блага и ресурси, то става ясно, че при нивата на посочените минимални работни заплати, само (най-вероятно) в първите три страни те могат да изпълняват тези функции. В следващите 7-8 страни те имат двойнствена роля за различните социални категории и групи лица – и на минимален социален стандарт, и на капан за бедните. За последните 11 страни най-вероятно минималната работна заплата е само капан за бедните – т.е. състояние, от което е почти невъзможно да се излезе извън категорията „бедни“ и да се спре процеса на обедняване.
За България подобни заключения със сигурност са верни. За другите страни с голяма степен на вероятност.
Има и още нещо, което е много важно. Бедността в България има едни измерения, в Полша – други, а в Германия например – трети. Доходите на поляците са два пъти по-високи от доходите на българите, но цените на горивата и енергията, на хранителните стоки и услугите, които виждам в момента в Полша, са почти еднакви, често дори в Полша и по-ниски. Да не говорим за Германия. Ще дам само един прост пример. Доходът на сина ми в Германия като фармацевт е над 6 пъти по-виоск от моя доход като доцент в БАН. Цените на хранителните продукти – като цяло и приблизително, по които синът ми ги купува в Германия, са средно с 30-40% по-ниски. И това е ситуация, която много българи познават превъзходно. Разходите за издръжка на дома са в пъти по-ниски в Германия в сравнение с България и почти същите в България и Полша.

***

Написаното по-горе в никакъв случай не е задълбочен научен анализ, дори не е научен анализ. По-скоро представлява някакъв полумеханичен сбор от разхвърляни данни и размисли. В едно обаче съм убеден независимо от цялата неолиберална логорея: доходите на хората не са изцяло икономически въпрос и проблем. Те са преди всичко политически проблем, а след това икономически. И за драстичните социални неравенства, и за бедността вината пада до голяма степен върху политиците. Защото твърде често „обективните“ икономически процеси са продукт на субективни политически интереси и решения.

доц. д-р Божидар Ивков