Етикети

, , , , , ,

Преди да продам голяма част от библиотеката си, всеки, който идваше у дома за първи път обикновенно ме питаше: „Прочел ли сте всички тези книги?” В началото нямах отговор на този глупав въпрос. След това започнах да отговарям: „Не, това са само книгите, които предстои да прочета. Другите вече са в библиотеката на Университета”. А на един „велик” глупак отговорих: „Не, не съм чел нито една. За какво ми е да пазя прочетени книги?” Винаги съм смятал, че ако човек няма какво да каже, по-добре е да не го казва публично.
***
Днес много хора пишат стихове, но малко умеят да създават поезия.
***
Най-хубавите книги в моята библиотека са онези, които някога ще прочета или може би ще прочета. Дори никога да не ги отворя, те запазват предизвикателството на тайнството, което носят в себе си. Всяка книга, която притежавам има място в библиотеката ми.
***
Когато глупакът твърди, че другите са глупаци, това може и да е истина. Ако причисли и себе си към тях, той все пак ще прояви доза здрав разум.
***
Словото е създадено от Бог, а не Бог от словото.
***
Има хора, които само четат. Не правят нищо друго – само четат. Могат да четат навсякъде. Те или са идеалните читатели, или са завършени извратени типове. С всяка написана дума писателят влиза в нечий живот и го променя. Малко, но го променя.
***
Понякога е добре да се чете на глас – да чуеш думите е все едно да слушаш музика.
***
През цялото време живеем в някакъв полуреален свят – странна смесица от минало, настояще и бъдеще. В миналото сме трупали знание, в настоящето го използваме и трупаме още опит и знание, а за бъдещето мислим на основата на това, което знаем. Но бъдещето рядко започва от това, което ни е известно.
***
Има хора, които по никакъв начин не могат да приемат света такъв, какъвто е. Затова непрекъснато се опитват да го опишат такъв, какъвто биха искали да бъде.
***
Великата книга е безсмъртна. Тя винаги има читатели. Времето я приема и трансформира и тя се ражда с всяко поколение и живее.

Божидар Ивков